Решение № 107 от 22.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900136 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от М. С. М. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. ****, чрез процесуалния представител адв. Ж. Г. Ч., против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87.

Твърди се, че на 19.12.2019 г., при пресичане на пешеходна пътека тип „Зебра“, находяща се в гр. Пловдив, на кръстовището между бул. „Свобода“ и ул. „Перущица“, ищцата била блъсната от лек автомобил с марка „Опел“, модел „Мерива“, с регистрационен № ****, управляван от Н. Т. Т. с ЕГН **********. Причина за произшествието било виновното поведение на водачката на лекия автомобил, която нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 и чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. По случая бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.12.2019 г. и било образувано наказателно дело от общ характер № 20215330201651/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX – ри наказателен състав, приключило със споразумение, по което Н. Т. Т. била призната за виновна за това, че е осъществила престъпния състав на чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква „а“, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, буква „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК.

След злополуката ищцата била приета по спешност в травматологично 1 отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, където били установени множество травматични увреждания, изразяващи се в следното: счупване на вътрешен костен израстък/малеола на дясната глезенна става; контузия на глава; фрактура на носни кости – деформация на външен нос с хлътване в дясно; контузия на дясно ходило и дясна лакътна става; контузия на гръден кош; други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза – кръвонасядане в долната част на кръста; масивни кръвонасядания с оток по дясната слабинна област; мораво кръвонасядане по предна и вътрешна повърхност на дясното бедро. На счупения десен крак е наложена гипсова шина. Пострадалата била прехвърлена в отделение по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Каспела – гр. Пловдив“, където е установена разместена фрактура на счупения крайник. На 20.12.2019 г. е извършена спешна репозиция на фрактурата на същия и е поставен гипсов ботуш.

Поради влошаване на съС.ието на счупения и гипсиран десен крак на 02.01.2020 г. е извършена операция под пълна анестезия и под рентгенов контрол е осъществена репозиция на фрактурата, която е фиксирана със „спонгиозен винт“. На 08.01.2020 г. М. М. е изписана от болничното заведение с препоръка поне 45 дни след операцията да ходи с патерици, без да стъпва на десния крак, след което да се извърши контролна рентгенография. Издадена била медицинска бележка за освобождаване на пациентката за цялата учебна година от физкултурни занятия в ***, където пострадалата била студент. На 18.02.2020 г. М. М. е прегледана от лекар – специалист УНГ болести при „АСИП МДЦ Каспела“ – гр. Пловдив.

Установено било, че вследствие на счупване на костите на носа е налице „деформация на външен нос с хлътване в дясно, двустранно бледорози и леко оточни долни и средни носни конхи, леко стеснени носни ходове, оскъдно количество пенеста секреция“, поради което е назначена терапия. На 28.09.2020 г. М. М. е приета отново в Отделението по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Каспела – гр. Пловдив“ за оперативно отстраняване на „спонгинозен винт“ /остеосинтеза/, с който на 02.01.2020 г. е фиксирана фрактурата на дясната глезенна става. Операцията е извършена на 28.09.2020 г. под пълна анестезия. От болницата М. М. е изписана на 01.10.2020 г., като на оперирания крайник е наложена стерилна превръзка.

Дадени са препоръки конците да се свалят на 16 – тия ден след операцията и да се извършат два контролни прегледа в рамките на един месец от изписването. В резултат на преживяното пътнотранспортно произшествие и причинения от него множествен травматичен синдром М. е изпитала и към настоящия момент продължава да изпитва силни болки, страдания, ужас и страх.

Към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател, обективирана в полица № BG/02/119000405804 с покритие от 01.02.2019 г. до 31.01.2020 г.

Поради това на 02.07.2021 г. ищцата предявила претенция за определяне и 2 изплащане на застрахователно обезщетение от ответника, по която била образувана щета № 2110019634. С писмо от 08.09.2021 г. дружеството уведомило пострадалата, че определеният от него размер на обезщетението възлиза на стойност от 6 000 лв. Ищцата счела, че този размер не съответства на интензитета на претърпените от нея вреди, поради което с писмо от 25.11.2021 г. уведомила ответника, че не е съгласна с него, като предоставила банкова сметка за изплащане на предложената сума от 6 000 лв. при условие същата да бъде приспадната от определеното по съдебен ред обезщетение. До датата на подаване на исковата молба посочената сума не била преведена.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД да заплати на ищцата сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди от гореописаното ПТП, настъпило на 19.12.2019 г. в гр. Пловдив, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция 02.07.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 14.04.2022г., като извън указания двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, процесуалният му представител адв. М. Г. е депозирал отговор на исковата молба, подаден по пощата на 09.05.2022 г. и входиран в съда на 10.05.2022 г.

В същия е наведено възражение за това, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове“, а следва да бъде разгледан по общия исков ред. Излагат се съображения, че претенцията на ищцата, макар облигационна по характер, има извъндоговорно основание и за това не попада в предметния обхват на чл. 365 от ГПК. С оглед на това е обосновано, че постъпилият отговор е в срок, тъй като е подаден в рамките на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, важим при приложение на общия исков ред. По същество се излага, че предявеният иск е допустим и частично основателен до размера на сумата от 35 000 лв., за която е заявено желание за сключване на съдебна спогодба. Счита претендираният размер за обезщетение в общ размер на 70 000 лв. за силно завишен, противоречащ на принципа за справедливост и на интензитета на претърпените от ищцата травматични увреждания. Признава съществуването на застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил към датата на произшествието, както и изложената в исковата молба фактическа обстановка относно механизма на настъпване на процесното ПТП и участниците в него.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК от процесуалния представител на ищцата е постъпила допълнителна искова молба. В същата се излага, че наведеното от ответника възражение относно процесуалния ред за разглеждане на спора е преклудирано, тъй като не било направено в установения и указан двуседмичен срок за отговор, съобразно разпоредбата на чл. 369, ал. 1 от ГПК. Наред с това е изразено несъгласие да бъде постигната спогодба за сумата от 35 000 лв., като вместо това е направено предложение такава да бъде сключена за обезщетение в размер на 60 000 лв.

3 до приключване на първото по делото съдебно заседание.

В допълнителен отговор на исковата молба ответното дружество заявява, че не желае сключване на спогодба при поставените условия, като поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

В случая изрично за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното застрахователно дружество и собственика на посочения в исковата молба автомобил, за който се твърди, че е участвал в произшествието.

Наред с това не се оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка относно механизма на настъпване на процесното ПТП и участниците в него.

Налице е и влязло в сила споразумение по образуваното по случая НОХД, безспорно доказващо вината на деликвента, като категорично е установено, че причинената по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата се изразява в счупване на вътрешен костен израстък/малеола на дясната глезенна става, довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник, което е резултат от процесното произшествие по 4 описания от ищеца и установен от наказателния съд механизъм на осъществяване.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Това важи и за споразумението, безспорно доказващо вината на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца в резултат на допуснати нарушения на ЗДП средна телесна повреда: счупване на вътрешен костен израстък/малеола на дясната глезенна става, довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник – деяние, признато за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, буква „а“, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1, буква „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите, като в случая ищцата твърди, че освен установените от наказателния съд травми са й причинени и други трайни увреждания, а именно отделно от контузиите и фрактура на носни кости – деформация на външен нос с хлътване в дясно.

Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d3f9f99-3257-48b1-8a48-35f6839990fe