Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4581 от 12.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 6569/2024
Вид
Решение № 4581
Подписан
12.07.2025
Състав
Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4581 гр. София, 12.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Магделинова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело № 20241100106569 по описа за 2024 година

Предявени са субективно активно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Д. И. Т. и С. П. Т. срещу Столична община за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 3644 кв.м. по титул за собственост, и с площ съгласно кадастрална скица от 3644 кв.м. с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг обществен обект. комплекс. стар идентификатор ***; ***. с номер по нредходен план: квартал: 27, парцел V, съседи: ***.

***. ***. ***. ***, заедно с всички построени върху имота сгради, а именно: с идентификатор ***, с адрес: гр.София, райо Кремиковци, бул. Ботевградско шосе, Сграда: масивна едноетажна, застроена през 1958 година с площ от 58.91 кв.м., състояща се от една стая, кухня и антре, заедно с постройка допълващо застрояване - лятна кухня с идентификатор ***, с площ на обекта от 23.39 кв.м., заедно с гараж с идентификатор ***, помощна сграда с идентификатор ***, заедно с ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА,

1 представляваща жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район Kpeмиковци, бул. Ботевградско шоее, местност ливаде, на един етаж, с площ на обекта от 47.65 кв.м., състояща се от стая, антре, сервизни помещения, заедно с мазе, заедно с лятна кухня, допълващо застрояване с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***.

В исковата молба са изложени съображения, че ищците владеят и ползват процесния недвижим имот непрекъснато за период повече от 10 години и искат да бъдат признати за негови собственици. Излагат съображения, че със заповед за отчуждаване рд-40-701 от 03.06.1988 година на Столична община притежавания от П.С. Т., С.Т. Д.И Т. С.ов Т. недвижими имот, заедно със сградите в него , са обезщетени за тях със сумата от 54 773.75 лв., съставляваща обща стойност на терена, трайните насаждения, жилищните сгради, стопански постройки и други, като същите са обезщетени както следва: П.С. Т. с четиристайно жилище, С.Т. Д. с едно тристайно жилище и Т.

С.Т. с едно двустайно жилище. Със Заповед №РД-4105 от 09.01.1989г. на П.С.

Т. в качеството му на собственик на имот с пл. 10, бул. *********** , махала Янаджа /Враждебна/ е отчужден за реконструкция на Ботевградско шосе на основание чл.100 от ЗТСУ и е определен апартамент №*********, находящ се в ж.к. „Левски Зона 1“. Въпреки извършеното отчуждаване ищците останали в процесния имот и никога не са го напускали повече от 10 десет години, като продължават да живеят и ползват недвижимия имот и прилежащите към него сгради, като владението е осъществявано в нериода от издаване на заповедта з а отчуждаване до настоящия момент. Излагат, че владението не е било смутено или отблъснато, а напротив то е явно, открито , непрекъснато и необезпокоявано и известно на ответника през цялото време. Ответникът в продължителен период от време не е предприел никакви действия да получи владениет о или парично обезщетение за ползването на имота, от което е направен извод, че не го е считал за свой.Твърдят, че не са предприемани действия от страна на ответника, с които да прекъсва давностния срок.

Ответникът в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Твърди, че имотът заедно с nocmpoйките в него е станал общ и н с к а собственост след осъщ е с т в е н о отчуждително мероприятие, което не е отменено и не е инициирана процедура за това.

2

Засегнатите лица са били надлежно обезщетени с жилища. За имота до сега са налице надлежно съставени актове за общинска собственост. Със заповед за отчуждаване недвижим имот № РД-40-701/08.06.19682.- на П. С.Т., С. Т.Д.и Т.

С.Т. е отчужден имот с пл. № 10, находящ се бул. „***********. Въз основа на влязла в сила заповед за отчуждаване са издадени следните заповеди: Заповед № РД-41- 06/ 09.01.1989г., с която е определен начина на обезщетение на С.Т. Д., чрез предоставяне на тристаен апартамент с площ 92, 53 кв. м , находящ с е гр. София, ж.к.*************; - Заповед № РД- 41- 05/ 09.01.1989г., с която е определен начина на обезщетение на П. Т. (наследодат ел на С. П. Т.), а именно чрез предоставяне на четиристаен апартамент с площ 103,24 кв.м, находящ се в гр. София, ж.к. „Левски- Г", бл. *************; Заповед № РД-41- 07/ 09.01.1989г., с която е определен начина на обезщетение на Т. С.Т., а именно чрез предоставяне на д вустаен апартамент с площ 65, 66 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к.„*********;

Излагат съображения, че от служебна справка относно промени на поС.ен и настоящ адрес е установено, че ищците са с адресна регистрация в гр. София, ж.к . „Левски- Г", бл. *************, с който е обезщетен техния наследодател, където лично получават адресираните до тях писма и е посочен като съдебен адрес.

Излага доводи за съставени актове за общинска собственост, а именно №245/04.12.1997г., №246/ 04.12.1973., №2683/ 22.03.2013г ., №2684/ 22.03.2013з., № 3122/ 19.09.20173., № 4013/ 20.01.2023г., № 4014/20.01.2023г ., № 4015/ 20.01.2023г., № 4016/ 20.01.2023г., № 4017/ 20.01.2023г. и съгласно удостоверението за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от ЗМДТ, район „Кремиковци" е вписан като собственик процесния имот ипоастроените в него сгради. След приемане на ЗОС и ЗДС, влезли в сила от 1996г., в район „ Кремиковци са предприери действия по актуване на процесния имот, ведно с прилежащите сгради , като е са издадени АОС № 245/04.12.1997г . и № 246/04.12.1997г.

Излага твърдения, че ищците ползват процесния имот без правно основание, в подкрепа на което е предствено решение № 4053/ 03.04.20243. на IV отд. на ВАС по адм.д. № 9642/ 20233., с което е потвърдено и оставено в сила решение № 4343/ 30.6.2023г. по адм. д. № 1197/ 20233. на 52- ри съста в на АССГ, като двете съдебни инстанции не са поставили под съмнение, че 3 имотът е общинска собственост и са отхвърлили жалбата на ищците срещу заповедта на кмета на район „Кремико вци" за освобождаване и изчистване на имота.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява и между страните не е спорно, че по отношение на процесния недвижим имот е проведена процедура по отчуждаване със заповед за отчуждаване недвижим имот № РД-40-701/08.06.198г. на основание чл.95 от ЗТСУ от собствениците на същия - П. С.Т., С. Т.Д.и Т. С.Т..

Не е спорно и от предствените с писмения отговор заповеди се установява, че със заповед № РД- 41- 05/ 09.01.1989г. е определен начинът на обезщетение на П. Т., наследодател на ищеца С. П. Т., чрез предоставяне на четиристаен апартамент с площ 103,24 кв.м в гр. София, ж.к. „Левски- Г", бл.

*************.

Не са ангажирани доказателства от ищците процедурата по отчуждаване да не е реализирана и не е доказано направеното от тях оспорване, че представената по делото отчуждителна преписка не е в цялост. Поради това съдът приема, че доказателствената стойност на приложената към писмения отговор отчуждителна преписка не е опровергана, като въз основа на нея следва да се приеме, че отчуждаването на процесния имот е реализирано, като собствениците, включително и наследодателят на ищеца С. Т., са надлежно обезщетени за отчужения недвижим имот. С оглед приключената отчуждителна процедура по отношение на процесния недвижим имот са издадени съответни актове за общинска собственост АОС № 245/04.12.1997г. и № 246/04.12.1997г. и ппоследващи, описани в писмения отговор и предствени като доказателство по делото.

Съгласно чл. 5 от ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, 4 аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното.

Предвид изложеното следва да намерят приложение разпоредбите, регламентиращи специфични правила относно възможността за придобиване по давност на имоти, които са частна общинска собственост.

Съгласно чл. 86 ЗС в периода от 1951 г. до 1996 г. не може да се придобие по давност вещ, която е държавна собственост, респ. вещ която е държавна или общинска собственост. В периода след 1996 г. до 01.06.2006г. не може да се придобива общинска частна собственост какъвто се явява процесния имот съгласно А О С № 245/04.12.1997г . и № 246/04.12.1997г. поради въвеждането на мораториума върху придобиването по давност на недвижими имоти частна държавна и общинска собственост съгласно ЗДЗС, обн. ДВ., бр. 46 от 06.06.2006 г. в сила от 1.06.2006 г. за период от 7 месеца. С § 3 ЗР на ЗИДЗДС , обн. ДВ., бр. 105от 2006, срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31.12.2007 г., с § 1 ЗИДЗС в сила от 21.12.2007 г. срокът е удължен за 3 път с още една година до 31.12.2008 г., четвъртото удължаване за срок до 31.12.2011, петото - за срок до 31.12.2014 г., шестото удължаване е предвидено да изтече на 31.12.2017 г. Последното седмо удължаване е до 31.12.2022 г. въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността, считано от 31 декември 2017 г.

С Решение № 3/24.02.2022 г. Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г. на Конституционния съд е обявяве н а за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.

46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.) като изрично е предвидено, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейния досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022г. , като съгласно посочената правна норма решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влиза в сила три дни след обнародването му.

5

От изложеното следва да се направи извод, че в периода от въвеждането на забрана за придобиване по давност на държавни и общински недвижими имоти на 31.05.2006г. до 17.03.2022г. давността за придобиване на недвижим имот частна общинска собственост е спряна.

Ищците излагат доводи, че владеят поС.но, необезпокоявано и с намерение да своят процесният недвижим имот като собствен от 1988г., когато ищецът С. Т. го владял сам, а след 1993г. го владее заедно с ищцата Д. Т..

Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Според чл.79 от ЗС правото на собственост по давност се придобива чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя.

Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото съС.ие на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. В този смисъл тълкувателно решение № 4/2012 на ОСГКВКС.

Във връзка с твърденията на ищците за придобиване на процесния имот по давност са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които дават показания за упражнявана от тях фактическа власт над имота за дълъг период от време, като свидетелстват, че имотът е владян от ишеца Т. и неговото семейство, откакто се е родил и свидетелите, като съседи, винаги са знаели, че именно ищците са собственици на процесния имот, който владяли необезпокоявано.