Решение № 49 от 11.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цвета Ст. Желязкова

Елена Т. Радева

Цветанка Т. Бенина като разгледа докладваното от Елена Т. Радева Въззивно гражданско дело № 20211100506779 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на частна жалба с вх.№13993/19.04.2021 година, подадена от В. Д. Д., длъжник по изпълнително дело№20218560400408 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№856 на КЧСИ, насочена срещу действия на ЧСИ.

В жалбата се твърди, че длъжникът-жалбоподател не е доволен от извършените от СИ действия по делото и моли тези действия да бъдат отменени.

Конкретно, жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, по акт на съда, който не е влязъл в сила и това е така, тъй като е налице второинстанционно гр.дело №6238/2019г. по описа на СГС, което е насрочено за 27.04.2021 година; твърди се, че незаконосъобразно ЧСИ не е изпратила на длъжника покана за доброволно изпълнение, което е грубо нарушение на императивна норма на ГПК, а веднага е наложила запор върху банкова сметка на длъжника, като сумата по банковата сметка е несеквестируема, защото жалбоподателката е студентка, без никакви доходи и е на издръжка на баба си и дядо си; запорното съобщение не и е изпратено по надлежен ред; искат се разноски за адвокат в размер на 100лева, въпреки, че не е поканена доброволно да изпълни; иска и заплащане на „някакви раздути такси от 245,13лева по ЗЧСИ, без да ги посочи по пунктове“. В жалбата се твърди, че длъжникът е обект на психически и финансов тормоз от страна на „Т.С.“ ЕАД, въпреки, че не е абонат или ползвател на жилището на посочения адрес. Моли съда да прекрати „този произвол“ и да се произнесе, че ЧСИ Б. няма право да осъществява изпълнение при липса на стабилен акт за изпълнение, при наличие на висящо въззивно производство, че запорът следва да бъде вдигнат и че не дължи никакви разноски.

1

Претендира разноски в това производство.

Моли съда незабавно да спре изпълнителното дело до приключване на гр.д.

№6238/2019г., за да бъде преустановено вредоносното действие върху финансите и емоциите на жалбоподателя.

В срока за отговор другата страна в изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, подава възражения, с които оспорва допустимостта на подадената жалба, като твърди, че законодателят изрично е посочил основанията, на които длъжникът може да се позове, при наличие на процесуална незаконосъобразност на действия на СИ. Твърди, че подадената жалба е недопустима, а в случай, че съдът я приема за допустима, то тя се явява неоснователна. Твърди, че образуваното гр.д.№6238/2019г. по описа на СГС е неотносимо към принудителното изпълнение на съдебно установеното вземане на взискателя, като твърди, че ЧСИ е действал съобразно закона.

ЧСИ Б.Б., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за недопустимост, респ. за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въз основа на подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, молба с вх.

№05853/18.02.2021 година е образувано изпълнително дело №20218560400408, по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№856 на КЧСИ. В подадената молба неудовлетвореният кредитор е поискал образуване на изпълнително дело и предприемане на принудителни действия за събиране на вземанията, посочени в изп.лист, издаден по гр.д.№59332/2012г. по описа на СРС, 62-ри състав. На основание чл.18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника В. Д. Д.. В молбата се съдържа искане за извършване на справка в РБСС за банкови сметки и сейфове и налагане на запор върху откритите такива; справка в НОИ за действащи трудови договори и налагане на запор; в случай, че не се открият горните – искане за насочване на изпълнението към опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.Претендира и събиране на разноските в изпълнителното дело, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Към молбата страната е представила изпълнителен лист от 18.01.2012г., издаден от СРС, 63-ти състав, въз основа на влезли в сила решение по гр.д.№59332/2012г. по описа на СРС е решение, постановено по в.гр.д.№6886/2016г. по описа на СГС, с които на „Т.С.“ ЕАД са присъдени следните суми: 55,82лева- съдебни разноски в заповедното производство и 338,57лева- съдебни разноски в исковата производство.

Към молбата е представено пълномощно на Б.Ш. – юрисконсулт по трудов 2 договор с взискателя „Т.С.“ ЕАД.

На 18.02.2021 година ЧСИ Б. се разпорежда за образуване на изпълнително дело №20218560400408; за изготвяне на сметка на по чл.79 ЗЧСИ и да се изпрати на взискателя за заплащане на начислените авансови суми; да се изготви сметка по чл.31 ТТРЗЧСИ и да се изпрати на взискателя; да се изпрати съобщение до НАП; да се направи справка в регистър „НБД Население“ по партидата на длъжника; да се извършат исканите справки и да се връчи покана за доброволно изпълнение до длъжника, като се съобщят наложените обезпечения.

По делото е налична сметка от 19.02.2021 година, съобразно която за посочените действия се дължат такси общо в размер на 108 лева с ДДС, на 26.02.2021 година е съставена сметка на ЧСИ за сумата от 12 лева с ДДС- за изпращане на призовка по пощата.

На 26.03.2021 година ЧСИ Б. изготвя разпореждане за разноски, съобразно което заплатените авансово от взискателя суми са в размер на 108 лева с ДДС, които включват посочените прости такси.

На същата дата е изпратено запорно съобщение да „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с което налага запор върху сметките на длъжника, които се намират в тази банка.

На 09.04.2021 година се получава отговор от банката, че е налице банкова сметка на името на длъжника и че няма наличност, както и претенции от трети лица.

На 26.03.2021 година ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е инкорпорирано и задължението за разноски. На разписката длъжностното лице е удостоверило, че е извършило посещение на адреса на две дати – на 02.04.2021 година и на 12.04.2021 година, адресатът на съобщението не е открит, както не е открито и лице, съгласно да получи книжата. Няма данни за приложение нормата на чл.47 ГПК.

На 19.04.2021 година постъпва настоящата жалба.

Въз основа на така установеното съдът достига до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, доколкото по делото не са налични доказателства кога е връчена поканата за доброволно изпълнение отправена до длъжника- настоящ жалбоподател.

Подадената жалба е частично недопустима и това касае оплакванията, че изпълнителното дело е образувано въз основа на съдебен акт, който се е стабилизиран, тъй като е налице висящо исково производство пред въззивната инстанция – гр.д.№. в.гр.д.

№6886/2016г. по описа на СГС. Ако страната твърди, че изпълнителният лист е неправилно издаден, то тя разполага с възможност да атакува разпореждането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.407 ГПК, но е недопустимо в производството по чл.435, 3 ал.2 ГПК да се излагат твърдения и правят оплаквания по тази причина.

Ето защо в тази част жалбата се явява процесуално недопустима и не следва да бъде разгледана.

Не следва да бъде разгледано и оплакването на длъжника за това, че ЧСИ не му е връчил покана за доброволно изпълнение. Смисълът на поканата за доброволно изпълнение е да уведоми длъжника за наличието на материално субективно право, за което е образувано производство за принудително изпълнение и да му осигури възможност да погаси кореспондиращото на това право задължение доброволно в двуседмичен срок по арг. на чл.

428, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай изпълнителното производство е било образувано след провеждане на заповедно производство и функционално свързаното с него исково производство. Ето защо законодателят е предвидил, че когато пристъпва към принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването и, а когато заповедта е била връчена на длъжника (по реда на чл.410 ГПК), нов срок за доброволно изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуване на изпълнително дело, както и копие от изпълнителен лист. Независимо от това разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК не предвижда обжалване на действията на съдебния изпълнител на това основание, поради което жалбата и в тази и част следва да се остави без разглеждане.

Не следва да бъде разгледано и искането на страната, отправено до съда за прекратяване на делото, без значение какви са твърдените причини за това. Ако страната твърди наличие на основания за прекратяване на изпълнителното производство, то тя следва да направи искането си пред СИ, който има право на преценка дали е налице, някое от основанията, посочени с нормата на чл. 433 ГПК.

Ето защо и в тази част жалбата се явява недопустима и не следва да бъде разгледана.

Предмет на обжалване пред съда относно незаконосъобразни процесуални действия са основанията по чл.435, ал.2 ГПК, която норма лимитативно урежда предпоставките за жалба от страна на длъжника.

От въведените в жалбата основания, такива, които са субсумирани от преждецитираната разпоредба са размера на разноските, които са посочени в поканата за изпълнение, както и твърденията за несеквестируемост на вземания, които длъжникът има спрямо трети лица.

По отношение на разноските.

Принципнато становище на съдилищата е, че длъжникът може да обжалва постановения акт на съдебния изпълнител относно дължимите разноски, независимо от това дали е самостоятелно постановен или инкорпориран в друг негов акт (напр. в поканата за 4 доброволно изпълнение). Въпросът е там, че за да е налице обект на обжалване следва преди това самият съдебен изпълнител да е направил произнасяне по възражението за дължимостта на определените разноски.

Ето защо жалбата, в частта за адвокатското възнаграждение и други разноски, следва да се приеме от ЧСИ като възражение касателно разноските и ако ЧСИ откаже да намали тези разноски, длъжникът има право на жалба. Поради това настоящият състав на съда приема жалбата в тази и част за преждевременна и поради това не следва да направи произнасяне по нея.

По отношение на запора върху вземания на длъжника спрямо трето лице- банка.

С ТР№3 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието следното: “Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.

Преждевременната (подадена преди да 7 започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта (при промяна на обстоятелствата, напр. придобиване на ново жилище, въпросът може да бъде пререшен). На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия.“.