Акт от 02.02.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ гр.Момчилград, 02.02.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Момчилградският районен съд, в публично заседание на 25.01.2021 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,

При участието на секретаря АНИТА

ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 225/ 2021г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.240 от ЗЗД.

Ищецът

О.А.М., в предявената чрез адв.Н. К. от АК- Габрово искова молба против Х.Н.Д. твърди, че същата е за дължимата от нея сума от 12 000 лв от предоставен заем за покупка на жилище, преведен от него, чрез банков превод на 27.12.2016 година. Ищецът заявява, че с ответницата са били в родствени отношения, същата му е била леля. Сочи, че на 27.12.2016г. с банков превод по сметка на ответницата BG87UBB******, която се намирала по платежен документ в „ОББ- клон централен“ от негова сметка №****** в „Райфайзен банк“ ѝ бил превел сумата от 12 000 лева, след дълги молби от нейна страна, че имала нужда от тези пари за покупка на жилище в гр.Момчилград. Уговорката им е била, че щяла да му върне парите в рамките на два месеца. Твърди, че активността на ответницата в контактите си с него приключили непосредствено, след като е получила исканата сума. На няколко пъти след това ищецът я търсил, но разговорите им били кратки, като тя го уверявала, че ще му върне парите в уговореният срок.

След изтичане на двумесечният срок, ответницата престанала да му се обажда по телефона, престанала да поддържа контакт с него и започнала да се крие. Ищецът твърди, че тъй като предоставената сума била от кредит, който бил получил от Банка, за ремонт на новозакупеното му жилище в гр.София и които изплащал и в момента го поставили в затруднение. С оглед защита на интересите си ищецът подал до PC- Момчилград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.

№103/2020г. Въз основа на подадено заявление е била издадена Заповед за изпълнение, като съдът е уважил претендираната от ищеца сума, дължима от ответницата и присъдил направените по делото разноски по заповедното производство. На 22.05.2020г. ищецът е получил съобщение от PC Момчилград, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че предвид гореизложеното имал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено при условията на чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, че ответницата по делото Х.Н.Д. му дължи сумата от 12 000 лева, предоставен заем за покупка на жилище, установено с оригинален писмен банков документ за извършен паричен превод с посочено основание. Претендира за направени съдебни и деловодни разноски

Ответницата, чрез особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК- адв.К.П. е депозирала в срока предвиден в нормата на чл.131 от ГПК отговор по исковата молба. Намира иска за допустим, но неоснователен. Развиват се конкретни доводи, обосноваващи неоснователността на иска, правят се и съответни възражения, които са конкретно описани в т.ч. и възражение за изтекла давност. По направените доказателствени искания са направени възражение за недопустимост по изложените в отговора съображения. Ето защо се иска отхвърлянето на исковата молба.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв.К. от АК-Габрово, който поддържа предявеният иск, по изложените в съдебно заседание. Претендира и разноски по представен списък

Ответницата, чрез особеният представител- адв.К.П., намира иска за неоснователен и недоказан, и иска отхвърлянето на същият, по изложените в с.з. съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна;

Предявеният иск е установителен по своя характер и е с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК в.чл.240 от ЗЗД, и със същият се установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на подадено заявление за това. В разпоредбата на чл.414 ал.1 от ГПК е дадена възможност на длъжника по издадена заповед за изпълнение да подаде възражение в едномесечен срок от връчване на заповедта /респ. към онзи момент в двуседмичен срок/. При подадено възражение в срок, или когато заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК /чрез залепване на уведомление на адреса/, задължението на съда се изразява в даване указания на заявителя, че може да предяви иск за своето установяване на вземането във едномесечен срок, като при непредявяване на иска в срока или непредставяне на доказателства, че такъв иск е предявен, издадената заповед за изпълнение се обезсилва, както и изпълнителният лист от чл.418 от ГПК. Съгласно чл.416 от ГПК, ако не е подадено възражение в срок, или така подаденото възражение е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила, и съдът издава изпълнителен лист.

От събраните по настоящото производство доказателства се установява, че на 21.02.2020г. в РС-Момчилград е било подадено заявление от ищеца по настоящото производство против ответницата по делото, за осъждане на последната да заплати сумата в размер 12 000 лева, произхождаща от предоставен заем за покупка на жилище от 27.12.2016г., и направените по делото разноски в размер на 1 320 лева. Било образувано ч.гр.д.

№ 103/ 2020г. на РС- Момчилград, по която е издадена Заповед за изпълнение № 38/ 24.02.2020г., по силата на която ответницата по настоящото производство е осъдена да заплати на заявителя сумата в размер 12 000 лева, произхождаща от предоставен заем за покупка на жилище от 27.12.2016г., и направените по делото разноски в размер на 1 320 лева. Разпореждането е било връчено на длъжника- ответницата по настоящото производство, чрез залепване на съобщение по реда на чл.47 ал.1 от ГПК на адреса на 02.03.2020г., не е постъпило възражение в определеният в заповедта 2-седмичен срок. Предвид това решаващият съд и условията на чл.415 ал.1 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установява съществуването на задължението в едномесечен срок /съобразно законовата презумпция за редовност на връчването по чл.47 ал.5 от ГПК е приложил съобщението към делото, като редовно връчено/. Указанието на съда по смисъла на чл.415 ал.1 т.2 вр.чл.47 ал.5 от ГПК / е връчено на заявителя по горното дело- ищец по настоящото, на 22.05.2020г.

Заявителят-ищец по настоящото дело, е депозирал искова молба в съда на 19.06.2020г.

/установено със пощенско клеймо/ за установяване спрямо длъжника- по заповедното производство, че има непогасени задължения към ищеца, както следва; сумата в размер 12 000 лева, произхождаща от предоставен заем за покупка на жилище от 27.12.2016г., и направените по делото разноски в размер на 1 320 лева.

От приложеното като доказателство ч.гр.д.

№103/2020г. на Рс- Момчилград, е видно, че по същото въз основа на подадено заявление от ищеца по настоящото производство е била издадена Заповед за изпълнение №38/ 24.02.2020г. по реда на чл.410 от ГПК, с която съдът е разпоредил Х.Н.Д. /ответница по настоящото производство/, че следва да му заплати сумата от 12 000 лева, произхождаща от предоставен заем за покупка на жилище, установено с оригинален писмен банков документ за извършен паричен превод с посочено основание от 27.12.2016г. – платежно нареждане за банков превод по сметка на ответницата- № BG 87 UBB ******, по платежен документ в „ОББ- клон централен“ от негова сметка № LG 98 RZLL ****** в „Райфайзен банк“, който документ е приложен в заповедното производство. В самото платежно нареждане е посочен уникалният регистрационен номер.

Като доказателство е приложено копие на Договор за потребителски кредит на ищеца с „******“ от 26.10.2016г., сключен между ищеца и банката, и погасителният план към него- като била определена и предвидената лихва с банката- кредитор в посоченият размер, като заемателя поема и всички разходи по обслужването на кредитите. В договора е бил определен и крайният срок за издължаване на заема- до 05.11.2023г. Получената от ищеца сума възлиза на 41 260 лева. Към заповедното производство е приложен и друг банков документ, удостоверение от 11.11.2019г. на ЦКБ, че ищецът по настоящото производство има разкрита разплащателна сметка с посоченият №.

В хода на производството по делото е постановено разкриване на банкова тайна по реда на чл.62 ал.5 т.3 от ЗКИ, касаеща банкова сметка *** Х.Н.Д.- сметка №№ BG 87 UBB ******, като от постъпилата банкова информация е видно, че сметка е открита през 2002г., и към 27.12.2016г. в същата е постъпила сумата от 12 000 лева, от сметката на ищеца О.А.М. /сметка № LG 98 RZLL ******, преведена сума от 12 000 лева, с посочено основание за покупка на жилище- заем. Тази парична сума е преведена на лицето З.Д.Д.почти веднага след постъпването й по сметката.

Със удостоверение на

Служба по вписванията при РС- Кърджали се установява, че ответницата по делото на 28.12.2016г., е закупила недв.имот- едноетажна стопанска постройка с площ от 35 кв.м., както и поземлен имот с площ от 352 кв.м. от лицата Н.К.Д.и З.Д.Д./на когото е преведена постъпилата в сметката на ответницата по делото парична сума от 12 000 лева/.

Ищецът във връзка са направени възражения в различна насока по твърденията в исковата молба е представил писмени доказателства-копия на фишове от заплати, разпечатка от тел.съобщения и сигнал до прокуратурата, които не се обсъждат, поради тяхната недостатъчна конкретизация досежно поводите, по които са изготвени и получени, както и тяхната неоотносимост към конкретният правен спор.

Обяснения по делото е дадено от ищеца при условията на чл.176 от ГПК, както и са дадени показания в качеството на свидетел от лице М.Б., приятел на ищеца. Последният твърди, че ищецът му споделил за поискани в заем пари от леля му в размер на 12 000 лева за закупуване на жилище, и че парите е следвало да му се върнат след 2 месеца, което не се случило.

Свидетелят заявява, че заедно с ищеца са отишли в клон на „******“ в София, където тази парична сума е била преведена от ищеца на леля му. Сигурен е че това се случило около Коледа на 2016г., към краят на декември, защото са празнували в апартамента на ищеца.

Предвид гореизложеното съдът намира, че така предявената искова молба с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, е подадена в преклузивния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради и което се явява допустима, и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съдът счита, имайки предвид събраните по делото доказателства, че така разгледан, предявеният иск е основателен, по следните съображения; Установи се безспорно, че между страните са възникнали определени облигационни отношения, а именно между ищеца и ответницата възникнали заемни отношения, без да е бил сключен сключен писмен договор за заем, какъвто не е задължителен, като ищеца по банков път е превел на ответницата сумата от 12 000 лева, за закупуване на жилище. Установи се, че ответницата, която е близка роднина, леля на ищеца, е поискала тази сума от него, за да закупи жилище, като по делото са налице доказателства, че действително ден след превеждането на тази парична сума от сметката на ищеца в „******“ в сметката на ответницата в „ОББ“АД, същата се сдобила с недв.имот- в тази насока е удостоверението от Служба по вписванията. Както и банковите документи, получени от „ОББ“ АД, така и от платежното нареждане, се установява, че исковата парична сума е постъпила по сметка на ответницата, и същата е преведена от сметка на ищеца.

Тази парична сума е получена в сметката на ответницата, и почти веднага е преведена на един от продавачите на закупеният от ответницата имот- описан в удостоверението.

В тази насока е налице и гласно доказателство-и това са показанията на свидетеля, който е чул за проведен разговор между ищеца и ответницата, и е придружил ищеца до банката за осъществяване на паричният превод.

Сиреч, налице са преки доказателства, че между страните съществуват договорни отношения, изразяващи се предоставен от ищцата на ответницата заем в общ размер на 12 000 лева, като сумата е била получена от ответницата, и твърденията на процеснуалният представител на последната, че не е получена тази парична сума, или, че същата може да е върнат заем, не се подкрепят със годни доказателства по делото- а именно с писмени.