Определение № 38974 от 18.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4312/2025
- Вид
- Определение № 38974
- Подписан
- 18.09.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл. първо, предл. второ и предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38974 гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20251110104312 по описа за 2025 година наМ., че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищецът М. А. Т. е предявил срещу ответника „Вива кредит“ АД главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. първо, предл. второ и предл. трето ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т.10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за паричен заем № 5482340, сключен между страните на 09.11.2018 г. поради противоречие с императивни законови норми, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правна квалификация чл. 19, ал.4 от ЗПК вр.чл.26, ал. 1, предл. първо, предл. второ и предл. трето ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, поради противоречие с императивни законови норми, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 09.11.2018 г. сключил с „Вива кредит“ АД договор за паричен заем № 5482340, по силата който е получила заем в размер на 300 лв. В договора било предвидено задължение за предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение. Излага доводи за противоречие на така уговорената неустойка с добрите нрави, както и че същата е излязла извън обезпечителната си функция, като води и до скрито оскъпяване на кредита, а освен това е заобиколено и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне годишния процент на разходите. Сочи също така, че в договора е предвидена такса за експресно разглеждане в размер на 107, 80 лв., която е неравноправна и отново е било заобиколено изискването за определяне размера на годишния процент на разходите. Тъй като двете посочени вземания не са били включени в годишния процент на разходите, претендира нищожност на процесния договор за кредит, а при условията на евентуалност на клаузите, предвиждащи заплащането на таксата и неустойката.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липсва правен интерес от предявените искове, доколкото процесният договор е бил приключен на 27.02.2019 г. Счита, че начинът, по който е изчислен ГПР е бил ясен, доколкото не било нужно в договора да се посочи математически алгоритъм. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена към ГПР, доколкото същата представлява задължение при неизпълнение на договора, а именно заемателят да предостави обезпечение по договора, като неустойката имала именно обезщетителна функция. Оспорва същата да 1 противоречи на добрите нрави, доколкото нейната функция е била да дисциплинира длъжника, а той не бил длъжен да сключва договора. Сочи, че заемателят е имал възможност да осигури предвидените обезпечения, а в случай, че няма възможност е имал 14 дневен срок да се откаже от договора. Оспорва таксата за експресно разглеждане да представлява такса по управление и усвояване, доколкото била дължима преди сключването на договора.
Сочи, че услугата е била доброволно избрана от клиента, като същата нямала задължителен характер. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
По допустимостта
Съдът счита, че така предявените искове са допустими, както и че исковата молба е редовна. Между страните няма спор, че оспорените клаузи присъстват в договора, а дали договорът е „приключен“ в системата на ответника, е въпрос, който не засяга допустимостта на предявените искове.
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по делото е да докаже по делото следните обстоятелства: че между него и ответното дружество е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 09.11.2018 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения размер, както и такса за експресно разглеждане на кредита, която договорна клауза противоречи закона, уговорена в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя, респ. по предявените в условията на евентуалност искове, че клаузата заобикаля закона, респ. накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, включително, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде отделено обстоятелството, че на 09.11.2018 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № 5482340 с твърдяното в исковата молба съдържание.
По доказателствата
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, доколкото спорът между страните е правен, и същата не е необходима.
Искането на ответника да се извърши справка дали са налице други дела между ищеца и други кредитни институции за нищожност на договори следва да бъде оставено без уважаване, доколкото е неотносимо към настоящия спор. Искането на ответника по чл. 190 за задължаване на ищеца да представи стандартен европейски формуляр не е необходимо и следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г. от 14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 09.11.2018 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем № 5482340 с твърдяното в исковата молба съдържание.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3