Определение № 1876 от 26.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1876 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Т. Р. Д., ЕГН ********** срещу разпореждане № 157683/13.10.2025 г. на Софийски районен съд, 70 състав, постановено по гр.д. № 43420/2022 година, с което първоинстанционният съд на основание чл. 64, ал. 1 ГПК е оставил без разглеждане въззивна жалба вх. № 290402/16.09.2024 година (л.262 и сл. от първоинстанционното дело) и молба по чл. 248 ГПК вх. № 290407/16.09.2024 година (л. 249 от първоинстанционното производство), подадени от Т. Р. Д. по повод постановеното решение № 13685/10.07.2022 г., като подадена след установения в закона срок.

Жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено. Поддържа, че жалбата и молбата за изменение на решението в частта за разноските са подадени в срок от получаване на съобщение, на 05.08.2024 година – същите били подписани с електронен подпис и изпратени по имейл на Софийски районен съд – *****@srs.justice.bg. Сочи, че двата документа не са входирани в съда и съответно – не са докладвани на съдията, въпреки че от този имейл многократно страната е получавала отговори на свои молби, а и страната не била уведомена, че на този имейл не може да изпраща всякакви молби, вкл. иницииращи документи и е ползван неправилен имейл за това. Твърди на 05.09.2024 година да е изпратен нов имейл с приложени същите документи, но отново не е получила отговор. Със закъснение страната установила, че ел. пощи на СРС не функционират и по тях не може да се входират молби и поради това смята за приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК и жалбата и молбата следва да се приеме да са подадени в срок, щом преди това имейлът е ползван многократно за подаване на молба. Също сочи за приложими в случая и нормите на чл.

102б, ал. 1 и ал. 2 ГПК и тъй като подадените документи са подписани с КЕП, от който се установявала датата на подаване (05.08.2024 година), както и 102г ГПК. Тоест, намира и че дори да не са изпратени до правилния имейл, то са изпратени на служебен имейл на съда, тъй като в адреса се съдържа добавката „srs.justice.bg“, което задължавало съда да ги входира или даде указания на страната.

Ответникът оспорва жалбата, като намира постановеното разпореждане за законосъобразно и правилно. Оспорва посочения от ищеца имейл да е официален електронен адрес на съда, на който се приемат подадени жалби и други съдебни книжа и 1 субективните очаквания на страната не могат да създадат задължение за съда. Сочи регламентацията в чл. 62, ал. 2 ГПК да е ясна, а изпращане на електронен документ на електронен адрес е уредено в ЗЕДЕУУ. Счита, че нормите на чл. 5 от посочения закон следва да се вземат предвид във връзка с тези на чл. 360в, ал. 2 ЗСВ и чл. 102а, ал. 1, чл. 102д ГПК ГПК, от тълкуването на които произтича извод за това, че ЕПЕП е информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма. В чл. 360д, т. 3 и т. 4 ЗСВ сочи каква информация се съдържа в интернет страниците на съда, откъдето жалбоподателят е могъл да се информира за начините, по които може да извърши процесуалното действие. В заключение намира, че в случая не е спазен нормативно установеният ред за подаване на документ в електронна форма и срокът е пропуснат.

Възразява и че нормите на чл. 102г, ал. 2, вр. чл. 102в ГПК касаят единствено действията, извършвани чрез ЕПЕП. Излага и съображения по молбата по чл. 64 ГПК, неотносими към предмета на разглеждане по настоящото дело.

Няма спор, но и от документите, съдържащи се в първоинстанционното дело е видно, че жалбоподателят е уведомен редовно (чрез процесуалния си представител), на 22.07.2024 година, с препис от постановеното решение. Следователно двуседмичният срок за неговото обжалване, а съответно и за искането по чл. 248 ГПК – изтича на 05.08.2024 година, която е и последната дата от срока. Както въззивната жалба, така и молбата по чл. 248 ГПК са постъпили на хартиен носител в съда на 16.09.2024 година, видно от вх. № върху поставените печати от Регистратурата на съда, когато са и докладвани на съдията – докладчик по делото.

Няма спор и че на 05.08.2024 година посочените два документа са изпратени от електронен адрес на страната до следния електронен адрес *****@srs.justice.bg. Според чл.

62, ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. В конкретния случай, въззивната жалба и молбата по чл. 248 ГПК са изпратени преди изтичане на законоустановения срок (на 05.08.2024 година) от електронния адрес на процесуалния представител на страната до служебна електронна поща, ползвана от служител на Софийски районен съд. Официалният електронен адрес на Софийски районен съд, посочен на официалната интернет страница на съда е [email protected]. Адресът, на който не се спори да са изпратени, подписаните с квалифициран електронен подпис документи, съдържа друго потребителско име, но същия домейн. Последният ясно обозначава към коя организация/институция се асоциира той и част от коя единна електронна система е. Следователно, независимо, че изявлението е отправено до конкретен потребител – служител на Софийски районен съд, следва да се приеме, че е извършено валидно процесуално действие по подаване на въззивна жалба и молба по чл. 248 ГПК по смисъла на чл. 62, ал. 4 ГПК.

Ето защо, посоченото налага извод за това, че подадената частна жалба е основателна, а обжалваният съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частната жалба на Т. Р. Д., ЕГН ********** разпореждане № 157683/13.10.2025 г. на Софийски районен съд, 70 състав, постановено по гр.д. № 43420/2022 година, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане въззивна жалба вх. № 290402/16.09.2024 година и молба по чл. 248 ГПК вх. № 290407/16.09.2024 година и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на същите.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Венета Цветкова

Особено мнение на съдия Венета Цветкова

Не съм съгласна със становището на мнозинството по следните причини.

Производството е образувано по частна жалба на Т. Р. Д., ЕГН ********** срещу разпореждане № 157683/13.10.2025 г. на Софийски районен съд, 70 състав, постановено по гр.д. № 43420/2022 година, с което първоинстанционният съд на основание чл. 64, ал. 1 ГПК е оставил без разглеждане въззивна жалба вх. № 290402/16.09.2024 година (л.262 и сл. от първоинстанционното дело) и молба по чл. 248 ГПК вх. № 290407/16.09.2024 година (л. 249 от първоинстанционното производство), подадени от Т. Р. Д. по повод постановеното решение № 13685/10.07.2022 г., като подадена след установения в закона срок.

Жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено. Поддържа, че жалбата и молбата за изменение на решението в частта за разноските са подадени в срок от получаване на съобщение, на 05.08.2024 година – същите били подписани с електронен подпис и изпратени по имейл на Софийски районен съд – *****@srs.justice.bg. Сочи, че двата документа не са входирани в съда и съответно – не са докладвани на съдията, въпреки че от този имейл многократно страната е получавала отговори на свои молби, а и страната не била уведомена, че на този имейл не може да изпраща всякакви молби, вкл. иницииращи документи и е ползван неправилен имейл за това. Твърди на 05.09.2024 година да е изпратен нов имейл с приложени същите документи, но отново не е получила отговор. Със закъснение страната установила, че ел. пощи на СРС не функционират и по тях не може да се входират молби и поради това смята за приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК и жалбата и молбата следва да се приеме да са подадени в срок, щом преди това имейлът е ползван многократно за подаване на молба. Също сочи за приложими в случая и нормите на чл.

102б, ал. 1 и ал. 2 ГПК и тъй като подадените документи са подписани с КЕП, от който се установявала датата на подаване (05.08.2024 година), както и 102г ГПК. Тоест, намира и че дори да не са изпратени до правилния имейл, то са изпратени на служебен имейл на съда, тъй като в адреса се съдържа добавката „srs.justice.bg“, което задължавало съда да ги входира или даде указания на страната.

Ответникът оспорва жалбата, като намира постановеното разпореждане за законосъобразно и правилно. Оспорва посочения от ищеца имейл да е официален електронен адрес на съда, на който се приемат подадени жалби и други съдебни книжа и субективните очаквания на страната не могат да създадат задължение за съда. Сочи регламентацията в чл. 62, ал. 2 ГПК да е ясна, а изпращане на електронен документ на електронен адрес е уредено в ЗЕДЕУУ. Счита, че нормите на чл. 5 от посочения закон следва да се вземат предвид във връзка с тези на чл. 360в, ал. 2 ЗСВ и чл. 102а, ал. 1, чл. 102д ГПК ГПК, от тълкуването на които произтича извод за това, че ЕПЕП е информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма. В чл. 360д, т. 3 и т. 4 ЗСВ сочи каква информация се съдържа в интернет страниците на съда, откъдето жалбоподателят е могъл да се информира за начините, по които може да извърши процесуалното действие. В заключение намира, че в случая не е спазен нормативно установеният ред за подаване на документ в електронна форма и срокът е пропуснат.

Възразява и че нормите на чл. 102г, ал. 2, вр. чл. 102в ГПК касаят единствено действията, извършвани чрез ЕПЕП. Излага и съображения по молбата по чл. 64 ГПК, неотносими към 3 предмета на разглеждане по настоящото дело.

Няма спор, но и от документите, съдържащи се в първоинстанционното дело е видно, че жалбоподателят е уведомен редовно (чрез процесуалния си представител), на 22.07.2024 година, с препис от постановеното решение. Следователно двуседмичният срок за неговото обжалване, а съответно и за искането по чл. 248 ГПК – изтича на 05.08.2024 година, която е и последната дата от срока. Както въззивната жалба, така и молбата по чл. 248 ГПК са постъпили на хартиен носител в съда на 16.09.2024 година, видно от вх. № върху поставените печати от Регистратурата на съда, когато са и докладвани на съдията – докладчик по делото.

Няма спор и че на 05.08.2024 година посочените два документа са изпратени от електронен адрес на страната до следния електронен адрес *****@srs.justice.bg. По делото няма данни и доказателства, противно на твърденията в жалбата, че на този електронен адрес е водена предхождаща кореспонденция между съда и страната и за извършвани процесуални действия (вкл. връчване на съдебни актове или е уведомявана за изготвяне на такива). Единственият случай, в който се установява изпращане на книжа и извършване на процесуални действия от ищеца на този адрес е именно с процесния имейл от 05.08.2024 година, като, както преди, така и след това страната многократно е ползвала официалния електронен адрес на Софийски районен съд, включително посочен на официалната интернет страница на съда, а именно [email protected].

Според чл. 62, ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. Регламентацията относно подаването на книжа до съда чрез поща е ясна, включително при наличие на дефиницията на пощенските услуги в чл. 3 от Закон за пощенските услуги. Действието по изпращане на електронно съобщение на електронен адрес не попада в последната дефиниция и не може да бъде приравнено на изпращане на книжа до съда чрез поща или куриерски услуги. Същото е уредено в специалния закон - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 5 ЗЕДЕУУ, адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. Тоест, по силата на цитираните норми и след 30.06.2021 г. е налице предвидено законово задължение за съдилищата за приемане на процесуални действия в електронна форма от страните, включително подаване на жалби, молби и др., вкл. електронни изявления, отправени до електронен адрес на съда.