Решение № 1801 от 25.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1801 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510294 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20084007 от 20.03.2023г., постановено по гр. д. № 31906/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 44-ти състав, е отхвърлен предявеният от И. М. И. срещу М. Б. Е. осъдителен иск с правно основание чл. 285 ЗЗД за сумата от 1639,81 лв., претендирана от ищцата като невъзстановени й средства, които е разходвала за сметка на ответника за заплащане по негово възлагане на дължим от него местен данък за л.а. марка „Крайслер“, модел „Вояджер“, с рег.№ СА****МА.

Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 550 лв., представляваща направените разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата – И. М. И., чрез процесуалния си представител – адв. К. П., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че противоречие със събраните доказателства по делото съдът е приел, че между ищеца и ответника не е имало уговорка, относно възстановяване на платената сума относно платен данък за автомобила. В тази връзка изтъква свидетелските показания на св. А., който е заявил, че е присъствал на проведен разговор между страните по делото, където е възникнала тази уговорка. Сочи, че е доказано с писмен документ заплащането на данъка от страна на ищеца в полза на ответника. Посочва още, че като доказателство е представена нотариално заверена декларация от 26.10.2015г.. с която ответникът е оттеглил считано от същата дата дадено на ищцата пълномощно от 23.10.2014г. вкл. за заплащане на данъци.

Също така изтъква, че данъците са дължими от собственика на веща, а при наличие на претенция за ползването му от трето лице следва да се търсят по друг ред, ако има такава 1 уговорка. Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявения иск. Претендира разноски, съгласно представен в о.с.з. от 22.11.2024 г. списък по чл. 80 ГПК.

ВъззИ.емият ответник – М. Б. Е., чрез пълномощника си – адв. И. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подала в срок отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния закон, съдебната практика и съдопроизводствените правила и моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 280 ЗЗД, с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Договорът за поръчка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен договор. Основните задължения на довереника са да изпълни възложените му правни или фактически действия, както и да се отчете пред доверителя – арг. чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Последният, от своя страна, следва да предостави необходимите средства, както и да заплати направените разноски за изпълнение на поръчката (чл. 285 ЗЗД) и да заплати на довереника възнаграждение, ако такова е уговорено (чл. 286 ЗЗД).

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 285 ЗЗД и да се ангажира имуществената договорна отговорност на доверeника е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1. наличието на валидно възникнало облигационно отношение – договор за поръчка, имащ за предмет възлагане от ответника (доверител) на ищцата (довереник) извършването на действия по заплащане на дължим от ответника местен данък за л.а. марка „Крайслер“, модел „Вояджер“, с рег.№ СА****МА; 2. изпълнение от ищцата с грижата на добър стопанин на възложената от ответника поръчка с посочения предмет; 3. направата на разноски от ищцата в претендирания размер, с оглед изпълнението на възложената поръчка с посочения предмет; 4. неизпълнение на задължението от страна на ответника за заплащане на довереника на средствата, необходими за изпълнение на поръчката.

В настоящия случай, между страните не съществува спор по отношение на обстоятелството, а и от представените по делото доказателства е видно, че ответникът е собственик на процесното МПС. Не е спорно също така, че на 19.11.2015 г. ищцата е превела сума в размер от 1639,81 лв. по банкова сметка на ПАМДТ, р- н „Красна поляна“, гр. София, която сума представлява дължим местен данък за процесния автомобил, за периода 20102015 г. По делото е представена и приета като доказателство декларация от 26.10.2015 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с която ответникът е оттеглил, считано от същата дата, дадено на ищцата нотариално заверено пълномощно от 23.10.2014 г. В представената декларация за оттегляне на пълномощното е възпроизведено цялото съдържания на последното, съгласно което ищцата е упълномощена от ответника да управлява и стопанисва процесния автомобил, както и да представлява упълномощителя 2 пред всички държавни органи, лица и институции, вкл. да заплаща данъци, такси и глоби (л.

30 от делото пред СРС). Представена е още Нотариална покана рег. № 12207, том 3, акт 48 на нотариус Ц.С., с рег.№ 030 в НК, от 26.10.2015 г. (л. 29 от делото пред СРС), с която ответникът е уведомил ищцата за извършеното оттегляне на пълномощното, както и че следва да му предостави владението върху процесния автомобил в срок до 3 дни от получаване на поканата. Нотариалната покана е получена от ищцата на 23.11.2015 г.

Упълномощаването представлява едностранна правна сделка на упълномощителя, която се нуждае от получаване от пълномощника, което обаче не е равнозначно на приемане.

Тъй като никой не може да бъде задължен, чрез едностранно изявление, да извършва действия то узнаването на упълномощаването не създава правно задължение на упълномощения да извършва действия. Чрез упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника, но не се задължава представителят да извършва правни действия и да упражнява представителната власт. Затова неговото бездействие не може да увреди упълномощителя. Задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор. Затова когато упълномощаването се извършва чрез едностранна сделка то почти винаги се съпровожда от договор, който най-често това е договор за поръчка. Самото представителство включва както вътрешни, така и външни отношения. Вътрешни са тези между упълномощителя и представителя, а външни тези между упълномощителя и третото лице, между което лице и представителя се разменят изявления (при прякото представителство) или между представителя и третото лице (при косвеното представителство). Упълномощаването определя съдържанието на външните отношения, а вътрешните се определят от договора. Представителната власт се упражнява за изпълнение на задължението по договора, като от начина на това упражняване зависи дали задълженото лице ще изпълни задълженията си по договора. Самото упълномощаване не представлява предложение за сключването на такъв договор, но с упражняването на представителната си власт (преди прекратяване на пълномощието - както в конкретния случай) пълномощникът може да се обвърже от договор за поръчка, със съдържане според извършените в рамките на упълномощаването действия, доколкото с конклудентните си действия изразява воля за това, която съвпада в изявената от упълномощителя воля (в този смисъл Решение № 338 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 706/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 20 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3830/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 136 от 3.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 901/2016 г., I т. о., ТК; Решение № 103 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 338 от 11.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 225 от 28.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 903/2011 г., II т. о., ТК).

Следователно, с упражняването на представителната си власт, ищцата – пълномощник действа и като довереник на ищеца. Изложеното дотук обоснова извод за наличието на визираните по-горе кумулативните предпоставки на чл. 285 ЗЗД, поради което за ответника – доверител е възникнало задължение за заплащане на направените от страна на довереника разноски, а предявеният иск е доказан по основание и размер, предвид установеното по делото, че на 19.11.2015 г. ищцата е превела сума в размер от 1639,81 лв. по банкова сметка на ПАМДТ, р- н „Красна поляна“, гр. София, която сума представлява дължим от ответника като собственик на л.а. марка „Крайслер“, модел „Вояджер“, с рег.№ СА****МА местен данък за процесния автомобил, за периода 2010-2015 г .

Ответникът своевременно е релевирал, в срока за отговор на исковата молба, възражение за прихващане със свое насрещно вземане за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесното МПС през периода 2010 г. – 2015 г.

От събраните по делото гласни доказателства, а именно от показанията на свидетелите А.К. и Ю. А., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се налага изводът, че макар и процесното МПС да се е използвало преимуществено от ищцата, всички в нейния близкия семеен кръг, по 3 взаимно разбирателство, са ползвали автомобила през въпросния период, включително ответникът – баща на ищцата, когато това му се е налагало. С оглед изложеното, както и предвид обстоятелството, че между получаването на декларацията за оттеглянето на пълномощното от ищцата на 23.11.2015 г. и прекратяването на регистрацията на процесното МПС на 04.12.2015 г. (видно от представеното Свидетелство за регистрация, Част I – л. 16 от делото пред СРС) са изминали по-малко от две седмици, се налага обоснован извод, че ищцата не е препятствала ответника да упражнява правата си и възражението за прихващане се явява неоснователно.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително и в частта с присъдените на ответника разноски в размер на 550 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и вместо което се постанови ново, с което претенцията на ищцата да бъде уважена за пълния предявен размер.

При този изход на спора въззивникът – ответник дължи на ищцата съдебни разноски, както следва: за производството пред СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 405,00 лв., представляваща сборът от заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС (съобразно искането, обективирано в представения списък за разноските по чл. 80 ГПК), а за производството пред СГС, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 335,00 лв., представляваща сборът от заплатената държавна такса за разглеждане на въззивната жалба и заплатеното адвокатско възнаграждение.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.