Решение № 50 от 29.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. С.З. , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20215500501297 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. И.Ю.., чрез адв. Р.Р., против решение № 260098 от 01.02.2021 г., постановено по гр.д.

№ 6914/2019 г. на Старозагорския районен съд.

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и постановено при непълнота на доказателствата. Излагат се възражения, че имотите и МПС не могат да бъдат предмет на делба, защото те не са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Излагат се съображения в подкрепа на това възражение. Твърди се, че двамата съпрузи са с двойно гражданство – българско и турско, и поради тази причина следва да се приложи разпоредбата на чл.48 КМЧП. КМЧП не регламентирал случаите, когато съпрузите имат двойно гражданство и това двойно гражданство е едно и също за двамата.. Счита, че съдът следвало да направи преценка за държавата, с която те са в най-тясна връзка, и да установи, че това е Р Т.. Имуществените отношения между съпрузите са предмет на приложимото чуждо право, което съдът бил длъжен да установи и приложи, съгласно чл.43, ал.1, изр.1 КМЧП. В случая съдът не бил процедирал по предвидените в КМЧП начини и не е използвал способите, предвидени в Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Р Б. и Р 1

Т. и Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите. Съдът се произнесъл, посочвайки, че приложимото материално право относно имуществените отношения между съпрузите е чл.21, ал.1 СК в нарушение на разпоредбата на чл.79 КМЧП, без да установи съдържанието на чуждото материално право. Твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението за недопустимост на делбата по отношение на самостоятелен обект с идентификатор ***., находящ се в с. К.. Този обект бил придобит преди регистрирането на брака на страните в Б. и придобиването му не било в режим на СИО. Иска се въззивният съд да отмени решението, с което имотите са допуснати до делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата, в който тя оспорва въззивната жалба. Излага съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

Пред районния съд е предявен иск за делба на движими и недвижими вещи, придобити като съпружеска имуществена общност от страните по време на брака им, а именно: ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-1899/12.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.В., общ.М., с площ от 5001 кв.м., м. Кара Топак с трайно предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване: нива, ІV категория, при граници и съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор 11845.11 .28, ПИ с идентификатор ***; ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-663/10.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.М.В., общ.С.З., с площ от 842 кв.м, м. Марашите, с трайно предназначение на територията 2

„урбанизирана”, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 047017, при граници и съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, която съгласно разрешение за строеж №19-446/17.09.2015 г. на Община С.З. представлява жилищна сграда с гараж, двуетажна, еднофамилна, със застроена площ 159,43 кв.м и разгъната застроена площ - 402,42 кв.м, бруто площ 505,33 кв.м; на кота -2,60 м. (сутерен) - склад, стълбище с площадка и асансьор - застроена площ 102,91 кв.м; на кота +0,50 м - гараж за два автомобила в северозападната част на сградата; на кота +0,00 м (първи етаж) - входно антре, дневна, кухня с трапезария, тераса, асансьор и тоалетна - застроена площ 159,43 кв.м; на +3,20 м. - три спални, баня с тоалетна и преддверие, едната спалня със самостоятелна баня с тоалетна, две тераси, основно стълбище, метална мезонетна стълба и асансьор - застроена площ 162,55 квм.; на кота +6,20 м (трети тавански етаж) - спалня за гости, тераса, баня с тоалетна, метална мезонетна стълба и асансьор - застроена плащ 80,44 кв.м, без удостоверение за въвеждане в експлоатация; ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-663/10.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.М.В., общ.С.З., с площ от 832 кв.м, м. Марашите, с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 047019, при граници и съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

46417,47.17; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18-29/25.07.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.К., общ.Н., Б.В.В., ет.2, ап.2Е, със застроена площ от 68,00 кв.м, представляващ жилище - апартамент, разположен на втори етаж в сграда №2, построена в ПИ с идентификатор ***, при граници и съседи на обекта: на същия етаж: обект с идентификатор ***; под обекта: обект с идентификатор ***; над обекта: обект с идентификатор ***, както и върху лек автомобил, марка „Ауди”, модел „А6” с 3 рeг. № СТ ** ВН, рама № WAUZZZ4F96N140766, двигател № ВМК103711; лек автомобил, марка „Форд”, модел „Фокус” с рeг. № Р ** ВВ, рама № WF0BXXGCDBXJ81351, двигател № C9DAXJ81351 и товарен автомобил, марка „Мерцедес”, модел „914” с рeг. № Р ** ВВ, рама № WDB67402315285782.

Ищцата е твърдяла, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение №410/2018 г. постановено на 23.05.2018 г. по дело за развод №216/281 на Шести семеен съд в гр. Б., Р Т.. По време на брака били придобили описаните вещи, които били съпружеска имуществена общност.

Искала е съдът да ги допусне до делба при квоти по ½ ид.ч.

Ответникът е изразил становище, че искът е неоснователен, тъй като имотите и МПС не били придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Не е оспорил факта, че с ищцата са бивши съпрузи. Твърдял е, че двамата били лица с двойно гражданство – българско и турско; че са сключили граждански брак в Р. Т. на 16.08.2000 г., който бил отбелязан в българските регистри за гражданско състояние на 19.06.2012 г. Признава, че бракът е бил прекратен на 23.05.2018г. в Р № 410/2018 г., като прекратяването било отразено в българските регистри на 20.12.2019 г. Ответникът е твърдял, че за личните и имуществените отношения между страните следвало да се прилага турския Семеен кодекс, тъй като и сключването и прекратяването на брака били извършени в Р Т.. Съгласно това право всички имоти, които били записани на името на единия от съпрузите в документа за собственост, независимо, че били придобити по време на брака, били лично имущество на съответния съпруг, ако другият съпруг не е предявил претенции при развода.

Ответникът твърди, че ищцата не е предявила претенции към имотите в Б. при развода, което се виждало и от съдебното решение, поради което имотите не били общи на страните. Решението за развод между страните възпроизвеждало тяхното споразумение, в което те изрично предвидили, че имотите им „ще останат у самите страни” и уредили собствеността само на един от имотите си, който приели за общ. С подписването на споразумението страните избрали приложимото право относно имуществените си отношения и това било правото на Р Т..

Ответникът е твърдял, че единият от недвижимите имоти, за който се претендира делба, бил придобит преди гражданския брак на страните да е бил 4 отразен в българските регистри за гражданско състояние и поради тази причина също не бил съсобствен между страните. Искал е съдът да отхвърли иска за делба.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са бивши съпрузи, като са сключили граждански брак на 16.08.2000 г. в Р Т., прекратен с решение №410/2018 г., постановено на 23.05.2018 г. по дело за развод №216/281 на шести семеен съд в гр. Б., Р Т., влязло в сила на 10.07.2018 г. Приел е за безспорно, че страните са лица с двойно гражданство – българско и турско. Приел е че имотите, предмет на делбата, са придобити по време на брака между страните.

От правна страна е приел, че от решение №410/2018 г. постановено на 23.05.2018 г. по дело за развод №216/281 на Шести семеен съд в гр. Б., Р Т. и споразумение по чл.166/3 от Семейния кодекс на Р Т. се установява, че при развода си страните не са делили имущество с изключение на един апартамент в И., за който е решено, че остава за ищцата. При развода си страните не са предявили претенции един към друг за имущество. Приел е, че в случая следва да бъдат приложени съответно разпоредбите на КМЧП, който уреждат приложимото право към частноправните отношения с международен елемент.

Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а съгласно ал.1 от същата разпоредба личните отношения между съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право.

Тъй като страните били съпрузи с двойно гражданство, следвало да се приложи разпоредбата на чл.48, ал.2 КМЧП, а именно, че отечественото право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е българското право. Намерил е за неприложима разпоредбата на чл.79, ал.4 КМЧП, доколкото чл.48, ал.2 определя по императивен начин отечественото право на страните и не е допустимо упражняването на избор на друго приложимо право. Приел е, че при липса на избор на друг режим, между съпрузите действа законов режим на общност, какъвто е бил режимът при действието на стария СК към момента на сключване на брака между страните.

Приложил е презумпцията на чл.21, ал.1 СК и е приел описаните вещи за съпружеска имуществена общност, която с прекратяването на гражданския брак между страните се прекратява. Приел е, че съгласно чл.21, ал.1 СК 5 съвместният принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, се предполага, поради което се създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобиването. По отношение на съсобствеността на процесните недвижими имоти и МПС не беше направено възражение от страна на ответника, касаещо размера на дяловете.

Въззивният съд счита решиението за правилно.

По делото не е било спорно, че страните са бивши съпрузи – бракът им е прекратен с влязло в сила решение №410/2018 г., постановено на 23.05.2018 г. по дело за развод №216/281 на шести семеен съд в гр. Б., Р Т.. Бракът е бил сключен на 16.08.2000 г. По делото няма спор, че страните са лица с двойно гражданство – българско и турско. Описаните по-горе имоти и МПС, предмет на делбата, са придобити по време на брака, а и това се установява от представените писмени доказателства.

Съгласно чл.79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а личните отношения се уреждат от тяхното общо отечествено право. Отечественото право на лице с две или повече гражданства, едното от които е българско, е българското право – чл.48, ал.2 КМЧП. Посочените норми на КМЧП се прилагат само доколкото липсва уредба на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила на Р Б. или в друг закон – чл.3, ал.1 КМЧП. Между Р Б. и Р Т. действа Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела, ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г., ДВ, бр.