Решение № 262002 от 16.06.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 16.06.2022г. Град

София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо

ГО, 30 състав

На двадесет и пети март Година 2022

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар Диана Борисова като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 729 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът И.Г.В. поддържа, че на 25.09.2008 г. е сключил с ответника договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да отговаря спрямо ответника за задълженията на кредитополучателя „БГ С.К.“ ЕООД, /където ищецът работел като охрана/, по договор за кредит №BL22858, сключен на същата дата. Няколко месеца по-късно, ищецът прекратил трудовите си отношения с посочената фирма. През 2010г. получил обаждане от банков служител, който го убедил да подпише Анекс №1 към договора, по силата на който кредитополучателят и банката освобождават от отговорност досегашния съдлъжник – управител и едноличен собственик на капитала на „БГ С.К.“ ЕООД Л.С.. Като съдлъжник е приет неговият син А.С., на когото са продадени и всички дяловe от капитала на дружеството. Счита, че с тези си действия банката е отпуснала един необезпечен кредит, с което е увредила както собствените си, така и неговите интереси, доколкото лицето А.С. не притежава никакво имущество.

Тъй като дружеството спряло да обслужва кредита, на 14.07.2011г. ответникът подал заявление за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Било образувано ч.гр.д. №30855/2011г. по описа на СРС, 61 с-в, по което били издадени заповед за изпълнение на парично задължение от 10.11.2011г. и изпълнителен лист, по силата на които длъжниците „БГ С.К.“ ЕООД и А.С., както и ищецът, били осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 96 392,54 лв., от които 85

259,12 лева - главница, 11 073,42 лева - договорна лихва за периода 21.06.2010 год. - 17.05.2011 год., такси в размер на 60.00 лева, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, която за периода 14.07.2011г. до датата на исковата молба възлиза на сума в размер от 82 626.48лева; разноски по делото в размер на 3624.56 лева.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №1983 по описа за 2012г. на ЧСИ М.Б..

Действията по принудително изпълнение били насочени единствено срещу ищеца, като считано от 10.04.2012г. от трудовото му възнаграждение се удържа ежемесечно сумата от 131,43 лв., като до м. януари 2015г. общо му били удържани 4 759,81 лв., с които били погасени разноските по изп. дело. Междувременно А.С. починал, а наследниците му извършили отказ от наследство.

Сочи, че по изпълнителното дело след м.март 2012г. изпълнителни действия срещу „БГ С.К.“ ЕООД и другия длъжник не са предприемани. По тази причина, изп. дело спрямо тях се е перемирало по силата на закона на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

През 2014г. въз основа на молба от ищеца е открито производство по несъстоятелност по отношение на „БГ С.К.“ ЕООД по т.д. №7968/2014г. по описа на СГС, ТО, VI – 18 с-в. С решение от 07.02.2019г., доколкото не е било поискано възобновяване на производството след неговото спиране в срока по чл.632, ал.2 от ТЗ, съдът прекратил производството по несъстоятелност, а с Решение от 28.06.2020г. САС допълнил това решение като заличил „БГ С.К.“ ЕООД в ТР към АВп.

Счита, че с прекратяване на производството по несъстоятелност неудовлетворените в рамките на същото вземания са се погасили, вкл. и процесното вземане на банката по договора за кредит, т.к. същото е било необезпечено с вещно обезпечение.

Твърди, че след като главното вземане се е погасило, следва да се счита погасено и вземането на банката спрямо поръчителя с оглед акцесорния характер на поръчителството.

Въпреки изложеното, изпълнителното производство продължава и по същото се извършват изпълнителни действия. Ето защо, моли съда да признае за установено, че вземанията към него по изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство, са погасени поради погасяване на главното вземане към „БГ С.К.“ ЕООД по реда на 739, ал.2 от ТЗ. При условията на евентуалност, моли съда да признае за погасено правото на принудително изпълнение на вземанията по процесния изп. лист поради изтичането на давностния срок.

Ответникът „Ю.Б.“

АД оспорва допустимостта и основателността на претенцията. На първо място сочи, че вече не е кредитор на вземанията по процесния договор за кредит, т.к. същите са цедирани на „Е.М.“ ЕООД с договор от 29.03.2019г. Моли същото лице да бъде привлечено като трето лице-помагач.

По същество, счита исковете за неоснователни. Поддържа, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания на кредитора, обезпечени лично от трети лица, не се погасяват. Възражението за изтичане на давността намира за бланкетно. По процесното изп. дело са искани и извършвани многократно изп. действия, които са прекъснали давностния срок.

Навежда доводи и във връзка с приложимостта на ТР №2/26.06.2015г. по отношение на висящите към момента на обявяването на решението изп. производства и счита, че от този момент за кредитора е започнала да тече нова давност, която впоследствие е била прекъсната с предприемането на последващи валидни изпълнитени действия, съответно производството по несъстоятелност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лица – помагач Е.М. ЕООД взема становище за неоснователност на предявените искове.

Предявени са в условията на евентуалност обективно съединени искове с пр. осн. чл.124 вр. с чл.439 ГПК за признаване на установено в отношенията между ищеца и ответника, че: 1/ Ищецът не дължи на ответника процесните суми по Заповед за изпълнение и изп. лист от 10.11.2011г., издадени по ч.гр. д. №30855/2011г. по описа на СРС, 61 с-в, поради погасяването на главното задължение на „БГ С.К.“ ЕООД по договор за кредит №BL22858, сключен с ответника, на осн. чл.739, ал.2 от

ТЗ; 2/ правото на принудително изпълнение по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист е погасено поради изтичане на давностния срок.

По допустимостта на исковете и легитимацията на страните:

В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен установителен иск, че вземането на кредитора е погасено, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.

Правният интерес на длъжника произтича от задължението на съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо по успешно проведения иск и съответно да прекрати образуваното пред него изпълнително дело при установяване несъществуването на спорното вземане.

Горното налага извода, че легитимирани страни по иска с пр. осн. чл.439 от ГПК са длъжникът и кредиторът по оспореното вземане, респ. длъжникът и взискателят по висящото изпълнително дело.

В настоящия случай, първоначалният кредитор е придобил и качеството на взискател по изпълнителното дело. С договор за цесия, сключен между взискателя и третото лице – помагач „Е.М.“ ЕООД процесното вземане е прехвърлено преди датата на завеждане на делото. Няма данни обаче това прехвърляне да е било съобщено на длъжника – ищец от цедента, нито цесионерът да е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело. Доколкото и на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие за длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор, каквото съобщаване в случая липсва, то за ищеца и всички трети лица кредитор на вземането продължава да е „Ю.Б.“ АД, поради което това е и легитимираният ответник по предявените искове. Дори с голяма степен на условност да се приеме, че ищецът се е уведомил за настъпилото прехвърляне на вземането в хода на делото, в този случай то следва да продължи между първоначалните страни на осн. чл.226, ал.1 от ГПК, който следва да намери приложение в случая /вж. проф. Живко Сталев – „Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание, стр.425./ Мотивиран от горното, съдът намира, че е сезиран с допустими искове, насочени срещу легитимирания ответник, които следва да бъдат разгледани по същество.

По главния иск:

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, а не е и спорно между страните, че на 25.09.2008 год. е бил сключен договор за банков кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща линия - плюс”) между банка „Ю.И.Е.Д.Б.” АД /предишно наименование на ответника/, от една страна, а от друга - „БГ С.К.” ЕООД, ЕИК ******** като кредитополучател и Л.А.С.като съдлъжник, за сумата от 80 000 лева. С анекс от 20.05.2010г. страните са предоговорили условията по кредита.

С договор за поръчителство от 25.09.2008г. ищецът се е задължил в качеството си на поръчител спрямо ответника да отговаря за задължението на кредитополучателя „БГ С.К.” ЕООД за дължимите суми по договора за кредит.

По заявление на банката от 14.07.2011г., на

10.11.2011г. по ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а на 09.01.2012г. - и изпълнителен лист, с които „БГ С.К.” ЕООД, ЕИК ********, Л.А.С.– като длъжници и ищеца – като поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на ответната банка следните суми: 85 259,12 лева - главница по договор за банков кредит № BL22858 (продукт „Бизнес револвираща линия - плюс”);

11 073,42 лева - договорна лихва за периода 21.06.2010 год. - 17.05.2011 год.; такси в размер на 60.00 лева; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 30855/2011 год. по описа на СРС, 61 състав до окончателното плащане; разноски в размер на 3 624.56 лева.

По молба на ответната банка и въз основа на издадения в нейна полза изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20128380401983/2012 год. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 на КЧСИ.

По молба на ищеца за обявяване на БГ С.К. ЕООД в несъстоятелност е образувано т.д. № 7968/2014 год. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав. С Решение № 2030/18.12.2015 год. съдът е обявил неплатежоспособността на „БГ С.К.” ЕООД, ЕИК ******** и е определил началната й дата - 17.05.2011 год., открил е производство по несъстоятелност на дружеството, както и е обявил същото в несъстоятелност, като е наложил запор и възбрана върху имуществото на дружеството. Поради липса на налични парични средства за покриване на разноските по несъстоятелността, производството е било спряно.

След внасяне на разноските за производството, ответникът по настоящото дело е поискал възобновяване на същото, което е постановено от съда с Решение от 23.12.2016г. Назначен е временен синдик и е свикано Първо събрание на кредиторите на 31.01.2017г.

С молба до съда по несъстоятелността от 27.01.2017г. ответникът е предявил на осн. чл.865 и чл.632, ал.3 от ТЗ вземанията си по горепосочения договор за банков кредит, за които се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Вземането е включено в списъка с приети вземания, одобрен с определение от 30.05.2017г.

С Решение от 15.06.2017г. съдът по несъстоятелността е постановил да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С Определение от 11.10.2017г. и на осн. чл.629б от ТЗ съдът е определил начални разноски по несъстоятелността в размер на 5 000 лв., вносими от заинтересованите кредитори в указания срок.

С Решение от

05.12.2017год. съдът на основание чл. 632 ТЗ е спрял производството по несъстоятелност на „БГ С.К.” ЕООД, поради невнасяне на разноските по несъстоятелността, като е разпоредил делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението, ако дотогава не са постъпили молби за възобновяване на производството.

С Решение от

07.02.2019г., доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не е поискано възобновяване на спряното производство, съдът по несъстоятелността е приел, че са налице предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ и е прекратил производството по несъстоятелност спрямо длъжника „БГ С.К.” ЕООД.