Определение № 386 от 01.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 386 гр. Варна, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов

Членове:

Мая В. Нанкинска

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600870 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

Образувано е по жалба от Р. В. Н. от гр.Варна, срещу определение на РС-Варна рег.

№ 728/24.04.2026 г. по чнд 1405/2026 г., с което е потвърдено постановление на прокурор от РП-Варна от 28.01.2026 г. за прекратяване на ДП №1041/2024 г. на 3 РУ ОД МВР Варна водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК.

С жалбата /идентична по съдържание с тази до РС-Варна/ се твърди че процесното определение е неправилно и незаконосъобразно; съдебният състав, както и наблюдаващия прокурор неправилно са приели, че липсва хулигански мотив при нанасянето на телесна повреда, при положение че действията на Т. са били извършени пред много хора, при провеждане на публично мероприятие. Формулирано е искане за отмяна на обжалвания акт.

Съдът, като се запозна с доводите изложени в жалбата и събраните в хода на досъдебното производство доказателства намира същата за процесуално допустима, а по същество основателна, предвид следното:

Досъдебно производство №1041/2024 г. на 3 РУ при ОДМВР Варна е образувано на 28.08.2024 г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. ал.1 вр. чл.130 ал.1 НК. След приключване на разследването прокурорът приел, че няма доказателства престъплението да е от общ характер, т.к. причинената телесна повреда не била по хулигански подбуди. Спрял наказателното производство на основание чл. 244, ал. 1,вр. чл.25 ал.1 т.6 НПК и уведомил пострадалия Р.Н. за възможността да предяви частна тъжба срещу извършителя. След като установил, че в законовия срок тъжба не е депозирана в съда, прокурорът възобновил наказателното производство и го прекратил на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.6 вр. ал.5 т.1 НПК. Това постановление за прекратяване било предмет на проверка по чнд № 640/2026 г. респ. вчнд № 474/2026 г. С определението по последното дело било отменено това по чнд 640/2026 г. и делото върнато за ново произнасяне от друг състав на съда.

1

При последното, което е предмет на настоящата жалба, първостепенният съд изложил лаконично мотиви, с които се солидаризирал с изводите на прокурора, че леката телесна повреда на жалбоподателя Н., не е причинена от М.Т. по хулигански подбуди.

Приемайки, че липсват данни за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК потвърдил обжалваното постановление.

В хода на разследването по ДП № 1041/2024 г. на Трето РУ при ОД на МВР-Варна било установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Р. Н. живеел в гр.Варна, ж.к."Вл. В.", бл.***, вх.*, ап.*.

Управлението на етажната собственост на входа се осъществявала от професионален домоуправител-„Кантора Акорд", представлявана от св. А.М. Т.. На 01.04.2024г. в 18,30ч. се състояло общо събрание на входа, организирано от св. А. Т.. Въпросите, които е следвало да обсъдят съседите на въпросното събрание били свързани със събиране на средства за ремонт на покрива. Освен този проблем, Н. поставил и въпроса с актуализация на броя на обитателите по апартаменти във входа, и съответно таксата, която трябва да заплаща всяко домакинство. На това събрание присъствали част от обитателите на входа, а именно св. М.

Ив. СТ., Ив. Г. Ч., М. Г. А.ов, Таня Г.Л., К.Ст.Ив., Г.Хр. Т.а, М. Т. Т., Ив. Ив. Вл.. Отношенията между Р. Н. и св. М. Т., били влошени от години, като преди това отношенията между Н. и бащата на Т., също били такива. Когато се стигнало и до обсъждане на таксите на апартаментите, според броя на живущите, св. М. Т. и майка му Галина Т.а казали, че в техния апартамент били двама, тъй като съпругът на Т.а се преместил да живее на село, и рядко ги посещавал. В този момент св. Н. се намесил, като казал, че и баща му си идвал 2-3 пъти седмично, и било редно и той да се таксува. Поведението на св. Н. било провокативно, като същият с протриване на пръсти и хилене се обърнал към Т. с думите : ще плащаш ... ще плащаш". В този момент св. Т. си изпуснал нервите, и крещейки скочил към Н., хванал го за яката, и го повдигнал нагоре. Свид. Н. също крещял на Т.. В опит да предотврати ескалация на напрежението, св.А. Т. веднага скочил и застанал помежду им. Между Н. и Т. застанал и св. Мартин А.ов. В този момент св. Н. продължавал с провокативното си поведение спрямо Т. с думите : „какво ще ми направиш". Св. А. Т. видял, че Т. се опитал с главата си да удари Н., но дали е успял - не видял. А. Т. и А.ов били като жива преграда между М. Т. и Н..

Свид.М. Т. се опитал да ритне Н., но не успял. Св. А.ов не видял Т. да нанася удари на Н..

Докато св.А.ов и А. Т. се опитвали да разтърват Н. и М. Т. двамата успели да си ударят главите една в друга. Св. А.ов не видял самия удар но чул глух тътен, като удар на глава в глава. Св. А.ов и А. Т. успели да ги спрат. След това А. Т. и другия съсед избутали М. Т. назад. Св. А.ов хванал Т. под мишница по начин, по който не може да удари Н. с ръце, а А. Т. казал на Н. да се прибира в дома си. Св. Н. се прибрал в дома си, и се обадил на тел. 112. На място бил изпратен полицейски екип.

От СМЕ и СПЕ се установява, че на 01.04.2024г на Р. Н. е причинена телесна повреда, обусловила чувство на болка и страдание; че той не страда от психично разстройство и е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

2

В хода на ДП са извършени редица процесуални действия : разпит на свидетели и изготвяне на СМЕ и СПЕ, от които може да се направи извод, че пострадалият Н. е претърпял увреждане, имащо характер на лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК, и тя е вследствие на нанесен удар от М. Т., а деянието е извършено при пряк умисъл.

Безспорно действията на Т. са извършени на публично място - в момента на провеждане на общо събрание на етажната собственост и в присъствието на множество лица. По този начин изричането на обидни думи по адрес на пострадалия, съчетани с невербална агресия спрямо него са станали достояние на неограничен кръг лица. Това обективно следва да се възприеме като грубо незачитане на установения обществен ред и/или демонстрация на открито неуважение към личността.

За това въззивният съд прие, че изричането на закани и обидни квалификации по отношение на конкретно лице, включително и неадресирани такива, съчетани с проявена агресия към съответното лице и нанасяне на удар в областта на главата, причинявайки лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, осъществени на обществено място, и възприети от неограничен кръг от хора, разкриват от обективна и субективна страна квалифициращия признак по чл. 131, ал.1, т,12 от НК, а именно деянието да е извършено по хулигански подбуди. Подобни действия имат за цел да покажат явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. Безспорно, за наличието на хулигански подбуди би следвало да отсъстват лични отношения между дееца и пострадалия като вражда, завист, както и евентуални други мотиви. В конкретния случай от постановлението на прокурора става ясно само, че тези между Т. и Н. били влошени от години, без да са изложени конкретни данни за това. В този смисъл изводите, че ескалацията на действията на Т. се дължала на дългогодишния му конфликт с пострадалия са неконкретизирани от фактическа страна. Дори да се приеме, че пострадалият е заявил, че бащата на Т. следва да плаща дължимата такса, съпроводено с потриване на пръсти, това само по себе си не би могло автоматично да обоснове извод, че деянието не е извършено по хулигански мотиви.

Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав на съда, счита че изводът за прекратяване на процесното досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление от общ характер, е незаконосъобразен. В този смисъл необосновано и незаконосъобразно е и определението РС-Варна, с което е потвърдено постановлението на прокурора и същото следва да се отменени.

Водим от горното и на основание 243, ал. 8 от НПК, съставът на Окръжен съд – Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 728/24.04.2026 г. по чнд 1405/2026 г., с което е потвърдено постановление на прокурор от РП-Варна от 28.01.2026 г. за прекратяване на ДП №1041/2024 г. на 3 РУ ОД МВР Варна водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 3 ал.1 от НК и връща делото на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4