Определение № 8429 от 19.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8429 гр. Варна, 19.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20263110100123 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Срещу постановеното по делото Решение № 1732/07.05.2026г. по гр.д. № 123 по описа за 2026 година на ВРС, са постъпили молби с искане да бъде изменено постановеното по делото решение в частта относно разноските на осн. чл. 248 ГПК, както следва:

1/ Молба вх. № 41564/26.05.2026 г. от ищеца Д. Х. С., чрез адв. Й. А., с обективирана в нея претенция за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат отменени присъдените в полза на ответника разноски и такива се присъдят на ищеца. В молбата са изложени доводи за неправилното приложение от страна на съда на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Счита, че макар и ответникът да е признал основателността на иска и да е заплатил претендираната сума, е станал повод за завеждане на делото, поради което неприложимо се явява изключението, обективирано в приложената от съда норма относно разноските по делото. Сочи, че насрещната страна е имала възможността да заплати процесната сума както извънсъдебно, така и след осъждането му да заплати застрахователно обезщетение, но не го е сторила, поради което е дала повод за предявяването на отделна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото е действала недобросъвестно. Моли се за присъждане на разноски по делото.

2/ Молба вх. № 42878/29.05.2026 г. от ответника „Б. И.“ ., чрез адв. М. Г., с отправено искане за присъждането му на разноски в пълния претендиран размер от 360 евро. Изложени са подробни мотиви относно неприложимостта в конкретния случай на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по гр. дело С-438/2022. Твърди се, че понеже между страната и процесуалния й представител е уговорено адвокатско възнаграждение в конкретен размер, и доколкото съдът не го определя, то същото се явява реално извършен разход от страната, който следва да й бъде репариран.

По всяка от депозираните молби е постъпил отговор от насрещната по молбата страна в предоставения й срок, с който се изразява становище за неоснователността й и се моли молбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

1/ по молба вх. № 41564/26.05.2026 г.:

1

Депозираната молба съдът намира за процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок за това.

Доколкото с молбата се иска присъждане на разноски в полза на ищцовата страна, предвид отказа на съда да стори това в решението, настоящият състав намира, че искането представлява такова за изменение, а не за допълване на финализиращия исковото производство акт. В този смисъл, предпоставка за допустимостта на молбата се явява и наличието на списък по чл. 80 ГПК, представен в хода на процеса от страната, искаща поправката на съдебното решение в частта за разноските, съгласно предвиденото в т. 9 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК, ВКС, което в случая е сторено.

Разгледана по същество обаче съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:

С постановеното по делото решение ищцовата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЗК „БУЛ ИНС“ АД да заплати в полза на Д. Х. С. сумата от 219.86 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.08.2024 г. – 18.11.2025 г. върху сумата 13520.79 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение № 3591/14.10.2025 г. по гр. д. № 14667/2024 г. по описа на ВРС, 9 състав, е отхвърлена, поради извършено в хода на процеса плащане.

Съдът е счел, че в случая приложение следва да намери изключението от общото правило за разпределението на разноските, обективирано в чл. 78, ал. 2 ГПК и е изложил подробни мотиви в подкрепа на това. Посочил е, че доколкото в рамките на проведеното производство по гр. д. № 14667/2024 г. по описа на ВРС, 9 състав, ищецът е имал възможност да предяви и искът за мораторна лихва, то настоящата му претенция за разноски представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, която съдът е длъжен служебно да приложи, предвид императивния й хартактер.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за заплащане на разноски на ищцовата страна при уважаване на претенциите му, когато същият не е станал повод за завеждане на делото и е признал иска.

Предпоставките следва да бъдат налице кумулативно, като липсата на коя да е от двете обуславя невъзможността за приложение на нормата. В конкретния случай не може да се приеме да е налице извънпроцесуално поведение на ответната страна, довело до предявяване на иска за заплащане на мораторна лихва. Липсват данни увреденото лице извънсъдебно да е поискало заплащане на застрахователно обезщетение ведно с лихвата. В производството по гр. д. № 11739/2024 г. по описа на ВРС, 21 състав, ищецът не е направил искане за мораторна лихва, поради което след осъждане на застрахователя да заплати застрахователното обезщетение същият е изпълнил само това, за което е бил осъден, като не е заплатил посочената лихва, която страната преценява дали да поиска или не. Такава претенция не е отправена дори извънсъдебно след влизане в сила на решението по гр.д. № 14667/2024 г., като не са налице и данни за отказ на застрахователя да я заплати преди завеждане на настоящото дело. В този смисъл е и Определение 2031/29.04.2025 г. по в.ч.гр.д.

№ 760/2025 г. по описа на ОС-Варна по идентичен казус.

По изложените съображения, съдът не намира основания за ревизиране становището си относно дължимостта на разноски в полза на ответника, поради което молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

2/ по молба вх. № 42878/29.05.2026 г.:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Доколкото предявения осъдителен иск по делото е бил отхвърлен поради извършено 2 плащане в хода на процеса, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноски са присъдени в полза на ответното дружество, след разгледано и уважено редовно заявено в срок възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съгласно последните изменения на чл. 78, ал. 5 ГПК от 2026 г., при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, т.е. следва да бъдат съобразени следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Именно и това е направил съдът съобразно посочената разпоредба, а не е приложил решение на СЕС от 25.01.2024 г. по гр. дело С-438/2022.

Съдът намира, че настоящото производство е с ниска фактическа и правна сложност, доколкото исковата претенция касае мораторна лихва, която е призната и заплатена в хода на процеса и производството е приключило в едно заседание на което процесуалният представител на ответника не е участвал. Отчетен е и ниският материален интерес по делото. Ето защо съобразявайки законовите разпоредби съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от ответника на 245 евро с ДДС, а не го е определил.

Редукцията е именно до размера на претендираното от самия ищец възнаграждение, при съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК /съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна/.

При така изложеното и съобразно подробно развитите в решението мотиви, съдът не намира, че са налице основания за изменение на акта в частта за разноските. Към настоящия момента не са налице нови или различни факти и обстоятелства, обуславящи извод в различен от вече изложения смисъл, поради което молбите на страните следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 41564/26.05.2026 г. от ищеца Д. Х. С., чрез адв. Й. А., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 1732/07.05.2026 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 42878/29.05.2026 г. от ответника „Б. И.“ ., чрез адв. М. Г., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 1732/07.05.2026 г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3