Решение № 2018 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2018 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330113514 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. И. М., ЕГН: **********, против „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:201513004, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

21, ал. 1 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № ** от **г., обективирана в глава IV „Права и задължения на кредитополучателя" - чл. 9, ал.1, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 182,91лв., сключен с „Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК 201513004 като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът твърди, че на **г. е сключил с ответното дружество договор за кредит № **, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,65%, годишен процент на разходите - 49,85% . Съгласно глава IV „Права и задължения на кредитополучателя" - чл.9, ал.1 от договора за кредит, ищецът дължал такса бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 182.91 лв.

Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, не бил изплатил сумата по процесната такса, но не дължал плащания за същата.

Ищецът излага, че предвидената клауза заобикаля закона и накърнява 1 правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса бързо разглеждане на искането за кредит при разглеждане на документи и получаване на становище до 20 мин, след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не бил посочен размерът на таксата за бързо разглеждане на искането за кредит, което означава, че ищецът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП било посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът бил потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Оттук така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Ищецът твърди, че поради невключването на тази такса в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.

Ищецът излага, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като такса бързо разглеждане на искането за кредит, представляващо част от компонентите на ГПР. Претендира разноски по чл.38 от ЗАдв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с която се поддържа становище за неоснователност на исковата молба. Твърди се, че с клауза на чл. 9, ал. 1 от договора не се накърняват добрите нрави, а сключения между страните договор съответства на изкисванията на ЗПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, 2 намира за установено следното от фактическа и правна страна:

О т събраните по делото писмени доказателствени материали се установява, че между ответника „Би Енд Джи Кредит” ООД и ищеца Д. М. е възникнало правоотношение по Договор за паричен заем № ** от **г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем парична сума в размер от 1000 лв. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за предоставена услуга по бързо разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи на кредитора такса в размер на 182, 91 лева.

По делото не е спорно, като и самият ответник признава, че в ГПР по процесния договор не е включена таксата за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент, както и със своевременното му обслужване по кредита. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране ), нито за обслужване по кредита.

Впрочем, изискваната от ответника такса по чл. 9, ал. 1 от Договора представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ).

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 3 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48, 85 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, таксата за бързо разглеждане на документи е с характер на възнаграждение и следва да бъдат включени изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той не би сключил договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В конкретния случай е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база. Отделно от гореизложеното, ярко впечатление оставя и обстоятелството, че сборът на отразените в договора такси е почти равен на стойността на усвоения финансов ресурс.

С оглед на изложеното, и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата на чл.

9, ал. 1 от Договор за паричен заем № ** от **г. следва да бъде прогласена за недействителна.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат в полза на ищеца. Ищецът е направил разноски в общ размер на 50 лева за заплатена държавна такса. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

На адв. С. Н., съобразно Договор за правна защита и съдействие, се дължи възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата, поради което на същия се следва адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ, което съдът определя в размер от 400 лева, отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото, неявяването на адвоката в съдебно заседание, както и огромния брой аналогични казуси пред 4 съдилищата в Република България, по които е формирана непротиворечива съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. И. М., ЕГН:

********** и „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:201513004, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения помежду им Договор за паричен заем № ** от **г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 182, 91лева Е НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:201513004 да заплати на Д. И. М., ЕГН: ********** сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „БИ ЕН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК:201513004 да заплати на адв. С. К. Н. от **, с ЕГН: ********** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Д. И. М., ЕГН: ********** в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.