Определение № 613 от 21.07.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 613 гр. гр. Добрич, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500502 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл.

396, ал. 1 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 10889 от 19.06.2023г. по регистратурата на Районен съд - Добрич, подадена от М. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Победа, ул. *** № 11 и настоящ адрес с.

Смолница. ул. Четиринадесета № 1, чрез адвокат Г. К. Г. от АК – Добрич, срещу определение № 1317 от 08.06.2023г. по гр.д.№ 1013/2023г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение на предявения срещу Й. П. И. с ЕГН ********** гр.

Добрич, ул. „***“ № 18 иск за изменение на мерките, постановени по гр.д. № 3004/2022г. по описа на Районен съд - Добрич относно упражняване на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете М. Й.ова И.а с ЕГН **********, режим на лични контакти между бащата Й. И. и детето М. И.а и неговата издръжка чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението" по изпълнително дело № 72/2023г., по описа на СИС към Районен съд Добрич, образувано по представен изпълнителен лист № 69/15.03.2023г., издаден въз основа на постигнато между родителите споразумение относно упражняване на родителските права по отношение на детето и мерките за лични контакти на всеки от родителите с детето, одобрено с протоколно определение от 23.02.2023 г. по гр. дело 3004/2022г. по описа на Районен съд Добрич.

Определението се обжалва с доводи да е немотивирано, необосновано и незаконосъобразно. Съдът в закрито заседание ценил факти и обстоятелства касателно съдбата на детето М. Й.ова И.а, без да изслуша страните по делото и без да съобрази обследване на детето от специалист с нужната експертиза, удостоверяващо промяна в психосоматичното му състояние. Самото дете декларирало, че е жертва на насилие от страна на единия от родителите, както 1 и явното си нежелание да осъществява контакт с него. Искането за налагане на обезпечителната мярка било отправено до съда, тъй като според психологичната консултация всеки акт на насилие и на насилническо осъществяване на съдебното решение на всяка цена от страна на другия родител би бил пагубен с оглед нравственото и интелектуално развитие на детето, би се затвърдило изостреното му психосоматично състояние към бащата до степен на крайна форма на родителско отчуждение. Към настоящия момент детето било в силен стрес, не можело да спи и да се храни, страхувало се да излезе от двора, при всяка среща с баща си изпадало в паника, психосоматичното му състояние се влошало и това водело до отпадане на имунната му система и често боледуване. Бащата не проявявал разбиране и загриженост към състоянието на детето, а настояването му за изпълнение на постановения режим стресирал детето и застрашавал висшия му интерес.

Настоява за отмяна на определението и допускане на исканото обезпечение.

На основание чл. 396, ал. 2 от ГПК препис от жалбата не е връчен на ответника.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство с правен интерес от оспорването на неизгоден за нея акт, чрез надлежно упълномощен адвокат. Правото на частна жалба е упражнено редовно на дата 19.06.2023г. – преди започване течението на едноседмичния срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК, броим от връчване на определението на молителката на дата 03.07.2023г. Жалбата, предвид изложеното е допустима.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане по гр.д.№ 1013/2023г. по описа на Районен съд – Добрич са искания на М. Г. Г. по чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето М. Й.ова И.а и осъждане на бащата Й. П. И. да заплаща издръжка от 600 лв.; по чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 от СК за изменение на определени мерки относно личните отношения на бащата с детето с утвърдено от Районен съд – Добрич по гр.д.№ 3004/2022г. споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 от СК; по чл. 127а от ГПК за разрешаване възникнал между родителите спор по въпросите за издаване на паспорт на детето и пътуването му извън пределите на страната. По делото е постъпила и насрещна искова молба с вх.№ 29.06.2023г., която е процес на администриране, за предоставяне родителските права за упражняване от бащата и определяне местоживеенето на детето при него, определяне режим на лични контакти на майката с детето и присъждане на издръжка в размер на 250 лв.

С молба вх.№ 10118 от 07.06.2023г. ищцата е поискала допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 72/2023г. по описа Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Добрич. Последното, видно от приложените към 2 молбата доказателства, е образувано по представен изпълнителен лист № 69/15.03.2023г., издаден въз основа утвърденото от Районен съд – Добрич по гр.д.№ 3004/2022г. споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 от СК, с което е определен режим на лични контакти на бащата с детето. По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение от 29.05.2023г. Молителката е представила писмена психологическа консултация от клиничен психолог с дата 19.04.2023г. и заключение за побавно когнитивно развитие при детето; липса на умения за разрешаване на конфликтни ситуации; ограничени умения за разрешаване на проблеми; детето се страхувало от баща си и не можело да му противоречи, трябвало да се съгласява с всичко, което той желае; ситуациите, в които бащата го поставял, били противоречиви и това водело до несигурност и страх.

Приложила е и амбулаторни листи от извършени прегледи при лекар и рецепти за предписани лекарства.

С оспореното определение молбата за обезпечение е оставена без уважение. Съдът е приел, че по делото липсват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК за вероятната основателност заявената претенция; отчел е характера на производството на спорна съдебна администрация, както и в защита интересите на детето; посочил е, че представената психологична консултация не съставлява доказателство , което да обоснове необходимост от спиране изпълнението на влязъл в сила съдебен акт, както и това, че процесуалният закон съдържа специален ред за предаване на дете в чл. 528, ал. 1 - ал. 5 от ГПК, който в максимална степен охранява и гарантира правата и интересите на детето.

Посочил е също, че липсват данни за изпълнение на задължението на длъжника по чл. 528, ал. 1 от ГПК.

Към частната жалба е приложено становище от молителката – длъжник по изпълнението, по въпросите от хипотезата на чл. 528, ал. 2 от ГПК, датирано от 06.06.2023г. Видно е от него, че майката е заявила готовност да изпълни задължението си и да предаде детето, но е посочила пречките за това, обяснени с изпитвания от детето силен страх от бащата, нежеланието му да отиде при него, обостреното му психосоматично състояние и нуждата от нейната постоянна грижа. Отправила е искане за изготвяне от Дирекция „Социално подпомагане“ на социален доклад, както и присъствие на представител на дирекцията при всяко предаване на детето.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. То е постановено в закрито заседание, както изисква чл. 395, ал. 2 от ГПК. Съдът е обсъдил всички изтъкнати от молителката доводи и представените към молбата доказателства и въз основа на тях е обосновал извод за неоснователност на искането за допускане на обезпечението, който настоящата инстанция споделя.

Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, обезпечение на предявен или бъдещ иск се допуска, когато без него за ищеца ще е невъзможно или затруднително 3 осъществяването на правата по решението, а предявеният иск е допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаването му (така чл. 391, ал. 1 от ГПК). На следващо място исканата обезпечителна мярка трябва да е такава, че да обезпечава реализацията на правата, които биха били признати на ищеца при евентуалното уважаване на неговия иск. Само тогава е оправдано нейното налагане.

При разрешаване на спора за родителските права по отношение на едно дете съдът задължително, дори и да няма искане за това (служебно), определя мерки за лични контакти между детето и родителя, при когото детето няма да има своето местоживеене. В конкретния случай такива мерки вече са определени и то по силата на одобрено от съда постигнато между родителите споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, което съставлява годно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство. Спирането на това изпълнение няма отношение към упражняване на правата на ищцата по бъдещото евентуално позитивно за нея съдебно решение по висящия спор. Предвиденият в чл. 528, ал. 1 до ал. 5 от ГПК специален ред за изпълнение на задължение за предаване на дете е изцяло в охрана правата и интересите на детето и предвижда възможност съдебният изпълнител да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение; съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето.

Когато са постановени мерки относно родителските права, исканото спиране на изпълнението неоправдано ще засегне правото на единия родител да ги упражнява. Обезпечителната мярка е неадекватна в производството по спорна съдебна администрация, тъй като чрез налагането й всъщност се игнорира определения с утвърдено от съда споразумение за режим на лични отношения между родителите и детето, без за това да има съгласие между тях. При установени вече мерки относно родителските права, в случая по режима на лични контакти на бащата с детето, обезпечаване на молбата за тяхното изменение е допустимо чрез определяне на привременни мерки, а при необходимост и с подходящи защитни мерки, но само в интерес на детето, а не на родителя, който упражнява правото относно родителските права.

Доколкото въпросът за упражняването на родителските права не е в цялост уреден между родителите (споразумението е само за режима на лични контакти), приложим е институтът на привременните мерки, чрез които да се предостави упражняването до приключване на делото на родителските права на единия родител и да се определи местоживеенето на детето при него, а според приетото в определение № 43 от 7.02.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 248/2022г., IV г. о., ГК – може да се постановят привременни мерки и относно режима на лични контакти с другия родител.

4

В производството по спорна съдебна администрация за определяне на мерките за родителските отговорности или за тяхното изменение обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ не е адекватна, тъй като чрез налагането й всъщност се игнорира определения режим на лични отношения между бащата и детето. В това производство е предвидена възможност за привременно разрешаване на въпросите относно родителската отговорност. При постановени вече мерки относно родителските права, обезпечаване на молбата за тяхното изменение е допустимо чрез определяне на привременни мерки, а при необходимост и с подходящи защитни мерки, но само в интерес на детето, а не на родителя, претендиращ упражняване родителските права. Всяко от страните по спора може да отправи искане за определяне на привременни мерки на всеки етап от производството до неговото приключване с влязло в сила решение.

Като е приел, че молбата за обезпечение на бъдещ иск е неоснователна, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, което въззивната инстанция следва да потвърди.