Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9363 от 20.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70309/2023
Вид
Решение № 9363
Подписан
20.05.2024
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

  • чл.127 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 9363 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110170309 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.127 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 585,28 лв. /след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на размера му/, представляващо неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. Tърговище, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ... е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „...”, с рег. № ..., управляван от В. Е. Д., и лек автомобил „...”, с рег. № ..., собственост на В. С. П., като съгласно съставения Протокол за ПТП № .../ ... г. виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „...”, с рег. № .... Навежда, че лек автомобил „...”, с рег. № ..., е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, а собственикът на лек автомобил „...”, с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал преписка по щетата във вр. с инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството и лек автомобил „...”, с рег. № ..., е възстановен при доверен сервиз на застрахователя, като извършеният ремонт е фактуриран на стойност 2628,98 лв. Ищецът е изплатил с преводно нареждане цитираната сума на 02.02.2023 г. Поддържа, че за обработка на щетата е направил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Излага твърдения, че след нарочна покана ответникът му е заплатил частично претендираната сума до размера от 2058,70 лв. и е останала незаплатена част в размер на 585,28 лв., която претендира от ответника. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

1

Ответникът ... ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва механизма на ПТП, вината на водача на увреждащото МПС и причинно – следствената връзка с настъпилите имуществени вреди. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Поддържа, обаче, че действително причинените вреди са в по – нисък размер, отговарящ на този, до който ответникът е изпълнил. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

С оглед становището на страните, с доклада по делото съдът е приел за безспорни всички факти с изключение на размера на действителните вреди от настъпилото събитие.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване е също така обстоятелството, че преди процеса ответникът е извършил плащане по щетата в размер на 2058,70 лв. Т.е. по делото не е спорно, че е настъпило ПТП на ... г. в гр. ... по вина на застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника водач на лек автомобил „...”, с рег. № ..., при което са причинени вреди на лек автомобил „...”, с рег. № ..., собственост на В. С. П., който е бил застрахован по договор за имуществено застраховане при ищеца, който от своя страна е заплатил на 02.02.2023 г. възстановяването на увредения лек автомобил при доверен сервиз на застрахователя съобразно фактурираната цена за извършения ремонт в размер на 2628,98 лв. Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по тази застраховка риск.

Поради изложеното съдът приема, че е налице основание за възникване на регресно вземане и спорът между страните е съсредоточен относно неговия размер. За отговор на този въпрос съдът съобразява мотивите на решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд., които споделя, съгласно което при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема 2 предвид изхабяването на вещта/.

Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг.

Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните, пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 2698,76 лв.

Застрахованото МПС е отремонтирано в доверен сервиз на застрахователя, така както застрахованото лице е заявило да бъде обезщетено в уведомлението по щетата, което е и в съответствие с уговореното между страните по полицата, в която е предвидена специална договореност „Доверен сервиз“.

В случая заключението на САТЕ е определило сумата от 2698,76 лв. като необходимата сума за възстановяване на щетите върху увредения автомобил на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, като това е размерът на действителните вреди, поради което и регресното вземане е възникнало за тази сума заедно с 15 лв. вземане за ликвидационни разноски /съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 2713,76 лв. Доколкото по делото няма спор, че ответникът е извършил плащане по претенцията в размер на 2058,70 лв., то непогасена остава сумата 655,06 лв. Доколкото искът е предявен за сума в размер на 585,28 лв., същият се явява изцяло основателен и предвид диспозитивното начало в процеса следва да бъде уважен изцяло до този размер.

По разноските:

С оглед на изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 350,00 лв., представляващи държавна такса, депозит за в.л. и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., с адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл.411 КЗ, сумата 585,28 лв., представляваща остатъчна, неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение по щета № 211340529/ 24.10.2022 г. във връзка с претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ... , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /20.12.2023 г./ до окончателното изплащане, както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 350,00 лв., представляваща съдебно - 3 деловодни разноски, сторени в производството пред първоинстанционния съд.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4