Решение № 316 от 27.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Перник, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Т. Р. Т. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720102598 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:823073638 и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.Средец 11, срещу М. В. М., с ЕГН:********** и адрес: гр. П., ул. „М. С.“, бл.*, вх.*, ап.**, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, вр. чл.86 ЗЗД, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3695,39лв. за периода от 03.08.2019г.-17.02.2022г. представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода за адрес: гр. П., ул.

„М. С.“, бл.*, вх.*, ап.**, аб.№*******, сумата от 342,77лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 03.09.2019г.-20.04.2022г., както и лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите.

В законоустановения срок ответникът М. В. М. е подал отговор чрез своя особен представител- адв. Ж. В., с който е изразил становище исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът е възразил, че по делото няма доказателства за собствеността на процесния апартамент. Ответникът е възразил, че процесните вземания са погасени по давност. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните поддържат изложените тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови 1 нужди, сключени с ответника.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването ѝ.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

2

Видно от представената и приета като писмено доказателство декларация по чл.

14 ЗМДТ М. В. М. е декларирал на 29.10.2002 г. за целите на данъчното облагане право си на собственост върху процесния имот, а като придобивно основание е посочил нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот от 23.10.2002 г.

Същият нотариален акт е приложен по делото и от него е видно, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на сделка за покупко-продажба на същия.

Декларацията по чл. 14 ЗМДТ има характер на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.

Същевременно, в настоящото производство има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че ответникът е собственик на апартамента, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса.

Това обстоятелство се установява по категоричен начин и от приложения по делото нотариален акт. Тези обективни данни дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.

Съдът констатира, че ищцовото дружество е представило карнети по делото за процесния период, от които е видно, че са били отчитани редовно от инкасатор потребените кубици питейна вода на процесния адрес чрез отчитане на общия водомер на сграда, която е в режим на етажна собственост съобразно установените от инкасатора 4 души, които обитават процесния апартамент съгласно представения протокол от 21.01.2019 г. и в жилището е била констатирана липса на водомери.

По делото е изслушана и приета заключение по ССЕ, неоспорена от ответника, която съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. Вещото лице е установило, че за периода от 03.08.2019 г до 17.02.2022 година за адрес гр. П., ул. „М. С.“, бл.* вх. * ап. **, абонатен номер ******* са отчетени общо 1545 кум. м. питейна вода доставена, отведена и пречистена съгласно Общите условия за. предоставяне на В. и К услуги на потребителите. Стойността на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. Перник, но незаплатена за адрес от гр. П. ул. М. С. бл.* вх. * ап.** за абонатен номер 1270811 за периода от 03.08.2019г. до 17.02.2022 година е в размер на 3695,39 лева.

Законна лихва за забава от настъпване на изискуемостта за периода от 05.10.2019г. до 20.04.2022 г. върху сумата от 3695,39 лева е в размер на 342,77 лева.

Общо неплатената сума за доставена и отведена, но незаплатена вода в имот с адрес гр.

П. ул. М.. С. бл.* вх. * ап.** за абонатен номер ******* за периода от 03.08.2019г. до 17.02.2022г. е в размер на 4038,16 лева, от които главница в размер на 3695.39 лева и лихва в размер на 342,77 лева за периода от 05.10.2019г, до 20.04.2022г. В счетоводството на ищеца има открита сметка 411 Клиенти с абонатен №******* заимот с адрес гр. П. ул. М. С. бл.* вх. * ан.** с титуляр М. В. М.. За периода. от 03.08.2019г до 17.02.2022 година за адрес гр. П. ул. М.С. бл.* вх. * ап.**с абонатен номер ******* са отчетени общо 1545 куб. м. метра вода, съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, за които са издадени 31 броя фактури описани по дати, период на отчитане, на обща стойност в размер на 3695,39 лева.

Ответникът е оспорил задължението и като погасено по давност. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че 3

„периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.

При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница, предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава това е безспорно.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането, което в конкретната хипотеза е 13.05.2022 г. Следователно вземането за главница (изискуемо на датата на издаване на съответната фактура), възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено по давност. В случая обаче падежа на първото най-рано възникнало задължение, което се претендира съгласно издадената фактура е 05.09.2019 г. и е за периода от 03.08.2019 г. до 03.09.2019 г. следователно същото и последващите периодични задължения формиращи претендираната главница не са погасени по давност към датата на подаване на исковата молба-13.05.2022 г., тъй като не е изтекла към тази дата тригодишната погасителна давност, която настъпва по отношение на първото по време задължение на 05.09.2022 г.

С оглед на този правен извод и моментът на изискуемост по правилото на чл.

33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва не са погасени по давност, тъй като по отношение нито на главницата, нито на претендираната мораторна лихва е изтекла тригодишната погасителна давност към датата на подаване на исковата молба-13.05.2022 г.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Акцесорното задължение за мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 20.04.2022 г. не се е погасило по давност към датата на подаване на исковата молба-13.05.2022 г., тъй като към този момент не е изтекла по отношение на него тригодишната погасителна давност, която изтича за първото по време задължение на 05.10.2022 г.