Решение № 339 от 07.11.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Перник, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500411 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 186 от 15.12.2023 г., постановено по гр.д. № 41/2023 г., Районен съд - Брезник е осъдил М. Г. С. от ***, с ЕГН: ********** да заплати на Е. Х. Ф., с ЕГН: ********** и Т. Н. С. с ЕГН: ********** и двете с адрес ***, сумите, както следва:

- Сумата от 402.50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени от продажната цена на 161 куб.м. дървен материал – бял бор, добит през 2021 г., съгласно Позволително за сеч № *** и Протокол за освидетелстване на сеч е № ***;

- Сумата от 1355.50 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени от продажната цена на 542.2 куб.м. дървен материал – бял бор, добит през 2021 г., съгласно Позволително за сеч № ***, Протокол за освидетелстване на сеч № ***, Позволително за сеч № *** и Протокол за освидетелстване на сеч № ***;

- Сумата от 1332.50 лв. представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени от продажната цена на 533 куб. м. дървен материал – бял бор, добит през 2022 г., съгласно Позволително за сеч № *** и Протокол за освидетелстване на сеч № ***, Позволително за сеч № ***, Протокол за освидетелстване на сеч № *** и - Сумата от 82.43 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които са лишени от продажна цена на 10.99 куб. м. дървен материал - широколистни, от които 1

5.22 куб.м. - бук, 4,12 куб.м. - габър, 0.55 куб.м. зимен дъб и 1,10 куб.м. явор, добит през 2022 г., е Позволително за сеч № *** и Протокол за освидетелстване на сеч е № ***, ведно със законната лихва върху уважения размер на исковете от 15.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

С решението съдът е отхвърлил исковете за горницата над присъдените по горе суми до пълния предявен размер, като недоказани и неоснователни.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на страните са възложени разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от М. Г. С., чрез адв. Р. К., с която се атакува постановеното от първоинстанционния съд решение, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противовес с наличните по делото доказателства. Изразява се съгласие с постановеното решение, в частта относно присъдените суми, като сочи, че същото се атакува единствено по отношение на факта, че съдът е счел, че няма доказателства, че ответника е заплатил процесните суми на ищците, като е превеждал сумата на техния съсобственик – Д.С.

Ф.. Допълва, че същата е заявила в разпита си пред първата инстанция, че е превела сума в размер на 1000 лева, а останалите 1000 лева взела за себе си. С жалбата се навеждат твърдения, че по делото са представени платежни документи, че въпросната сума е преведена на Ф., която е потвърдила в съдебната зала, че я е предала на ищците.

По изложените съображения се моли съда да измени първоинстанционното решение, като се произнесе, че ответникът е заплатил сумата от 1000 лева, част от дължимите им се суми на ищците по делото. Прави се искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е. Х. Ф. и Т. Н. С., чрез адв. Н. Н., с който се изразява становище, че същата е неоснователна. Счита, че решаващият съд на базата на събраните по делото доказателства правилно е приел, че спорния въпрос е дали М. С. е заплатил на ищците приспадащият им се дял. За правилен се сочи и извода на първата инстанция, че на база ангажираните по делото доказателства не е установено ответникът да е платил процесните суми посредством свидетелката Д. Ф..

В тази насока сочи и разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.4 от ГПК, като отбелязва, че свидетелските показания не могат да служат за доказване на направено плащане на писмено установено задължение. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски включително адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Е. Х. Ф. и Т. Н. С., чрез адв. Н. Н., с която се оспорва постановеното от първата инстанция решение в частта, с която са отхвърлени исковете за горницата над присъдените суми от 5000 лева до пълния предявен размер като недоказани и неоснователни. Наведени са твърдения, че решенето в тази му част е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в обсъждане на недопустими свидетелски показания. Излагат се подробни аргументи като се твърди, че в настоящия случай е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като районния съд е приел за допустими свидетелски показания за установяване на факт, за който се изисква писмена форма на доказване. Допълва, че по делото не са 2 ангажирани каквито и да е писмени доказателства, че купувачът по договора е извършил плащането на цената, като счита, че въз основа на това следва да се приеме, че този акт не е осъществен. Възразява, че атакуваното решение е постановено при липса на мотиви относно релевантен въпрос, тъй като съда е възприел изцяло погрешни и необосновани на закона и доказателствения материал по делото правни и фактически изводи. Моли се съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за горницата над присъдените суми, като бъде постановено ново, с което М. Г. С. да бъде осъден да заплати на Е. Х. Ф. и Т. Н. С. съразмерна на припадащата им се ¼ идеална част в съсобственост на процесните имоти, ведно със законната лихва върху уважения размер на исковете от 15.02.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от М. Г. С., чрез адв. Р. К., с който депозираната въззивна жалба се оспорва изцяло, като се сочи, че същата е неоснователна и незаконосъобразна. Намира, че в жалбата са посочени основания и доводи, които нямат нищо общо с представените по делото доказателства. Допълва, че по делото са представени доказателства, че дружеството е заплатило част от дължимата се сума и има да заплаща още. В заключение прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като атакуваното решение бъде потвърдено в атакуваната му част.

С решение № 75 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 41/2023 г. Районен съд – гр.

Брезник е оставил без уважение молбата на адвокат Н. Н. от АК ***, в качеството му на процесуален представител на Е. Х. Ф. и Т. Н. С., и двете с адрес ***, за изменение на решение № 186 от 15.12.2023 г, постановено по делото, в частта за разноските като неоснователна.

В законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от Е. Х. Ф. и Т. Н. С., чрез адв. Н. Н., с която се атакува постановеното от първата инстанция решение като се сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На първо място се твърди, че решаващият съд е изложил декларативно и формално съждения относно твърдените факти и обстоятелства. Заявява, че разноски по делото следва да бъдат присъдени за всяка една от ищците по отделно, като допълва, че всяка от тях се явява съсобственик на самостоятелно определени наследствени квоти. В продължение се сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата № 1 от 2004 г., като се излагат доводи в тази насока. Въз основа на изложените съображения за неправилност на постановеното от първата инстанция решение се моли съда за неговата отмяна, като се постанови М. С. да заплати на всяка една от ищците по отделно дължимите се разноски.

В срок е постъпил отговор на жалбата от М. Г. С., чрез адв. Р. К., с който се твърди, че същата е неоснователна и не е съобразена със законовите разпоредби. Твърди, че в хода на производството ищците не са представили доказателства, че са сторили разноски в претендираните размери. Сочи, че посочената в жалбата съдебна практика обхваща периоди преди отмяната на наредбата, по която са се определяли хонорарите.

Моли съда за потвърждаване на атакуваното решение.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по 3 делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирано лице – ищци и ответник, останали недоволни от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивните жалби.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Основното оплакване, релевирано в жалбата на Е. Ф. и Т. С. се заключава в несъгласието им с извода на районния съд за доказаност на факта на плащане на сумата от 5 000 лева, като се аргументират със забраната на чл. 164 от ГПК, досежно събраните гласни доказателства. Основното оплакване, обективирано в жалбата на М.

Г. С. се изразява в несъгласието му с извода на първоинстанционния съд за липса на доказателства, установяващи извършено от негова страна плащане на сумата от 1000 лева на двете ищци. Т.е. и двете страни оспорват обжалваното съдебно решение в относимите към размера на предявените претенции части, без да се засяга доказаността на иска по основание.

За да отговори на релевираните възражения, настоящия съдебен състав съобрази следното:

За да достигне до крайните си изводи, първоинстанционният съд е приел, че безпорно по делото се установява, че от страна на ответника е реализиран приход в общ размер на 5 000 лева, като за да достигне до този извод районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелката К.Л.. Този извод, настоящия съд намира за правилен и законосъобразен, доколкото счита, че забраната на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК е неприложима в настоящия случай. Трайна е съдебната практика, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000, 00 лв. не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, като ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Т.е. в настоящия случай не се касае за оспорване наличието на съществуващо договорно правоотношение между страните, а се касае за доказване на извършено плащане по договор, сключен между ответника е трето, неучастващо по делото лице, поради което събраните гласни доказателства не попадат под забраната на чл. 164 от ГПК и правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд.

4

Във въззивната жалба на жалбоподателките – ищци се сочи, че по делото не са били ангажирани каквито и да било писмени доказателства, които да установяват, че купувачът по договора „ЛОГИНГ“ ЕООД е извършил плащането на цената, поради което следва да се приеме, че този факт не се е осъществил. Това твърдение, което съдът намира за изненадващо, с оглед процесуалната роля на страната, направила го, а именно: ищец, но неправилно, по изложените по-горе съображения. С оглед предявения иск, неотносимо е и обстоятелството, дали добитата дървесина е продадена от ответника на цена, по ниска от средната стойност на дървесината за процесните видове, район и качество.