Решение № 237 от 24.02.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Плевен, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: З. Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от З. Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20244430106293 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред РС Плевен е депозирана искова молба от „***“АД, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Р.Д*** от САК, против Д. К. П.. В молбата се твърди, че страните са били в правоотношения по повод доставка на ел.енергия, като за периода 04.01.2024г. – 02.05.2024г. ищецът е доставил такава на стойност 559,70лева, за което са издадени съответни фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати същите. Твърди се, че облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Обши условия па договорите за продажба на електрическа енергия па „***” АД и които са общоизвестнн и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемаме от страна па потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка па електрическа енергия за процесния период .От своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от фактури.Твърди се, че „***” АД АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение I 1 към Лицензия за доставка па електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Д-409-17/01.07.2013г. Твърди се, че е доставял до електроснабден имот, находящ се в гр.****, ап.17, с ***.Твърди се, че ответникът е подал заявление за продажба на ел.енергия за битови нужди№1203341692/25.06.2019г., както и заявление за отсрочване на задължение№1205389965/28.02.2024г. и Споразумителен протокол.Твърди се, че задължението е станало изискуемо, тъй като съгласно Общите условия следва да се заплати консумираната енергия в 10 дневен срок.Съгласно чл.19, ал. 8 от ОУ, неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението.Твърди се, че тъй като не е заплатено в срок, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и образувано ч.гр.д.№3549/2024г. по описа на ПлРС.Длъжникът не е открит и по разпореждане на съда е предявен настоящия иск. Ищеца претендира и лихви за забава върху посочените задължения в общ размер на 16,17лв. за периода 24.02.2024г. -10.06.2024г. Към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към настоящия момент, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на „***“ ЕАД, доставената електрическа енергия и мрежови услуги в процесния период в общ размер на 575,87 (петстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) лева. Задължението е формирано по издадени фактури за периода на потребление, както следва:

Фактура № 371682627, издадена на 09.02.2024 г. за периода от 04.01,2024 г. до 03.02.2024 г. на стойност 170,01 лева - главница с включен ДДС, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от 24.02.2024г. до 10.06.2024г., в размер на 8,47 лева.

Фактура № 373264269, издадена на 11.03.2024 г. за периода от 04.02.2024 г. до 05.03.2024 г. на стойност 168,74 лева - главница е включен ДДС, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от 26.03.2024 г. до 10.06.2024г., в размер на 4,84 лева.

Фактура № 374882745, издадена на 10.04.2024 г. за периода от 06.03.2024 г. до 04.04.2024 г. на стойност 138,83 лева - главница с включен ДДС, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от 25.04.2024 г. до 10.06.2024г., в размер на 2,45 лева.

Фактура № 376870206, издадена на 10.05.2024 г. за периода от 05.04.2024 г. до 02.05.2024 г. на стойност 82,12 лева - главница с включен ДДС, ведно с 2 мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от 28.05.2024 г. до 10.06.2024г., в размер на 0,41 лева.

В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „***”АД гр.София, сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№3549/2024г. на ПлРС.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като признава предявените искове, моли за разсрочване на задължението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№3549/2024г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№2042/21.06.2024г. спрямо ответника, както следва: сумата от 559,70лв. за периода 04.01.2024г.-02.05.2024г. и сумата от 16,17лв., представляваща лихва за периода от 24.02.2024г. до 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25,00лв. – внесена държавна такса и 240лв. адвокатско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: за ползвана електрическа енергия за имот, находящ се в гр.****, ап.17.

В срок кредиторът е предявил иск за посочените суми, тъй като длъжникът не е бил открит и съдът е дал разпореждания.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК.

В закона е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и представените по делото доказателства, установявяващи основанието за дължимостта на процесните суми, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъдат уважени.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок 3 задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е 265лв.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, в размер на 555лв., като не са налице условията да редуциране на адвокатското възнаграждение, тъй като е претендирано в минимален размер.

Ответницата е направила искане, при уважаване на иска, по реда на чл.

241 от ГПК. Представила е доказателства, че е инвалид.Заявила е, че е пенсионер като получава пенсия в размер на 700лв.По делото е видно, че същата е започнала да погасява задълженията и и е имала споразумителен протокол за разсрочване на задължението. Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно, лицето не е в трудоспособна възраст, видимо материално затруднено е. Следва да се разсрочи вземането, установено по делото, включващо главница, моратолрна лихва и разноски.Следва се разсрочи за дванадесет месеца, като се определи размер на месечна вноска по 116,32лв., като първата вноска да е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в който решението влезе в сила.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК вр пс чл.237 от ГПК по отношение на ответника Д. К. П., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на “***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, следните суми:

559,70лв. главница за ползвана ел. енергия, за периода 04.01.2024г.02.05.2024г. и сумата от 16,17лв., представляваща лихва за периода от 24.02.2024г. до 10.06.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, 4 считано от датата на подаване на заявлението – 21.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2042/21.06.2024г. по ч.гр.д.№3549/2024г. на ПлРС.

ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН**********, на осн чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:

****, сумата общо 555лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.

ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ НА “***” АД, ЕИК

****, със седалище и адрес на управление: ****, сумата общо от 265лв.разноски по ч.гр.д.№3549/2024г. по описа на ПлРС.

РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението,за задължението общо 1395,87лв., включващо главница, мараторна лихва, и разноските, като се разсрочи за дванадесет месеца, с размер на месечна вноска по 116,32лв., като първата вноска да е платима на 15-то число на месеца, следващ този, в който решението влезе в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5