Решение № 3132 от 18.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3132 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20241110206459 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. Ц., ЕГН: **********, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв. К. М., срещу предупреждение № 11-01-1051/2023 от 18.03.2024 г., издадено на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от И.Г.Д.-М., ***** на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС).

С жалбата се иска отмяна на издаденото предупреждение, като се твърди, че са нарушени принципни правила за издаване на АУАН, и такива при констатиране на нарушението и сроковете за издаване на АУАН и НП. Сочи се още, че са налице смислени несъответствия между изложеното в АУАН и предупреждението. По делото е постъпило допълнение към подадената жалба, в което са изложени подробни аргументи относно отмяната на обжалваното предупреждение.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. К. М.. Същият сочи, че от доказателствата по делото, не се установява, че Г. Ц. е извършила процесното нарушение, поради което моли обжалваният акт да бъде отменен. Претендира присъждането на разноски по делото.

Въззиваемата страна и адмиистративнонаказващ орган – *****ът на АДФИ, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от процесуален представител – юрк. М. М..

В хода на съдебните прения, същата моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното предупреждение. Претендира присъждането на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възражение, поискано от жалбоподателя. Представени са писмени бележки, в които са изложени аргументи в насока правилност и законосъобразност на АУАН и обжалвания акт.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, както събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Жалбоподателят Г. И. Ц., с ЕГН: ********** е родена на *****, българка, с българско гражданство, с адрес: гр. Лом, ***** заемаща длъжност „*****“ в *****.

Със Заповед № ФК-10-420/01.06.2023 г. на *****а на АДФИ на св. С. В. П., главен финансов инспектор от отдел Втори, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, било възложено извършването на финансова инспекция на ДП „Научно-производствен център“ – гр.София.

Задачата на проверката била свързана със спазването на нормативната уредба, поднормативните актове и указанията на министъра на финансите в областта на планирането, изпълнението и отчитането на бюджета на предприятието за 2021 г.

Инспекцията следвало да бъде извършена за срок от 40 работни дни с начална дата 05.03.2023 г. – и крайна дата 28.07.2023 г. Проверката приключила със съставянето на констативен протокол № 1/01.09.2023 г.

Въз основа на извършената проверка, органите на АДФИ констатирали, че на 01.11.2021 г., в Държавно предприятие „Научно- производствен център“, град София, Г. И. Ц., в качеството си на ***** и ръководител на предприятието - организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, не е приложила контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на граждански договор № 006 от 01.11.2021 г., с който е възложено на А. А. Д. следното: „1. Счетоводно обслужване; 2. Становища и изготвяне на месечни, тримесечни и годишни отчети за касово изпълнение; 3. Счетоводни отчети.“, с който е поела финансово задължение за предприятието в размер на 900,00 лева без същият да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в Държавно предприятие „Научно- производствен център“ – нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Поради това, на 19.09.2023 г. св. С. В. П., главен финансов инспектор от отдел Втори, дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ, съставила АУАН № 11-011051/19.09.2023 г. Актът бил подписан от актосъставителя, от нарушителя и от двама свидетели. Същият бил връчен на Г. Ц. на 19.09.2023 г.

Въз основа на АУАН, на 18.03.2024 г. било издадено обжалваното Предупреждение № 11-011051/2023 г. от И.Г.Д.-М., ***** на АДФИ. Същото било връчено на Г. Ц. на 25.03.2024 г. На 09.04.2024 г. тя е подала жалба срещу него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. С. П., както и въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени слредства.

2

Съдът кредитира показанията на св. С. П., която е извършила проверката, съставила е констативния протокол и АУАН. Същите са подробни, ясни, логични и непротиворечиви.

Подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, описват в пълнота извършеното деяние, поради което съдът не се съмнява в истинността на изложените от св. П. обстоятелства.

Съдът кредитира изготвената по делото графическа експертиза. Същата е изготвена от вещо лице, специалист в областта на криминалистиката, след подробно изследване на обстоятелствата и материалите по делото. Съдът не подлага под съмнение знанията и компетентността на вещото лице, изготвило експертизата, поради което дава вяра на заключението на същото.

От показанията на св. А. Д. не се установява бил ли е положен подпис от жалбоподателката върху подписаният договор. Не се установява обаче да е бил положен подпис от лицето, отговорно за счетоводните записвания – в каквото се състои вмененото на жалбоподателката нарушение. Въпреки това, съдът дава вяра на показанията на св. А. Д., доколкото същият все пак потвърждава, че е сключил процесния договор, с описаните в него страни и предмет – обстоятелство, което е от съществено значение за разкриването на обективната истина по делото.

От приобщените на осн. чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства се установяват важни обстоятелства, свързани с предмета на доказване – същите представляват официални документи, издадени от длъжностни лица в това им качество, обективират резултатите от извършената проверка, еднопосочни и непротиворечиви са, подкрепят се от гласните доказателствени средства по делото. Поради това съдът ги кредитира при формирането на изводите си относно фактическата обстановка, при която е било извършено деянието.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно предупреждение по смисъла на чл. 58д, т. 2 от ЗАНН. Подадена е от адресата на предупреждението, в законоустановения 14-дневен срок от връчването на същото. Предвид това, съдът намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът установи, че проверката, при която е било констатирано нарушението, е извършена от компетентни за това органи, въз основа на посочените в закона основания и като са били отчетени всички относими доказателства. Поради това съдът намира, че констатациите на проверяващите са правилни и законосъобразни, и фактическата обстановка, отразена в протокола от проверката, правилно отразява обективната действителност.

АУАН и обжалваното предупреждение са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидените от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, подробно и непротиворечиво както от фактическа, така и от правна страна. Следва да 3 се отбележи също така, че и АУАН, и Предупреждението са надлежно връчени на жалбоподателя.

По отношение на сроковете за издаване на АУАН, съдът установи следното:

В АУАН и предупреждението е посочено, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС във вр. с чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, т. е. нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност. Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението – когато се касае за нарушение на нормативен акт уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ и др.

В настоящия случай, съдът установи следното: Процесното нарушение е извършено на 01.11.2021 г. Заповедта за извършване на проверка е от 01.06.2023 г. Нарушителят е открит на 01.09.2023 г. – когато е бил съставен констативен протокол № 1/01.09.2023 г., в който са обективирани резултатите от извършената проверка. АУАН е съставен на 19.09.2023 г. С оглед на изложеното, съдът констатира, че АУАН е съставен в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН от откриване на нарушителя, и в петгодишен срок от извършване на нарушението.

Предвид горното, съдът намира, че в производството по издаване на АУАН и процесното предупреждение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат тяхната отмяна и същите се явяват законосъобразни. По отношение на приложението на материалния закон, настоящия съдебен състав установи следното:

В обжалваното предупреждение се сочи, че Г. Ц. е осъществила нарушение по чл. 13, ал. 3, т.

1 от ЗФУКПС. Съгласно тази разпоредба, контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания.

По делото се установи, че жалбоподателката е лице по чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС – същата е упражнявала длъжността „*****“ на ДП „Научно-производствен център“ към момента на извършване на нарушението. Следователно, тя е била адресат на задължението по чл. 13, ал.

3, т. 1 от ЗФУКПС.

На следващо място от доказателствата по делото се установи, че на 01.11.2021 г. между нея, в качеството на ***** на ДП „Научно-производствен център“ (възложител) и св. А. А. Д.

(изпълнител) е бил сключен граждански договор № 006/01.11.2021 г. С договора на изпълнителя било възложено „1. Счетоводно обслужване; 2. Становища и изготвяне на месечни, тримесечни и годишни отчети за касово изпълнение; 3. Счетоводни отчети.“ С това било поето финансово задължение за предприятието в размер на 900,00 лева.

4

По делото не се установи с категоричност, че Г. Ц. е положила подписа си на мястото за „възложител“, предвид заключението на вещото лице от изготвената по делото графическа експертиза. Установи се обаче, че договорът не е бил подписан и от лицето, отговорно за счетоводните записвания в ДП „Научно- производствен център“, а именно – главния счетоводител на предприятието. Съдът намира, че с това от обективна страна Г. Ц., в качеството на ***** на ДП „Научно- производствен център“ и лице по чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, е извършила нарушението по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗФУКПС. В тази връзка, неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като не е подписала договора, същата не е извършила вмененото нарушение. Задължението по чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗФУКПС изисква договорът да бъде подписан от ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания. Ако бъде установена липсата на един от тях, се приема, че нарушението е довършено от обективна страна.

От субективна страна, същото е извършено при форма на вината непредпазливост и поконкретно – небрежност. Г. Ц. не е предвиждала настъпването на общественоопасни последици от деянието си, но предвид вида и характера на упражняваната от нея длъжност, същата е била длъжна и е могла да ги предвиди -ако беше положила необходимите грижа и внимание, нарушението нямаше да бъде осъществено.