Акт № 12984 от 11.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12984

Пловдив, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267180701731 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Й. И. К., с постоянен адрес в [населено място], [област], депозирана чрез адв. К. Н., подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0432-000377/04.12.2025г., издадена от Началник сектор към ОДМВР [област], РУ 01 [област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата и в представено писмено становище се излагат твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и административно–производствените правила. По същество на спора се излагат съображения, че жалбоподателят не е бил уведомен за прекратяването на регистрацията, с оглед на което се твърди, че не е извършил твърдяното в атакуваната заповед нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП Иска сеотмяна на оспорената заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна.

Ответникът - Началник сектор към ОДМВР [област], РУ 01 [област], редовно призован, не се явява, не се представлява. Представя се становище, с което се иска жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваната заповед като правилна, законосъобразна, издадена при спазване на материлноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на отсрещната страна.

Контролиращата страна – Окръжна прокуратура [област] не встъпва в производството.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № №25-0432-000377/04.12.2025г. по чл. 171, т. 1, б "з", подб. "гг" от ЗДвП, издадена от Началник сектор към ОДМВР [област], РУ 01 [област], е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че при извършена полицейска проверка на 04.12.2025г. около 08:22 часа в [населено място] на [улица]до номер 53 в посока запад-изток жалбоподателят е установен като водач на МПС - Ф. Т. с per. № [рег. номер], лична собственост, като същият го управлява, след като е била прекратена регистрацията на горепосоченото МПС от 04.11.2025г. година, поради уведомление за липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На водача е съставен АУАН серия GA, Акт № 993094/04.12.2025г., с който му е вменено извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, на 04.12.2025г. е издаден обжалваният административен акт, с който спрямо Й. И. К. на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП е наложена процесната принудителна административна мярка. Същевременно в деня на нарушението, на 04.12.2025г. е представена сключена полица за задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" с № BG/02/125004015677 на ЗК "Булинс“ АД, поради което на същата дата е извършена и служебна промяна на регистрацията на МПС, като същата е възстановена. С мотивирана резолюция №25-0432-[рег. номер] от 04.12.2025г. по описа на 01 РУ [област], е прекратено и административно-наказателното производство по съставеният АУАН и материалите са изпратени на прокуратурата с оглед образуване на наказателно производство.

В хода на съдебното следствие са приложени писмени доказателства по административната преписка по издадения акт, както и писмени доказателства. В преписката са приложени и актове за компетентността на административният орган-Заповед №317з-6513/18.05.2026г. на директора на ОД на МВР-[област]; 3аповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-4553/10.04.2024г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на главен инспектор К. К. К. на ръководна длъжност началник на сектор „ОП“ към 01 РУ-[област] при ОДМВР-[област] При така установената фактическа обстановка, съобразно събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за прилагането им се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по чл. 171 от ЗДвП е наличие на извършено административно нарушение от водач на МПС, което се установява с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Принудителната административна мярка има обезпечителен характер и съществува до решаване на въпроса за отговорността на водача или след изтичане на предвидения в закона срок респективно отпада при липса на извършено нарушение.

В съдебното производство бяха представени оправомощаващи административният орган доказателства- Заповед №317з-6513/18.05.2026г. на директора на ОД на МВР-[област]; 3аповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-4553/10.04.2024г. на министъра на вътрешните работи, които изрично посочват, че К. К. К. е заемал длъжността началник на сектор „ОП“ към 01 РУ-[област] при ОДМВР-[област] и към момента на съставянето на оспорвания акт е бил оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Следователно, актосъставителят е действал в границите на предоставените му правомощия и е налице материална и териториална компетентност.

В жалбата, жалбоподателят е посочил, че не е знаел за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". От предоставените доказателства става ясно, че уведомление до собственика на горепосочения автомобил не е било изпратено, от което следва, че жалбоподателя не е могъл да знае за прекратената регистрация на автомобила. Същевременно с изменението на нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП /ДВ. бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) вече отпадна текстът, който вменява задължение на контролните органи, в частност сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР, да уведомят собственика на МПС, че неговата регистрация служебно е прекратена вследствие получено уведомление от Гаранционен фонд. Ето защо така направеното възражение е неоснователно.

Съдът отчете, че съгласно ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционен фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От фактическата обстановка по делото става ясно, че непосредствено след установяване на нарушението и към момента на налагане на принудителната административна мярка, общественоопасните последици са били отстранени, като е сключена и представена валидна застраховка "Гражданска отговорност". В настоящият случай са налице факти, свързани с предприемане на действия за незабавно отстраняване на всички последици по извършеното общественоопасно деяние, а именно незабавно предприети действия за регистриране на процесният автомобил. Със служебно възстановената регистрация отпада и основанието, за което е издадена процесната ПАМ -да се гарантира бързото и своевременно постигане на целите на принудителната административна мярка, а именно да предотврати извършването на други подобни нарушения по този закон. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. Следва да се посочи, че прилагането на принудителната административна мярка не може да бъде в повече от допустимия за целите на охраната на безопасността на движението по пътищата цели. За избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт, наложената мярка не може да причинява на жалбоподателят повече вреди от допустимите по закона съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Ето защо и основателно е направеното възражение, че наложената мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца се явява явно несъразмерна с преследваната от закона цел, което е нарушение на принципа на чл. 6, ал. 2 от АПК - административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По отношение на съответствието и с целта на закона, следва да се посочи, че към момента на нейното постановяване, тя е била съответна на изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. зз от ЗДвП.

Трябва да се съобрази, че според данните по делото, за същото деяние, спрямо жалбоподателя и издадено Наказателно постановление № 26-0432-000088/ 02.02.2026г., издадено от Н. С. в ОД на МВР – [област], РУ 01 [област], с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Тоест, спрямо жалбоподателя са образувани две производства за налагането на наказателни санкции за едно и също деяние. При това положение, следва да се съобрази, че принципа на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели(в този смисъл Решение на СЕС от 5 май 2022 г., BV, C 570/20, EU: C: 2022: 348, както и Решение на СЕС от 04.05.2023 г., по дело С-97/21).

Каза се, в случая, наложената след извършване на деянието административна принуда и то към момент, когато автомобила е вече бил регистриран и нарушението окончателно прекратено, по никакъв начин не ще преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани някакви вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. Явно е при това положение, че тази принуда е излишна, тя не ще има за резултат постигането на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и ще засегне в твърде сериозна степен правната сфера на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано и необходимо.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което жалбата се явява основателна, а заповедта следва да бъде отменена.

От жалбоподателя не са претендирани разноски, с оглед на което такива не следва да се присъждат.

По изложените мотиви и на осн. чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд -[област]- XXVIII състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Й. И. К., с постоянен адрес в [населено място], [област] Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0432-000377/04.12.2025 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР [област], РУ 01 [област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Разпечатката съдържа 32 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d3ffdd4-7878-4900-8af4-0616f7b8d509