Решение № 8457 от 23.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8457 гр. С., 23.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря В.Г.Н. като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110172068 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ от дружеството „ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ АД за сумата от 20 146.71 лв., представляваща незаплатена цена за доставени стоки газьол и арматурна заготовка по фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответника са съществували търговски отношения, които са се изразявали в доставка и продажба на стоки от „ФИРМА“ ЕООД на „ФИРМА“ АД. Сочи, че през месец февруари 2021 г. „ФИРМА“ ЕООД е доставяло и продавало на ответника стоки газьол ИТТ и арматурна заготовка, като за тези доставки ищцовото дружество издало съответни фактури – фактура №../10.02.2021 г. и фактура №./26.02.2021 г.

Твърди, че за предаването на стоките били подписани приемо-предавателни протоколи, товарителница и стокова разписка, но сумите за продадени и доставени стоки не били заплатени от ответното дружество. Посочва, че издадените фактури, които са неплатени от ответника са: 1. фактура №../10.02.2021 г. на стойност 5394.39 лв. с ДДС за доставен и продаден газьол ИТТ и транспортна услуга за доставената стока, с дата на данъчно събитие 10.02.2021 г. и дата на плащане 17.02.2021 г.; 2. Фактура №./26.02.2021 г. на стойност 14 752.32 лв. с ДДС за доставена и продадена арматурна заготовка 10.160 тона, с дата на данъчно събитие 26.02.2021 г. и дата на плащане до 08.03.2021 г. Твърди, че описаните фактури са редовно осчетоводени от ищцовото дружество и записани в дневника за 1 продажби за периода месец февруари 2021 г. Задължението по издадените фактури не е платено от ответното дружество до момента на подаване на исковата молба въпреки многократни разговори и покани по телепоща, поради което предявява настоящия иск и моли за неговото уважаване. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, но в него е направено единствено възражение относно местната подсъдност поради подаването на исковата молба пред Районен съд- Б..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по процесния договор за търговска продажба и услуга, че е предал на ответника процесните вещи - стоки, както и размера на дължимата цена.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и правоотлагащите възражения, на които се позовава.

По делото не се спори, че между страните са съществували трайни търговски отношения във връзка с доставка и продажба от страна на ищеца на ответника на стоки – газьол ИТТ и арматурна заготовка, срещу което ответникът е поел задължение да му заплати възнаграждение. Безспорно е също така, а това се установява и от представените писмени доказателства, че за извършените през м.февруари доставки от страна на ищцовото дружество, ищецът е издал следните фактури – фактура №../10.02.2021 г. на стойност 5394.39 лв. за доставен и продаден газьол ИТТ 3.007 х.л., както и транспортна услуга, за което е издадена товарителница и е съставен приемо-предавателен протокол от 10.02.2021 г., както и фактура №./26.02.2021 г. на стойност 14 752.32 лв. за доставена и продадена арматурна заготовка 10.160 тона, за което е съставена стокова разписка на 26.02.2021 г.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено по безспорен начин се установява, че в счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД процесиите фактури са осчетоводени. Съгласно предоставената документация – Дневник за продажбите и Справка - декларация за ДДС за данъчен период м.02.2021 г. на „ФИРМА“ ЕООД, издадените фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г. са включени в Дневника за продажби за данъчен период м.02.2021 г. и са намерили отражение в подадената Справката декларация за ДДС за м.02.2021 г. на „ФИРМА“ЕООД. Вещото лице е констатирало, че счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, НСС и Националния сметкоплан. Освен това вещото лице е посочило, че съгласно предоставената информация от ТД на НАП-С., офис „В.“ - Дневници за покупки и Справки-декларации за ДДС за периода 01.02.2021 г. – 31.01.2022 г. на „ФИРМА“ АД, 2 процесните фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., са включени в Дневника за покупки за данъчен период м.03.2021 г. и са намерили отражение в подадената Справкатадекларация за ДДС за данъчен период м.03.2021 г. на „ФИРМА“ АД. Въз основа на изложеното и съгласно аналитична хронологична ведомост за периода 10.02.2021 г. – 26.02.2021 г. на „ФИРМА“ ЕООД, общо осчетоводената и неплатена сума, като вземане от клиенти – „ФИРМА“АД, по процесиите фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., е в размер на 20 146.71 лв. Не са констатирани плащания от страна на ответника.

С оглед изложеното съдът намира за доказани фактите, обуславящи възникването и изискуемостта на претендираните от ищеца вземания. Осчетоводяването на фактурата за едно вземане съгласно утвърдената съдебна практика представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване /така, Решение № 347 от 27.02.2019 г. по т. д. № 687/2018 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., на II т. о. на ВКС, Решение № 138/17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010г. на II т.о. на ВКС, Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о. на ВКС/. В процесния случай извършените осчетоводявания представляват както признание за приемане на работа, от една страна, така и признание за надлежно извършена доставка, от друга страна. Приемането на работата при договора за изработка и доставката на стоката при договора за продажба в отношенията между търговци водят до изискуемост на вземанията за насрещно възнаграждение – арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ. Ето защо, съдът намира за доказан и факта на приемане на работата от ответника.

Ответникът не е релевирал никакви възражения във връзка с доставката на процесните стоки. Не се установява и ответното дружество да е заплатило процесната сума. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се уважи за пълния предявен размер от 20 146.71 лв., а като законна последица следва да се и присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба пред РС-Б. – 02.08.2021 г., до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ищецът.

В исковото производство ищецът е направил доказани разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК за държавна такса в размер от 805.86 лв., депозит за вещо лице в размер на 200 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Ето защо, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 3 005.86 лв. – разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.. да заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул.

„М. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 318 ТЗ сумата от 3

20 146.71 лв., представляваща незаплатена цена за доставени стоки – газьол и арматурна заготовка по фактури №../10.02.2021 г. и №./26.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /02.08.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и на основание ч. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 3 005.86 лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С.йски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при С.йски районен съд: _______________________

4