Решение № 5152 от 27.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5152 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20261100102005 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Х. В. К., с ЕГН:

********** и адрес гр.София, ж.к.“********, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за незаконно обвинение в извършване на престъпление по дознание №2061/08г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр.№20407/08г. по описа на СРП, по което има постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че 01.06.2008г., без доказателства, бил привлечен като обвиняем по чл.152. ал.3. т.1. вр.ал.1, т.2. пр.1. вр. чл.20. вр. ал.1 от НК с обвинение, че на 31.05.2008г. в гр. София, ж.к. "********, в съучастие като извършител с лицата А.И.К. и М.В.А., се съвкупил с лице от женски пол - Д.Т.Д., като я принудил за това със сила. Тъй като не е извършил каквото и да неправомерно действие или престъпление изпаднал в шок от повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление.

След близо осем години, на 19.10.2016г. отново бил привлечен като обвиняем, за това че на 31.05.2008г. около 05.30 часа в гр. София. ж.к. "******** в съучастие като съизвършител с лицата А.И.К. и Х. В. К. се съвкупил с лице от женски пол - Д.Т.Д. престъпление по чл.152. ал.3. т.1. вр.. ал.1. т.2. вр.чл.20. ал.2, вр.ал.1 от НК.

С присъда от 06.11.2019г., постановена по нохд.№10721/2018г. по описа на СРС, бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. С решение №260258 от 21.04.2021г. постановено по внохд.№ 141/2021г. по описа на СГС оправдателната присъда била изцяло 1 потвърдена.

Ищецът твърди, че вследствие незаконното обвинение претърпял значителни вредни последици - страх от осъждане, влошаване на здравословното състояние, силен стрес, депресия, невъзможност да спи, срам пред близките, които знаели за повдигнатото му обвинение.

Твърди, че наказателното производство продължило повече от 12 години- извън всякакви разумни срокове, което утежнило претърпените вреди.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. При условия на евентуалност ответникът оспорва иска по основание и размер, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 30 000 евро е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

Твърди, че е налице неоснователно преекспониране /преувеличение/ с исковата молба на непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени вреди.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2022г., ОСГК, при публичния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права.

В мотивите на горепосоченото ТР е разяснено, че право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6 § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ; че в първия случай твърдението за "неразумен срок" се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; че това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по-голям размер на глобалното обезщетение; и че съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ и да 2 посочи каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството.

В процесния случай ищецът е включил твърдението за "неразумен срок" в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което и същият е допустим.

По основателността:

Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че на 01.06.2008г., ищецът Х. В. К. е бил привлечен като обвиняем по чл.152. ал.3. т.1. вр.ал.1, т.2. пр.1. вр. чл.20. вр. ал.1 от НК с обвинение, че на 31.05.2008г. в гр. София, ж.к. "********, в съучастие като извършител с лицата А.И.К. и М.В.А., се съвкупил с лице от женски пол Д.Т.Д., като я принудил за това със сила.

С постановление от 12.12.2008г. на СРП е спряно наказателното производство по дознание №2061/2008г. по описа на 07 РПУ- СДВР, пр. пр. №20407/2008г. на СРП.

С постановление от 19.10.2016г. ищецът Х. В. К. отново бил привлечен като обвиняем, за това че на 31.05.2008г. около 05.30 часа в гр. София. ж.к. "******** в съучастие като съизвършител с лицата А.И.К. и Х. В. К. се съвкупил с лице от женски пол - Д.Т.Д. престъпление по чл.152. ал.3. т.1. вр.. ал.1. т.2. вр.чл.20. ал.2, вр.ал.1 от НК.

Въз основа на обвинителен акт от 11.01.2017г. на СРП е образувано нохд.№753/2017г. по описа на СРС, НО, 129 с-в. С присъда от 18.09.2017г. СРС е признал подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение и им е налоил наказания.

С решение от 21.06.2018г. по в.н.о.х.д.№2336/2018г. съдът е отменил изцяло присъдата по нохд.№753/2017г. по описа на СРС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

При новото разглеждане на делото е образувано нохд.№10721/2018г. по описа на СРС. С присъда от 06.11.2019г., постановена по нохд.№10721/2018г. по описа на СРС, бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като е оправдан.

С решение №260258 от 21.04.2021г. постановено по внохд.№ 141/2021г. по описа на СГС оправдателната присъда била изцяло потвърдена.

По делото са разпитани и двама свидетели: Ц.Г.Г. /вуйчо на ищеца/ и К.М.К.. Видно от показанията и на двамата свидетели процесното наказателно дело променило съществено живота на ищеца. Към момента на образуване на делото през 2008г. ищецът бил непълнолетен, като е имал обещаваща кариера като млад футболист, част от младежкия национален отбор. След образуване на наказателното дело ищецът бил изключен от отбора, в който се състезавал към този момент, а именно „Чавдар“- Етрополе. Впоследствие бил изключен и от младежкия национален отбор. Това се отразило съществено на професионалния и личния му живот. За да се откъсне от заобикалящата го среда ищецът отишъл да живее и работи в Република Австрия през 2010г., като и досега живее там преимуществено.

Видно от свидетелските показания наказателното производство се отразило тежко върху психическото състояние на ищеца. Затворил се в себе си, започнал лесно да се изнервя, не му се говорело, не му се правело нищо. Отношението на познати и приятели към него също се променило. Чувал коментари и обсъждания по въпросите, свързани с наказателното производство.

По делото е прието като доказателство удостоверение от Футболния съюз на 3 провинция Горна Австрия, от което е видно, че за периода 05.08.2010.- до настоящия момент ищецът е регистриран като състезател на различни футболни клубове в провинция Горна Австрия.

За да бъде основателен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

В процесния случай безспорно е налице незаконно обвинение в извършване на престъпление по дознание №2061/08г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр.№20407/08г. по описа на СРП, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по нохд.№10721/2018г. по описа на СРС. Въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната присъда е влязло в сила на 21.04.2021г.

Наказателното производство за ищеца продължило от привличането му като обвиняем на 01.06.2008г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 21.04.2021г., т.е повече от дванадесет години и половина.

В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. С Решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и ограничения в личния и обществен живот.

В процесния случай както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства е безспорно установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.

Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Постоянната съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него 4 наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази общият период, през който ищецът е имал качеството на обвиняем (около дванадесет години и половина), че спрямо ищеца е имало повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца- непълнолетен към датата на деянието, както и че към датата на извършване на деянието същият е бил активен професионален футболист, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение естествено води до накърняване честта и доброто име на личността, като последиците на това отзвучават дълго.

В съдебната фаза на наказателното производство са проведени множество съдебни заседания, които са свързани с време, средства, стрес и множество притеснения за ищеца, които характеризират производството като интензивно.След 2010 ищецът се е установил да живее в Република Австрия, като за явяването на съдебни заседания е следвало да се връща обратно до България.

Безспорно в процесния случай наказателното производство се е отразило върху живота на ищеца, но по делото са събрани доказателства, че от 2020г. до настоящия момент същият работи като професионален футболист. Видно от удостоверение от Футболния съюз на провинция Горна Австрия, за периода 05.08.2010г.- до настоящия момент ищецът е регистриран като състезател на различни футболни клубове в провинция Горна Австрия.