Решение № 267 от 13.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Ямбол, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20262330100001 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен от С. П. П. против „АПС Бета България“ЕООД иск да бъде признато за установено, че ищцата не дължина ответника сумата от 9139, 74 евро , представляваща задължение по договор от 2008 год. с кредитодател „Първа инвестиционна банка“АД.

В исковата молба и уточнението се твърди, че ежемесечно ищцата получава писма от ответното дружество, с които я уведомяват за задължение по договор с кредитодател „ПИБ“АД в размер на 17 875, 77 лв. С писмо от 23.09.2025 год. уведомила ответника, че всичките задължения по посочения договор са заплатени, евентуално погасени по давност. Принудителни действия не били предприемани, но ищцата постоянно получавала писма „платете“, въпреки, че след проверка в банката задължения не се установили, вкл. срещу нея нямало регистрирани висящи изпълнителни дела. Ищцата счита, че не дължи на ответника исковата сума, т.к. всичките й задължения по кредита били погасени чрез плащане или по давност, като претендира посоченото обстоятелство да бъде установено със СПН.

Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Посочва се, че договорът между ищцата и „ПИБ“АД бил за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка. С договор за цесия ответникът придобил вземанията по договора, като към настоящия момент бил титуляр на вземането. Възраженията за погасяване по давност били неоснователни, т.к. договорът предвиждал автоматично подновяване на срока при условия и ред предвидени в ОУ, като уведомяване за прекратяване от страна на ищцата нямало.

Кредитополучателя бил уведомен за предсрочна изискуемост и настъпилата цесия с уведомление.

Иска се отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноските по делото.

1

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищцата.

Ответникът не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцата е представила писмо от ответното дружество, с което последното я уведомява, че към 26.11.2025 год. общото й задължение по договор с кредитодател „Първа Инвестиционна Банка“АД възлиза на общата сума от 17 875, 77 лв.Посочени са начини за плащане, вкл. причините за доброволно плащане.

На 25.09.2025 год. представител на ответното дружество е получил уведомление от ищцата, че същата не дължи сумата от 17 772, 85 лв., като всичките й задължения към „ПИБ“АД са погасени.

От справка по салда към 18.09.2025 год. на „ПИБ“АД се установява, че липсват задължения на ищцата към банката.

От справка за образувани изпълнителни дела от 12.12.2025 год. се установява, че спрямо ищцата няма регистрирани висящи изпълнителни дела.

Представени са и вносни бележки с наредител ищцата в полза на „ПИБ“АД с посочено основание – вноска по кредитна карта датиращи за периода 2010 – 2013 год.

Ответникът е представил договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и представяне на овърдрафт по разплащателна сметка , сключен на 09.06.2008 год. между „ПИБ“АД и ищцата С. П. , по силата на който страните са се споразумели банката да предостави на титуляра банков кредит овърдрафт по сметка в размер на 3000 лв.В чл. 3 е уговорено , че срокът за ползване на овърдрафта е 04.06.2010 год., като същият се подновява автоматично при условия и ред предвидени в ОУ на Банката. На същата дата на ищцата е предадена кредитна карта с чип валидна до месец юни 2011 год.

Представено е и известие за доставяне с дата 08.01.2025 год. , с адресат ищцата и съдържание – уведомление за цесия и изискуемост, неполучено от адресата.

Приети са и ОУ на „ПИБ“АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип.В раздел 17, т. 36 е посочено, че срокът за подновяване на овърдрафта е съгласно договора, а според чл. 36.1 – срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие ,че банката не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най- малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.

Приет е и договор за цесия от 12.12.2024 год., по силата на който „ПИБ“АД е прехвърлила на цесионера „АПС Бета България“ЕООД пакет от вземания по договори за кредит , посочени в Приложение № 1 към договора, заедно с всичките привилегии, обезпечения и принадлежности. Представена е и част от Приложение № 1 към договор за цесия от 12.12.2024 год. на л. 2 от което фигурира номера на процесния договор за кредитна карта името на ищцата , дата 03.06.2008 год., сумата от 3000 лв., и сума от 17 527, 14 лв.

2

Прието е и пълномощно, с което „ПИБ“АД упълномощава „АПС Бета България“ЕООД да уведомява от името на банката съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД всички длъжници за сключения договор за цесия от 12.12.2024 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.Така предявеният иск съдът намира за допустим, предвид следното : Според трайно установената съдебна практика, правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.

Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правният му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла, оспорването в отговора на исковата молба и др.

/ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60310 ОТ 21.09.2021 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1729/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О.

НА ВКС/.В настоящия случай се твърди и представят доказателства, че ответникът претендира от ищцата доброволно плащане, както и в ОИМ същият оспорва претенцията.

Естеството на спора при отрицателен установителен иск предполага ответникът да посочи обстоятелствата, от които твърдяното право произтича(неговото възникване и неговият размер), а ищецът да опише задължението по съдържание и да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. С оглед конкретиката на настоящия казус ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането си в размер на 9139, 74 евро , а именно, че между праводателя му и ищцата е сключен валиден договор за кредит, по който праводателят му е бил изправна страна, че е придобил вземането по договора срещу ищцата по силата на договор за цесия вкл., че ищцата е надлежно уведомена по реда на чл. 99 от ЗЗД, размера на вземането.

Доколкото ищецът твърди, че не се дължи претендираното вземане, то и налице е хипотезата на несъществуване на право. Искът е основателен поради следните съображения:

Действително установи се по делото , че между праводателя на ответника „ПИБ“АД и ищцата е бил сключен договор за кредитна карта с чип от 09.06.2008 год., като предвид, че финансовия инструмент /карта с валидност до 06.2011 год./ е бил предаден на ищцата съдът намира, че кредитодателят е бил изправна страна по договора. Установи се още и, че между ответното дружество и „ПИБ“АД е бил надлежно сключен договор за цесия от 12.12.2024 год. , по силата на който „АПС Бета България“ЕООД е придобило вземането по процесния договор /макар и в Приложение № 1 същият да е посочен с погрешна дата 03.06.2008 год./ Безспорно е още и, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване на длъжниците по договора за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, което е допустимо по силата на свободата на договарянето. Противно на твърденията на ответника съдът не приема за доказано ищцата да е надлежно уведомена за извършената цесия. Липсват каквито и да е доказателства , както преди завеждане на исковата молба /така и към ОИМ/ до същата да е достигнало уведомление , изходящо от пълномощника на цедента, респ. от последния адресирано и достигнало от ищцата, за да се приеме надлежно 3 уведомяване. Предвиденото в чл.99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за цесията е релевантно само с оглед действието на цесията по отношение на трети за договора лица. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Т.е. за цесия има действие спрямо длъжника след уведомяването му по надлежния ред, каквото в случая липсва.

С исковата молба е релевирано изрично възражение за недължимост на процесната претенция поради погасяването й по давност, респ. поради плащане. По своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с бездействие на кредитора. След изтичането на период от пет години ( приложима давност за главницата в процесния случай), кредиторовата пасивност рефлектира върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право (тоест, губи се възможността да бъде събрано по принудителен ред). Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесните вземания са погасени по давност, то следва да се дефинира моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта.

Съдът не споделя съображенията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че действието на договора за кредит се подновява автоматично, при условие, че нито една от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. Отразеното в т. 3 от сключения на 09.06.2008 год. договор е в противен смисъл- посочено e, че кредитната карта по договора се издава със срок на валидност до 04.06.2010 г., който срок е и краен за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако договорът не бъде продължен. Тоест, страните са обвързали срока на валидност на издадената кредитна к а р т а с настъпването на падежа на всички вземания по договора за кредит.Същевременно представени са доказателства , че е издадена и от ищцата е получена кредитна карта с чип със срок на валидност месец юни 2011 год. При липса на доказателства за издаване на последваща кредитна карта , настоящият съдебен състав приема, че срокът на договора не е бил продължен след изтичане на срока на валидност – 06.2011 год., поради невъзможност заемните средства да продължат да бъдат ползвани. Кредитната карта е единственото средство за достъп до разплащателната сметка на ответника, т.е. следва да се приема, че със срока на изтичане на същата , договорът за овърдрафт е прекратил действието си. Неиздаването н а нова кредитна карта може да се отнесе към установеното в чл. 25 от ОУ, даващо право на банката да деактивира картите и да обяви всички задължения за изцяло и предсрочно изискуеми при просрочени задължения. Съдът приема неиздаването на нова кредитна карта за едностранно действие по прекратяване на договора, изхождайки от самия му предмет – издаване на револвираща международна кредитна карта с чип , чрез която да се ползва предоставения овърдрафт по разкрита разплащателна сметка.

Съобразно уговореното между страните по договора в чл. 1.1, б. "з" от Общите условия по договора за кредит, падеж е датата до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката или не по-малко от минималната погасителна вноска, като за дата на падежа се счита всяко 5-то число от месеца. Този принцип за настъпването на изискуемостта 5-дни след просрочване на всяко едно плащане по овърдрафта е потвърден и в чл. 24 от ОУ, който предвижда след този срок да се блокират всички издадени към сметката карти и в чл. 25 ОУ, който предвижда след този срок да може да се обяви целия ползван овърдрафт за изискуем. Тълкувайки съдържанието на горепосочените клаузи от общите условия, съдът намира, че 4 изискуемостта на вземанията по процесния договор е настъпил най-късно пет дни след полседния ден на месец юни 2011 год.. Именно от тази дата следва да се отброява и петгодишният период за погасяване по давност на вземането за главницата. Същият е изтекъл през юли 2016 г., като до посочения момент не сe установи по делото да са осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността.