Решение № 1368 от 11.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. Варна, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С.. Т. при участието на секретаря Х.. И. като разгледа докладваното от С.. Т. Гражданско дело № 20213110117326 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от П. В. Е., с ЕГН ********** и К. С. Е., с ЕГН ********** и двамата с адрес с. ***, чрез пълномощника им адв. А.Х. Д. – АК ***Застрахователно дружество „***“ АД, с ЕИК ***и седалище и адрес на управление гр.***, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати на П.Е. сума в размер на 3053.88 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***възникнали при ПТП настъпило на ***г. около 21:50 часа в с. *** по вина на В.И.С., като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № ***, със срок на действие от 29.06.2021г. до 28.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата увреждането – ***г. до окончателно изплащане на вземането и да заплати на К.Е. сума в размер на 2623.72 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищцата лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***възникнали при ПТП настъпило на ***г. около 21:50 часа в с. *** по вина на В.И.С., като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със 1 застрахователна полица № ***, със срок на действие от 29.06.2021г. до 28.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата увреждането – ***г. до окончателно изплащане на вземането.

С протоколно определение от 28.03.2022г. е допуснато изменение в размера на исковата претенция на К. С. Е..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ***г. около 21:50 часа в с. *** настъпило ПТП между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***и паркиралите МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на П.Е. и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на К.Е..

За настъпилото произшествие бил съставен протокол с пострадали лица № ***г. от мл. инспектор М.А. дежурен ПТП в сектор ПП при ОД на МВР – ***, в който като виновен водач бил посочен В.И.С., управляващ лек автомобил „***“.

Лекият автомобил, управляван от виновния за настъпване на произшествието водач, бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество със застрахователна полица № ***, със срок на действие от 29.06.2021г. до 28.06.2022г.

Ищците подали искане за изплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество за причинените им имуществени вреди. Въпреки описа на застрахователя и подадените многократно документи към него, ответното дружество заплатило застрахователни обезщетения в размер на 1196.12 лева в полза на П.Е., платено на 04.08.2021г. и в размер на 1653.16 лева в полза на К.Е., платено на 26.08.2021г.

Ищците поддържат, че сумата необходима за да бъдат пуснати отново в техническа изправност леките им автомобили надвишава справедливата пазарна стойност на автомобилите към датата на произшествието, поради което репарирането на щетите следвало да се извърши по Методиката за определяне на справедлива пазарна стойност по сравнителен метод.

Справедливата пазарна стойност на лекия автомобил на П.Е. към датата на произшествието била 4250 лева, поради което неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение била в размер на 3053.88 лева.

Справедливата пазарна стойност на лекия автомобил на К.Е. към датата на произшествието била 3200 лева, поради което неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение била в размер на 1546.84 лева.

Ищците правят искания по доказателствата, молят за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

2

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоонотшение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил „***“ с ДКН ***.

По искане на ищците били заведени щета по ГО № ********** от ищеца П.Е. и щета № ***от ищеца К.Е.. След предявяване на преписката и преглед на документите бил съставен ликвидационен акт за щета и в полза на ищците били определени застрахователни обезщетения. На 04.08.2021г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1196.12 лева в полза на П.Е. и на 26.08.2021г. изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1653.16 лева в полза на К.Е..

Ответникът счита, че с направените плащания е изпълнил изцяло задълженията си за изплащане на застрахователни обезщетения на ищците.

Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата.

В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата К.Е. изменя размера на предявения иск, като го увеличава съобразно приетото по делото заключение на вещо лице. Ответното дружество не изпраща представител, в писмена молба постъпила преди съдебното заседание моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 28.03.2022г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че към ***г. лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпването на ***г. на ПТП в с. *** между застрахования в ответното дружество автомобил, управляван от В.И.С. и паркиралите МПС лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на П.Е. и лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, собственост на К.Е., както и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 1196.12 лева в полза на П.Е. на 04.08.2021г. и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 1653.16 лева в полза на К.Е. на 26.08.2021г.

Настъпването на произшествието по описания в исковата молба механизъм се установява от представените по делото заверени копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***г. и влезлите в сила наказателни постановления №№ ***г., с които на водача на лек автомобил „***“ с ДКН ***са наложени административни наказания във връзка с настъпилото ПТП /л.111-116/.

Ответникът не оспорва, че по собствените на ищците автомобили са възникнали щети от процесното ПТП, настъпването на произшествието по вина на водача на лек автомобил „*** с ДКН ***и наличието на валидна застраховка на автомобила на виновния водач в ответното дружество към датата на инцидента.

3

Спорът между страните е дали изплатените на ищците застрахователни обезщетения репарират в пълна степен претърпените от тях имуществени вреди.

За изясняване на фактите по спора са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна автотехническа експертиза /л.85-110/.

В заключението си вещото лице определя пазарната стойност на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***към датата на произшествието в размер на 4241.20 лева.

Стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени е определена в размер на 3386.04 лева и надвишва 70 на сто от пазарната му стойност. Пазарната стойност на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с ДКН ***към датата на инцидента е определена в размер на 4276.88 лева, като стойността на ремонта по средни пазарни цени надвишава пазарната стойност на автомобила. Вещото лице посочва, че собствениците на процесните автомобили са физически лица и не са оторизирани да извършват демонтиране на части и тяхната продажба, като не могат да се определят точни стойности на детайлите като употребявани резервни части. Всеки автомобил се състоял от множество отделни компоненти и детайли, като сборът от стойностите им би надхвърлила многократно стойността на автомобила. Монтираните по автомобила детайли не могат да се реализират като нови части, а по отношение на резервни части втора употреба не е налице утвърден ценоразпис и реализацията им се извършва в по-продължителен период от време. Съгласно чл.17 от Наредба за излезлите от употреба МПС, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013г. дейността по събиране, транспортиране и третиране на излезлите от употреба МПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35 ЗУО. При изслушването си вещото лице пояснява, че е определило пазарната стойност на процесните автомобили по сравнителния метод при използване на пазарни аналози със същите двигатели и екстри като тези по процесните. Определянето на пазарните цени на труд за отремонтиране на автомобилите е извършено без да се използват цени на труд в оторизирани сервизи на марките „***“ и „***“. Използван е метод за изчисление по площ за самия автомобил, а не за работа на час, поради което по-високата цена на час по „***“ се умножава по по-малко нормовреме и отговаря на цените определени по Наредба № 24 и дори давала по-нисък краен резултат. При определяне на цените на частите за отремонтиране на автомобилите били използвани цени за алтернативни части, като само за 2-3 позиции за ***нямало алтернативни части. Цени на части втора употреба не били използвани при изготвяне на заключението, като такива не били приложими нито по „Ауратекс“, нито по Наредба №24.

При установяване на запазените части по автомобилите и оценяването им можело да се достигне да стойности надвишаващи в пъти стойността на автомобилите, а на вторичния пазар клиента нямал право да продава, разкомплектова и продава части, поради което не можело да се определи цена на запазените части.

Съдът кредитира заключението като пълно, обективно и компетентно дадено. Вещото лице подробно и мотивирано разяснява защо не може и не следва да бъде определяна цена на запазените части по автомобилите на ищците, като съдът не споделя становището на ответника, че ако не може да се определи такава, то следва да се приеме, че действителната 4 им стойност е 25% от пазарната стойност на автомобила. Наличието на запазени части по автомобилите на ищците не води до извод, че същите разполагат със специални знания и умения за да разкомплектоват автомобилите в нарушение на чл.17 от Наредба за излезлите от употреба МПС, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013г. и да реализират приходи от продажба на такива части.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявен е искове с правно основание чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинени на ищците вреди от процесното ПТП, като основен спорен момент между страните е каква е действителната стойност за отстраняване на вредите настъпили следствие на застрахователното събитие.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.