Решение № 798 от 29.06.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№IV-129

29.06.2020 г., гр. Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1047 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК вр. чл. 150 СК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц.И. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.Д.Д., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Надежда Арнаудова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53, против Решение № 454 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7036/2019 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на въззивницата за увеличение на присъдената й с решение от 17.12.2007 г. по гр. д № 2900/2007 г. по описа на БРС издръжка, дължима от бащата И.И. Б., ЕГН **********, за сумата над 220 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв., считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

В жалбата са изложени оплаквания, че съдът е постановил немотивирано решение, тъй като не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до неправилно възприемане на фактическата обстановка. Навеждат се доводи, размерът на определената издръжка не е съобразен нито с нуждите на детето, нито с възможностите на бащата да плаща издръжка. Твърди се, че въззиваемият работи във фирмата на баща си и заплатата, която реално получава, не е отразената в представеното по делото удостоверение, а същевременно е собственик на два апартамента и гараж, от които реализира допълнителни доходи, които не декларира, за да не плаща данъци. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е определил необходимата за детето издръжка в размер на 420 лв.

Въззивницата моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи искането за увеличение на издръжката в пълен размер.

Претендира за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият И.И. Б., чрез пълномощника си адвокат Валентина Колева, е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на обжалваното решение. Счита, че нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените му потребности, а не с оглед стандарта, който иска да поддържа. Оспорва изложените във въззивната жалба твърдения относно възможностите му да плаща издръжка в искания размер. Заявява, че не реализира допълнителни доходи от апартамента и гаража в ***, тъй като това е жилището, в което живее с настоящата си съпруга и детето им К..

Въззиваемият моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

В съдебно заседание въззиваемата и нейната майка не се явяват – представляват се адвокат Арнаудова, която поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият се явява лично и с адвокат Колева, която оспорва жалбата и поддържа отговора.

В съдебно заседание заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр Бургас не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Ц.И. Б., действаща със съгласието на своята майка Н.Д.Д., срещу И.И. Б., за изменение на размера на определената по гр. дело № 2900/2007 г. по описа на БРС издръжка от 100 лева на 300 лева, считано от датата на предявяване на иска – 21.08.2019 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска. В исковата молба са изложени твърдения, че по гр. д.

№ 2900/2007 г. по описа на БРС И.И. Б. е осъден да заплаща на своето дете Ц.И. Б. месечна издръжка в размер на 100 лева, чрез нейната майка Н.Д.Д., считано от 17.12.2007 г. Посочва се, че детето е ученичка в VIII клас в българо-румънско Средно общообразователно училище „Христо Ботев” в гр. Букурещ в езикова паралелка с изучаване на гръцки език. Твърди се, че детето има ежедневни разходи за пътни до училище с метро и автобус, разходи за дрехи, храна, учебници и помагала, за уроци по английски, математика и румънски. Поддържа се, че детето и майката живеят преимуществено в гр. Букурещ и когато има свиждане с бащата се налага майката да плаща пътните до България и обратно. Навеждат се твърдения, че ответникът реализира доходи над средните за страната. Ищцата се позовава на нарастването на възрастта си и променената икономическа обстановка.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 150 СК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговора на исковата молба, с който ответникът поддържа, че посочените от ищцата обстоятелства не обосновават нуждата от претендираното увеличение на издръжката. Оспорва наведените с исковата молба фактически твърдения. Признава, че по изпълнително дело, образувано по молба на майката на ищцата, е заплатил сумата от 4502, 74 лева, представляваща неплатена издръжка за период повече от две години, като същевременно поддържа, че е плащал издръжката в брой на детето. Счита, че не следва да носи последствията от това, че детето живее в Букурещ и че учи в отдалечено училище (което налага разходи за транспорт), в което всичко се изучава на румънски език (което налага заплащането на уроци), тъй като не е давал съгласие за всичко това, което е било еднолично решение на майката. Намира, че не следва да понася пътните разходи на детето от Букурещ до Бургас, а същите следва да са в тежест на майката, тъй като адресът, на който се осъществява режимът на личните отношения с детето, е определен в гр. Бургас.

Поддържа се, че ответникът няма възможност да изплаща исканата издръжка в размер от 300 лв. с оглед доходите, които реализира и обстоятелството, че има друго малолетно дете, което е на негова издръжка. Твърди се, че майката на ищцата развива бизнес, свързан с обекти по българското Черноморие. Моли съда да допусне увеличение на издръжката не до претендирания, а до минималния размер.

По делото е постъпило писмено становище на ищцата по отговора на исковата молба. В него са изложени твърдения, че в Букурещ ищцата и майка й живеят в триетажна къща с двор и гараж заедно с мъжа, с когото майката поддържа съпружески отношения, и неговия син. Признава се, че майката развива бизнес, благодарение на който успява да покрие част от всички необходими разходи за детето и неговата баба, която не получава пенсия. Посочва се, че детето има здравословен проблем.

Твърди се, че ответникът реализира неофициално много добри доходи, тъй като е управител в строителната фирма на своя баща, а същевременно е собственик на два апартамента и гараж.

Не се спори по делото, а и от представено удостоверение за раждане е видно, че ищцата Ц.И. Б. е родена на *** г., като нейни родители са Н.Д.Д. и ответникът И.И. Б..

По делото няма спор, а и от приложеното решение от 17.12.2007 г. по гр. дело № 2900/2007 г. на Районен съд – Бургас се установява, че ответникът И.И. Б. е осъден да заплаща на детето си Ц.И.

Б. чрез нейната майка Н.Д.Д. месечна издръжка в размер на

100 лева, начиная от 17.12.2007 г. до настъпването на основание за изменение или прекратяване на задължението.

Видно от представения протокол по гр. д. № 3590/2008 г. на Районен съд – Бургас, е одобрена съдебна спогодба, по силата на която е определен режим на лични отношения между детето Ц.И. Б. и ответника, като е предвидено детето да се взима от адрес в ***.

Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че детето е записано като ученичка в 8-ми клас в Българско средно общообразователно училище „Христо Ботев” в гр. Букурещ за учебната 2019 г. – 2020 г. със стипендия, както и в 8-ми клас в Българско училище „Йордан Йовков“ към Посолството на Република България в Букурещ за учебната 2019 г. – 2020 г., а освен това е завършило обучение по български език и литература за седми клас за учебната 2018 – 2019 г. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че детето посещава уроци по английски, математика и румънски. Приложената по делото декларация (л. 161) от ***, с която същата заявява, че преподава уроци по румънски език на Ц.И. Бл, като я посещава в дома й два пъти седмично по два астрономически часа, за което й се заплаща по 65 леи на час, по същността си представлява свидетелски показания в писмена форма и в този смисъл не е допустимо доказателство, поради което не е годна да удостовери отразените в нея факти.

По делото са представени писмени доказателства за закупени дрехи, обувки, карта за градски транспорт, ученически пособия, лекарства, козметика, книги, бельо, стоматологични услуги, от съвкупната преценка на които се установява при каква икономическа обстановка живее ищцата и какъв е стандартът й на живот.

Приложени са и писмени доказателства за проведени медицински прегледи на детето с поставена диагноза външен хемороид.

По делото са представени сключени от майката на ищцата договор за жилищен кредит от 19.08.2015 г. за сумата от 52 900 лева, с погасителен план за сумата от общо 111 509, 87 лева, дължима на вноски от по 309, 08 лева за срок до 16.09.2045 г., нотариален акт за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда в к. к. Слънчев бряг за сумата от 52 900 лева и договор за обслужване и поддръжка на общите части в комплекс “Casa del sol”. Представени са и писмени доказателства за заплатени такси за поддръжка, местни данъци и такси, комунални сметки за вода и електричество за закупения апартамент.

Установява се по делото, че ответникът И.И. Б. има още едно дете – К.Б., родено на *** г.

Представено е удостоверение от „Екоарт Инженериг“ ЕООД, в което се посочва, че ответникът работи по трудово правоотношение с дружеството като технически ръководител, като за периода от м. 09.2018 г – м. 08.2019 г. е получавал брутно трудово възнаграждение от 800 лева, съответно нетен месечен доход от 620, 78 лева.

Видно от приложената по делото справка за подадени данъчни декларации, ответникът в качеството си на собственик е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху два апартамента (единият в ***, а другият на ***) и един гараж (***) в ***, както и декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил “Сузуки Лиана“.

По делото са представени изпълнителен лист от 10.05.2019 г. по г. д. № 2900/2007 г., покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 453/2019 г. на ЧСИ Илко Бакалов и сметка за размера на дълга от 30.08.2019 г., от които се установява, че ответникът дължи сумата от 4 502, 74 лева по повод неплатена издръжка за минало време за периода от месец ноември 2016 г. до месец юли 2019 г.

За да уважи частично предявения иск за сумата от 220 лева, съдът е преценил въз основа на събраните по делото доказателства, че необходимата месечна издръжка с оглед нарасналите нужди на детето възлиза в размер на 420 лева, като бащата следва да заплаща сумата от 220 лева, а останалата сума следва да осигурява майката.

За компетентния съд и приложимото право:

На първо място следва да се отбележи, че настоящото гражданско дело за издръжка е с международен елемент, тъй като по делото се установява, че обичайното местопребиваване на ищцата е в гр. Букурещ, Румъния, поради което при определяне на компетентния съд и приложимото право следва да се вземат предвид разпоредбите на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (Регламента). В чл. 3 от Регламента са предвидени четири алтернативни хипотези на компетентност на съда. Съгласно чл.