Определение № 127 от 25.01.2016, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е Н И Е

№ 127

25.01.2016г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Симеон Михов като разгледа докладваното от съдия Михов търговско дело № 549 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от ”Дъга 2004” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Булаир № 7, представлявано от управителя Ангел Ангелов, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул.Сердика № 2Б, ет.1 против „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Московска № 19, чрез Финансов център град Бургас, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.38, да бъде прието за установено, че ищеца е погасил сумите по договорите за кредит и като последица на основание чл.179 ал.1 от ЗЗД да бъдат заличени вписаните договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в НА № 191, т.5, рег.№ 5987, н.д.№ 865/ 28.11.2011г. на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху НА № 125, т.3, рег.№ 7582, н.д.№ 475/ 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова с район на действие РС-Бургас, вписани в полза на ответната банка чрез регионалния й клон в Бургас или при условията на алтернативност да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на двете сделки в цит. нотариални актове, като сключени поради липса на съгласие и липса на представителна власт от страна на пълномощника по сделките Надя Загорова за обезпечаване на вземане на банката в размер, по-голям от 50 000 евро и лихви и разноски върху тази сума, както и да заплати направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

Постъпи в срока по чл.367 от ГПК писмено становище от ответната банка, в което беше направено искане за спиране на производството по делото до приключване на т.д.№ 11/2014г. по описа на ОС-Бургас с ищец „Банка ДСК“ЕАД и ответници „Сан сити“ ООД и „Дъга 2004“ ЕООД с правно основание чл.135 от ЗЗД, по което е произнесено решение, макар невлязло в сила. По това искане съдът се произнесе с определение № 1181/ 08.10.2015г., отменено с определение № 417/ 10.12.2015г. по ч.т.д.№ 34382015г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Твърди се, че исковата молба е недопустима поради липса на правен интерес от подаването й. Ищецът не е бил страна по договорите за учредяване на ипотека – ипотекарен длъжник е „Сан сити“ ООД. Заведеното дело с правно основание чл.135 от ЗЗД от банката против „Сан сити“ ООД е с предмет относителна недействителност на апортната вноска на дружеството в ищеца – „Дъга 2004“ ЕООД, като иска е бил уважен макар с невлязло в сила съдебно решение, а при това положение ищеца не е собственик на ипотекираните имоти. Твърди се, че исковата молба е нередовна поради невнасяне на дължимата държавна такса. По същество счита, че исковете са неоснователни, тъй като погасяването на част от задължението не задължава кредитора да даде съгласие за заличаване на ипотеката. Същата обезпечава съгласно чл.174 ал.1 от ЗЗД, част от кредит с размер от 3 500 000 евро, а именно за сумата от 50 000 евро, заедно с лихвите и разноските по целия кредит. В такъв смисъл са и подписания между страните анекс № 6.

Започнатото по молба на банката изп.д.№ 892/2013г. по описа на ЧСИ Делян Николов, е било спряно с постановление от 05.11.2013г., отменено с решение № ІІІ-4/ 08.01.2014г. по гр.д.№ 2452/ 2013г. по описа на ОС-Бургас. Атакуваните сделки не са нищожни на твърдените основания. В ТР № 3/ 15.11.2013г. по тълк.д.№ 3/2013г. на ВКС е прието, че решение на общото събрание на ООД по чл.137 ал.1, т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, сключена от представляващия дружеството орган. Част от приложените от ищеца писмени доказателства, са неотносими към спора, което се отнася и до посочени доказателствени искания на ищцовата страна. Приложени бяха писмени доказателства. Направени бяха доказателствени искания.

В дадения срок ищецът подаде допълнителна искова молба със становище, за неоснователност на направените възражения. Ищецът като собственик на ипотекираните имоти, има интерес да заплати задълженията, които ипотеките обезпечават, което е и направило. Затова има правен интерес от водене на настоящото дело. Ответникът е признал получаването на сумата от 236 118.55лв., което следва съда да приеме за безспорно. Обезпечението е за сума до 50 000 евро /97 791.50лв./, която и по двете ипотеки е била платена. Липсва съгласие на ОС на „Дъга 2004“ ЕООД за обезпечаване на вземане на банката в размер, по-голям от 50 000 евро, което прави сделката недействителна над тази сума. Направени бяха допълнителни искания.

В дадения срок по чл.373 от ГПК, ответната страна преповтори направените искания и възражения в отговора на исковата молба.

Изложи възражения по твърденията и правните изводи на ищцовата страна. Представи писмени доказателства.

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. В настоящата фаза на производството съдът приема, че ищцовата страна разполага с правен интерес от водене на дело с посочените в петитума искове. Възраженията на ответната страна за недопустимост, ще бъдат разгледани от съда и в решението му.

Искът да бъде прието за установено, че сумите по договорите за кредит са погасени, е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Заличаването на вписаните ипотеки, на основание чл.179 ал.2 от ЗЗД става с препис от влязло в законна сила решение. Предявените при условията на алтернативност искове, да се прогласят за нищожни не посочените нотариални актове, а обективираните в тях сделки, са с правно основание чл.26 от ЗЗД, вр.чл.170 от ЗЗД.

По делото от ищеца са приложени доказателства по опис

– л.8, вкл. адвокатско пълномощно; квитанция за внесена държавна такса, а към молбите - уточнения и удостоверения за данъчна оценка и скици.

От ответната страна са представени също под опис – л.167-168, в т.ч. пълномощно и удостоверение за актуално състояние, а към отговора на допълнителната искова молба и 3бр. съдебни решения.

Съдът на основание чл.374 ал.2 от ГПК, предлага проект за доклад по делото, в следния смисъл. Постъпила е искова молба от ”Дъга 2004” ЕООД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.Булаир № 7, представлявано от управителя Ангел Ангелов, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.Бургас, ул.Сердика № 2Б, ет.1 против „Банка ДСК“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Московска № 19, чрез Финансов център град Бургас, с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, бл.38, да бъде прието за установено, че ищеца е погасил сумите по договорите за кредит и като последица на основание чл.179 ал.1 от ЗЗД да бъдат заличени вписаните договорни ипотеки, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека в НА № 191, т.5, рег.№ 5987, н.д.№ 865/ 28.11.2011г. на нотариус Мария Василева с район на действие РС-Царево и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху НА № 125, т.3, рег.№ 7582, н.д.№ 475/ 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова с район на действие РС-Бургас, вписани в полза на ответната банка чрез регионалния й клон в Бургас или при условията на алтернативност да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на двете сделки в цит. нотариални актове, като сключени поради липса на съгласие и липса на представителна власт от страна на пълномощника по сделките Надя Загорова за обезпечаване на вземане на банката в размер, по-голям от 50 000 евро и лихви и разноски върху тази сума, както и да заплати направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че ищеца е собственик на изброени недвижими имоти, след извършен на 24.04.2013г. апорт от съдружника „Сан сити“ ООД. Към тази дата е имало вписана договорни ипотеки върху имотите в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по сключен със „Сан сити“ ООД договор за кредит и анекси към него. Ипотеките обезпечавали само част от кредита до сумата от 50 000 евро. Затова ищецът заплатил на банката сумата от общо 236 118.55лв. по изп.д.№

892/13г. по описа на ЧСИ с район на действие ОС-Бургас. Въпреки това банката не дала съгласие за заличаване на ипотеките, тъй като същите обезпечавали лихви и разноски върху цялата сума по кредита – 3 500 000 евро. Алтернативно се твърди, че клаузите по договорите за ипотека по нот.а.№ 191/2011г. и нот.а.№ 125/2011г. са нищожни на основание чл.26 от ЗЗД, вр.чл.170 от ЗЗД, тъй като за вземането на банката над размера от 50 000 евро съществува неизвестност за обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Договорите за ипотека са били сключени без представителна власт от страна на представителя на „Сан сити“ ООД, която е била ограничена само до сделки за сумата до 50 000 евро.

В постъпилото писмено становище от ответната банка се твърди, че исковата молба е недопустима поради липса на правен интерес от подаването й. Ищецът не е бил страна по договорите за учредяване на ипотека – ипотекарен длъжник е „Сан сити“ ООД. Заведеното дело с правно основание чл.135 от ЗЗД от банката против „Сан сити“ ООД е с предмет относителна недействителност на апортната вноска на дружеството в ищеца – „Дъга 2004“ ЕООД, като иска е бил уважен макар с невлязло в сила съдебно решение, а при това положение ищеца не е собственик на ипотекираните имоти. Твърди се, че исковата молба е нередовна поради невнасяне на дължимата държавна такса. По същество счита, че исковете са неоснователни, тъй като погасяването на част от задължението не задължава кредитора да даде съгласие за заличаване на ипотеката. Същата обезпечава съгласно чл.174 ал.1 от ЗЗД, част от кредит с размер от 3 500 000 евро, а именно за сумата от 50 000 евро, заедно с лихвите и разноските по целия кредит. В такъв смисъл са и подписания между страните анекс № 6.

Започнатото по молба на банката изп.д.№ 892/2013г. по описа на ЧСИ Делян Николов, е било спряно с постановление от 05.11.2013г., отменено с решение № ІІІ-4/ 08.01.2014г. по гр.д.№ 2452/ 2013г. по описа на ОС-Бургас. Атакуваните сделки не са нищожни на твърдените основания. В ТР № 3/ 15.11.2013г. по тълк.д.№ 3/2013г. на ВКС е прието, че решение на общото събрание на ООД по чл.137 ал.1, т.7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, сключена от представляващия дружеството орган. Част от приложените от ищеца писмени доказателства, са неотносими към спора, което се отнася и до посочени доказателствени искания на ищцовата страна.

В допълнителната си искова молба, ищецът счита направените възражения за неоснователни.

Ищецът като собственик на ипотекираните имоти, има интерес да заплати задълженията, които ипотеките обезпечават, което е и направило. Затова има правен интерес от водене на настоящото дело. Ответникът е признал получаването на сумата от 236 118.55лв., което следва съда да приеме за безспорно.

Обезпечението е за сума до 50 000 евро /97 791.50лв./, която и по двете ипотеки е била платена. Липсва съгласие на ОС на „Дъга 2004“ ЕООД за обезпечаване на вземане на банката в размер, по-голям от 50 000 евро, което прави сделката недействителна над тази сума.

В отговора на допълнителната искова молба, ответната страна преповтори направените искания и възражения в първоначалния отговор. Изложи бяха възражения по твърденията и правните изводи на ищцовата страна.

Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети. На този етап съдът не счита, че е налице процесуална предпоставка за изключване на приложени от ищцовата страна писмени приложения, тъй като тя твърди, че всички са с цел доказване на твърденията й.