Определение № 25835 от 16.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25835 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110111658 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства и приложените към писмения отговор документи, с изключение на съдебните актове, които нямат характер на писмени доказателства по смисъла на ГПК.

Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените и от двете страни въпроси.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи, обективиран в същите, като писмени доказателства по делото.

НЕ ПРИЕМА като писмени доказателства представените към писмения отговор преписи от съдебни актове, като ПРИЛАГА същите по делото само за сведение.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде заключение на поставените в исковата молба и писмения отговор въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., тел:***********

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в общ размер на 350,00 евро, вносим от двете страни, както следва: 150,00 евро от ищеца и 200,00 евро от ответника, в 1седмичен срок от уведомяването им.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на 1 доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

В случай, че в указания срок страна не представи доказателства за внесен депозит, делото да се предаде за работа на вещото лице, като му се укаже, че следва да даде отговор само на въпросите на страната, която е внесла депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.10.2026 г. от 10:00 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по искова молба от „Ново финанс“ ООД срещу К. Б. Г. за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 12866/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че се намира в облигационни отношения с ответника К. Б. Г. по силата на два сключени договора за заем, а именно: Договор за заем №1283-СФ-11.11.2022г. от 11.11.2022г. и Договор за заем №1279-СФ- 10.11.2022г. от 10.11.2022г. Сочи, че по първият договор на ответника била предоставена в заем сумата от 56 000,00 лева, а по вторият – сумата от 4 000,00 лева. Поддържа, че Договор за заем №1283СФ-11.11.2022г. от 11.11.2022г. бил сключен при годишен процент на разходите в размер на 19,24%, фиксиран лихвен процент през първите 12 месеца - 25% и фиксиран лихвен процент след първите 12 месеца до края на срока на договора - 15%, като размерът на ежемесечните вноски след първите 12 месеца за остатъчния период на договора за заем, т.е. считано от 11.12.2023г., съгласно Погасителен план към договора за заем, била в размер на 947.76 лв., която ответникът следвало да заплаща ежемесечно - до 11-то число на месеца. Поддържа още, че съгласно този договор, заемополучателят – настоящ ответник се задължил да заплаща и възнаградителна лихва, която се разпределя и начислява ежемесечно до 11-то число на месеца. Сочи, че за периода от 12.10.2024г. до 11.08.2025г. неплатена част от главница по Договор за заем №1283- СФ-11.11.2022г. от 11.11.2022г., е в размер на 1 536,74 евро, равняващи се на 3 005.60 лв., а неплатените възнаградителни лихви – в размер на 3 309.08 евро, равняващи се на 6 472,00 лв. Поддържа, че Договор за заем Договор за заем №1279-СФ-10.11.2022г, от 10.11.2022г. същи бил сключен при годишен процент на разходите в размер на 19,24%, фиксиран лихвен процент през първите 12 месеца - 25% и фиксиран лихвен процент след първите 12 месеца до края на срока на договора - 15%, като размерът на ежемесечните вноски след първите 12 месеца за остатъчния период на договора за заем, т.е. считано от 11.12.2023г., съгласно Погасителен план към договора за заем, била в размер на 67,70 лв., която ответникът следвало да заплаща ежемесечно - до 11-то число на месеца. Поддържа още, че съгласно този договор, заемополучателят – настоящ ответник се задължил да заплаща и възнаградителна лихва, която се разпределя и начислява ежемесечно до 11-то число на месеца. Сочи, че за периода от 12.07.2024г. до 11.08.2025г. неплатена част от главница по Договор за заем №1279- СФ-11.11.2022г. от 11.11.2022г., е в размер на 126,34 2 евро, равняващи се на 274,10 лева, а неплатените възнаградителни лихви – в размер на 309,84 евро, равняващи се на 606,00 лева. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на поетите с договорите задължения от страна на ответника, дружеството подало заявление по чл.417 ГПК, по което в РС – Врана било образувано ч.гр.д. № 12866/2025 г. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове, като моли да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено, че ответникът му дължи слените суми: сумата от 1 536,74 евро, представляваща неплатена част от главница по Договор за заем №1283-СФ- 11.11.2022г. от 11.11.2022г., за периода от 12.10.2024г. до 11.08.2025г.; сумата от 3 309.08 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва по Договор за заем №1283-СФ-11.11.2022г. от 11.11.2022г., за периода от 12.10.2024г. до 11.08.2025г.; сумата от 126,34 евро, представляваща неплатена част от главница по Договор за заем №1279-СФ-10.11.2022г. от 10.11.2022г., за периода от 12.07.2024г. до 11.08.2025г., както и сумата от 309,84 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва по Договор за заем №1279-СФ-10.11.2022г. от 10.11.2022г., за периода от 12.07.2024г. до 11.08.2025г. Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че и в двата процесни договора са налице неравноправни клаузи – тези, предвиждащи т.нар. „гаранционна вноска“ в размер на 25 % от кредитите, чието предварително плащане е предвидено като условие за влизане в сила на договорите за кредит и отпускане на заемната сума. Сочи се също, че в процесния случай и по двата кредита е начислена възнаградителна лихва върху неусвоена главница. Длъжникът получава част от заемната сума, след което следва да я внесе за гаранционна вноска, т.е. реално не усвоява тази част от сумата, но върху нея се начислява лихва. Изразява се становище, че начисляване на възнаградителна лихва върху неусвоена главница е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143. т. 15 ЗЗП, вр. чл.

146 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения - да плати лихва, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите - реално не предоставя тази част от главницата. На следващо място се излага, че вземанията, които се претендират от ищеца по двата договора за кредит не се дължат, съответно не са правилно изчислени, тъй договорите за кредит са изцяло нищожни (недействителни) на основание чл. 38 във вр. с чл.

24. ал. 1. т. 9 ЗКНИП. Поддържа се още, че Общите условия към процесиите два договора не са породили правно действие, тъй като същите не са подписани от заемополучателя и на основание чл.147а ЗЗП същите не го обвързват. Сочи се, че съгласно чл.38, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП, приложение намира разпоредбата на чл.39 ЗКНИП, съгласно която когато договорът за кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума, равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответникът сочи, че за периода от 18.03.2024 г. до 28.07.2025 г. е изплатил в полза на „НОВО ФИНАНС“ ООД сума в размер на 7 000 лв., поради което и съгласно горепосочените правни норми за връщане единствено на реално усвоената главница, не само е заплатил всички падежирали вноски до този период (28.07.2025 г.), но дори е надвнесъл 3 суми за дължимата главница съобразно определените вноски по двата погасителни плана към процесиите договори за кредит. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ.

УКАЗВА на ищеца, че по така предявените искове, в негова тежест е при условията на пълно и главно доказване да установи: 1/ че е сключил с кредитополучателя валидни договори за кредит, по силата на които е поел задължението да му предостави определена сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по кредита, съгласно договорите; 2/ че е изпълнил поетите с договорите задължения точно и в срок и 3/ размера на претендираните вземания за главница и лихви /поотделно/.

При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4