Решение № 69 от 29.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Русе, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Търговско дело № 20234500900115 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от „Р., с ЕИК ***** против отказ № 20230423182533/27.04.2023г. постановен от длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието.

Агенцията по вписванията, чрез главен юрисконсулт в отдел „АМО“ Д.М., е депозирала отговор, с който взема становище за неоснователност на жалбата и моли отказът да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Претендира разноски.

Жалбата е постъпила на 04.05.2023г. в Агенцията, според посочения в уведомителното писмо до съда входящ номер. Отказът е постановен на 27.04.2023г., поради което същата се явява подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбата е подадена от лице с правен и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че обжалвания отказ е незаконосъобразен, а жалбата – основателна по следните съображения:

Със заявление А4 20230412135052, подадено по електронен път, жалбоподателят чрез адвокат В. В. е заявил за вписване по партидата на дружеството прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците, промяна на правна форма, промяна на адрес на управление, нов управител.

По заявлението са дадени указания по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, за представяне на декларации по смисъла на чл.129 ТЗ от прехвърлителя на дружествените дялове и от управителя на дружеството. След като указанията не са изпълнени, длъжностното лице е отказало вписване на заявените обстоятелства, като мотивите му за това се свеждат до липса на доказателства за изпълнение на изискването на чл.129, ал.1 и 2 ТЗ, а именно удостоверяване на посочените в нормата отрицателни предпоставки, за което са дадени 1 указания.

Отказът е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, по следните съображения:

Според чл.129, ал.1 ТЗ /ред. ДВ бр.102/22.12.2017г., в сила от 22.12.2017г./, прехвърлянето на дружествени дялове от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица-при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

Изискването да няма неплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е въведено с цел да се ограничи възможността търговски дружества с натрупани задължения към работници и служители да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. За волята на законодателя може да се съди от публикуваните мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ вх. No-754-01-39/06.07.2017 година.

Това означава, че ал. 2 следва да се тълкува систематически с ал. 1 на чл. 129 ТЗ стеснително само по отношение на прехвърлянето на дружествен дял на трето лице. Тъй като с процесното заявление се цели вписване прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг, не намира приложение изискването за представяне на декларация. В същия смисъл и Решение № 43/ 28.02.2019г. по в.т.д. № 77/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново.

Горният извод се потвърждава и при граматическото тълкуване на нормата, която урежда реда за прехвърляне на дялове в две хипотези, а именно: 1. от един съдружник на друг-свободно, и 2. на трети лица-при спазване изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, вкл. и на работниците и служителите, трудовите правоотношения на които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. В случая е налице първата хипотеза-прехвърляне на дялове от един на друг съдружник и не се изисква с оглед приетото по горе, доказване на отсъствието на тези отрицателни предпоставки, които се отнасят и подлежат на доказване само във втората хипотеза-когато дяловете се прехвърлят на трети лица-несъдружници.

Към заявлението са представени: Молба от съдружника Ж.М.И. за освобождаването му като съдружник и управител, договор за продажба на дружествени дялове от 21.04.2023г., с който Ж.М.И. продава на другия съдружник С.П.П. собствените си дялове, с нотариална заверка на подписи и съдържание, протокол от Общо събрание на съдружниците, проведено на 21.04.2023г., което е взело решения Ж.М.И. да бъде освободен като управител и за такъв да бъде избрана С.П., протокол за взето решение на едноличния собственик на капитала, учредителен акт на „Р., декларация по чл.142 ТЗ, съгласие за приемане на управление и образец от подпис, декларация по чл.13, ал.4 ЗТР.

Документите са редовни от външна страна, в преписаната от закона форма и от тях се установява съществуването за заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона.

При това положение и след като при прехвърляне на дружествени дялове между съдружници не е необходимо представяне на декларации по чл.129, ал.2 ТЗ, то обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен и указано на Агенцията да извърши вписванията съобразно подаденото заявление.

Направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за настоящето производство, настоящият състав намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК с всеки акт, с който се слага край на делото, съдът се произнася по дължимите в 2 производството разноски. Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, поради което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава 49 ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото тя урежда дължимите разноски на страните в исков процес, а и е дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК Водим от горното, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20230423182533/27.04.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписвания, за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Р., с ЕИК ***** по заявление с вх.№ 20230423182533/23.04.2023г.

УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши заявеното вписване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията пред Апелативен съд гр.Велико Търново, с оглед чл.25, ал.4, пр.последно ЗТРРЮЛНЦ.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________

3