Определение № 877 от 09.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 877 гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Радка Цариградска

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20244100500369 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 528 от 12.04.2024 год., постановено по гр. дело № 2244/2023 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, е оставена без уважение молбата на П. Д. З., подадена чрез пълномощника адв. А. Ч. за изменение решението по делото в частта за разноските и присъждане на сумата 800 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.

Против това определение е подадена частна жалба от П. Д. З. чрез пълномощник адв.

А. Ч. от АК – Велико Търново като навеждат оплаквания за неправилност, поради необоснованост и незаконосъобразност. Отправено е искане към въззивния съд да отмени обжалваното определение и да бъде намален размерът на присъдените в полза на ответника разноски в частта им относно адвокатското възнаграждение. Излагат се доводи относно неговата прекомерност и с оглед фактическата и правна сложност на делото и цената на предявения иск то разноските относно хонорарът следвало да бъдат уважени само в размер на 150 лв. В случая размерът на възнаграждението на адвоката на ответника не следвало да бъде определен по чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът по частната жалба – ответник по иска – „БОДУ“ ООД ЕИК 130068321, представлявано от пълномощник адв. А. И. от САК е подал писмен отговор. Оспорва частната жалба като неоснователна. Позовава се на т. 16 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г.

ОСГТК на ВКС, съгласно която при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по всички трудови дела намира приложение чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С.

Твърди, че възнаграждението за осъществената адвокатска защита е определено на база минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, който е бил 780лв., а конкретно уговорената е 800 лв. и не е прекомерно. Не 1 споделя доводите на жалбоподателя за липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Проведени били три открити съдебни заседания, събран е голям обем от доказателства, изслушвана е съдебна експертиза, представяни са писмени защити. С оглед това счита, че липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение в размер но 150 лв.

Съдът, след като разгледа частната, изложените в тях аргументи, взе предвид отговора по частната жалба и като се запозна с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 2244/2023 г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано въз основа на подадена искова молба от П. Д. З. против „БОДУ“ ООД, чрез която е предявен иск по чл. 224 от КТ с искане да му бъде присъдена сумата от 150 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът с определение № 528 от 13.03.2024 година съдът е отхвърлил изцяло предявения иск като неоснователен и е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените по делото разноски общо в размер на 900 лева, от които 800 лева платено адвокатско възнаграждение и 100 лв. – възнаграждение за вещото лице. Още в хода на първоинстанционното производство ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът не е уважил. В своите мотиви РС Горна Оряховица е посочил че с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и проведените три заседания, две от които са били по искане на ищеца с оглед събирането на доказателства, адвокатското възнаграждението от 800 лв. не се явява прекомерно. Съдът е обосновал решението по отношение на разноските и липсата на прекомерност и с обстоятелството, че по делото са изслушани две съдебни експертизи и са разпитвани свидетели, представяни са писмени доказателства.

Ищецът е подал молба по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК с искане решението в частта относно разноските да бъде изменено, като присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност да бъде намалено на 150 лева. Аргументира се с липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът е подал отговор по реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК и оспорва искането и навежда доводи за липса на основание за изменение на решението в частта относно разноските.

Съдът с атакуваното определение е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на разноските, като е изложил подробни мотиви защо то е неоснователно, които изцяло се споделят от въззивния съд. Районният съд отново се е мотивирал с правилата за определяне на адвокатското възнаграждение при провеждането на повече от едно заседание и извършената в хода на съдебното дирене дейност по събиране на доказателствата. В допълнение се е позовал и на т. 16 от РК № 6 от 06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, в която е указано, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС и договорения между ответника и неговия пълномощник, осъществил правна защита 2 и съдействие по делото размер на възнаграждение от 800 лв. не се явява прекомерен.

Окръжният съд като въззивна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд в тази насока.

Оплакванията на жалбоподателя за неправилност на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК са изцяло неоснователни. Исканото драстично намаляване на разноските в частта относно размерът на адвокатското възнаграждение е изцяло неоснователно и в противоречие с принципа на възмездност на адвокатския труд. Нещо повече страните по договорът за правна защита и съдействие са свободни да договорят възнаграждението и само при наличие на прекомерност, съдът на основание чл. 78, ал.5 от ГПК би могъл да не присъди в пълен размер сторените разноски поделото. В настоящия случай обаче не е налице такава прекомерност. Последната не се преценява с оглед цената на иска или само с оглед фактическата и правна сложност на делото, а с извършената работа. В разглеждания случай видно от данните по делото договореното и платено възнаграждение от 800 лева е адекватно както на фактическата и правна сложност на делото, така и на осъщественото като правна защита и съдействие.

Имайки предвид изложените по-горе мотиви, Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, намира, че определение № 528 от 12.04.2024 год., постановено по гр. дело № 2244/20223 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на П. Д. З., подадена чрез адв. А. Ч., е правилно и законосъобразно. Частната жалба против това определение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 528 от 12.04.2024 год., постановено по гр. дело № 2244/2023 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК на П. Д. З., ЕГН ********** от град Лясковец, ул.

Иван Камбуров, № 5, вх. Б, ет. 2, ап. 6, подадена чрез адв. А. Ч..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3