Решение № 153 от 31.01.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ .........../ 31.01.2018г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

НЕВИН ШАКИРОВА

МЛ.С. МИЛЕНА Н. при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 2821 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на А.Н.Ш. и Ш.С.Ш. срещу Решение № 231 от 31.10.2017г. по гр.д. № 332/2016г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл.

108 от ЗС е прието за установено по отношение на същите, че А.И.М. с ЕГН ********** и Б. Ш. Н. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. П., ул. „Ц.Т.“ № 77 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. П., обл. Варна на ул. „Георги Димитров“ №

58, цялото с площ от 246.00 кв.м. и при граници: улица, поземлени имоти I-61,

II-65 и XI-63, съставляващо

УПИ XII-62 в кв.13 по плана на града, ведно с построената в същото жилищна сграда с площ от 45.00 кв.м., като А.Н. С. с ЕГН********** и Ш.С.Ш. с ЕГН ********** са осъдени да предадат на А.И.М. и Б. Ш. Н. владението върху гореописания имот, както и на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от А.Н. С. с ЕГН********** и Ш.С.Ш. с ЕГН **********

*** срещу А.И.М. и Б. Ш. Н. насрещен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че първите двама са собственици на описания недвижим имот на основание придобивна давност, при владение в периода 2001г. – 2017г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и несправедливост на обжалваното решение. В частта, с която предявеният насрещен иск за собственост е отхвърлен, решението е немотивирано и необосновано и постановено при неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства. Молят поради това същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният установителен иск като доказан по основание, бъде уважен.

В отговор на жалбата А. М. и Б.Н. оспорват изложените в нея доводи. Излагат такива, с които обосновават правилност и законосъобразност на решението, което молят да бъде потвърдено.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ПРС е образувано първоначално по повод предявени от А.И.М. срещу А.Н. С. и Ш.С.Ш. съединени в условията на първоначално пасивно субективно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. П., обл.

Варна на ул. „Георги Димитров“ № 58, цялото с площ от 246.00 кв.м. и при граници: улица, поземлени имоти I-61,

II-65 и XI-63, съставляващо УПИ XII-62 в кв.13 по плана на града, ведно с построената в същото жилищна сграда с площ от 45.00 кв.м.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са следните: собственик е на описания недвижим имот в гр. П., като жилищната сграда е придобил на основание договор за покупко продажба, сключен на 29.08.2001г. и обективиран в НА № 36/2001г. на Нотариус Илко Кънев от продавачите С.Ш. С. и А.Н. С., а дворното място – на основание договор за продажба по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС, сключен на 12.11.2009г. от продавача

Община П.. През зимата на 2010г. по молба на ответниците, предоставил на същите собствения си имот за временно безвъзмездно ползване при уговорка за връщане не по-късно от пролетта на следващата година. Въпреки тази уговорка, ответниците и понастоящем обитават имота. Последното лишава ищеца от възможност за пълноценно упражняване на правото на собственост върху имота и му причинява вреди, доколкото същите не заплащат консумативните разходи за ползването. Моли поради това за постановяване на положително решение по спора.

В отговор на исковата молба, ответниците оспорили материалноправната легитимация на ищеца със следните възражения: ищеца никога не е бил във владение на имота, нито е упражнил правото на ползване и правото на разпореждане по отношение на същия. Продавайки имота, те никога не са напускали физически и не са предавали владението на същия. Договора за покупко продажба е сключен по измамен за тях начин, като след сключването му само и единствено те са упражнявали явна и спокойна фактическа власт върху имота, със съзнанието, че са единствени негови собственици; вложили са труд и средства, правили са ремонти на сградите и допълнителните постройки със съзнанието на собственици. След 2001г., никой не им е противопоставил собственически права, нито е оспорил правата им. Отправили са искане за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.

С Решение № 271 от 21.10.2015г. на ПРС предявеният иск за собственост бил уважен, като ответниците били осъдени да предадат на ищеца владението върху имота.

С Решение № 167 от 12.02.2016г. по в.гр.д. № 3406/2015г. по описа на ВОС горното решение е обезсилено като постановено без участие на задължителни другари – съпрузите на страните и делото върнато на ПРС за ново разглеждане с участието на задължителния другар на страната на ищеца Б.Ш.Н..

При новото разглеждане на делото, исковата молба е предявена и от Б.Ш.Н.. Наведените твърдения са, че след изповядване на сделката, продавачите останали да живеят в имота срещу задължението да го поддържат. В срока за отговор, ответниците предявили насрещен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че именно те са собственици на спорния имот на оригинерно основание – придобивна давност при непрекъснато, спокойно и несмущавано владение в периода 2001-2016г.

За характера на сключения договор по НА № 36/2001г. били въведени в заблуждение от ищеца, че сключеният договор е за предоставения им от последния заем в размер на 2 000 лв. Узнали за продажбата на имота едва през 2010г., когато им спрели електрозахранването. Отправили са искане за постановяване на положително решение по насрещния иск и отхвърляне на осъдителния иск за собственост.

В отговор на насрещната исковата молба, А. М. Б.Н. оспорили иска. Признали, че след прехвърляне на имота с договора за продажба, ползването на ответниците е продължило до 2010г., но са навели твърдение, че основание на ползването е било постигнатото между тях съгласие за поддръжка и охрана на имота. След натрупани разходи за електроенергия и вода по повод ползването обаче помолили ответниците да освободят имота през 2010г. От този момент договорните отношения между страните са прекратени, а ползването на ответниците е без основание. Като собственици на имота, същите са го декларирали, плащали са данъци, прекъснали са електро- и водоснабдяването на имота. На 03.02.2009г. инициирали процедура по закупуване на общинско дворно място. Чрез тези действия са упражнили правото си на собственост в пълен обем от придобиване на имота. Ищците са били държатели на имота, доколкото са установили фактическата си власт на облигационно основание – договор за послужване, което не са променили във владение.

Така обосновали неоснователност на насрещния иск, отправяйки искане за отхвърлянето му.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Не са спорни и обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че с договор за покупко продажба, сключен на 29.08.2001г. и оформен с НА № 36/2001г., ищецът А.И.М., закупил по време на брака си с ищцата Б.Ш.Н. недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Георги Димитров“ № 58, а именно жилищна сграда и стопанска постройка, построени върху общинско дворно място с площ от 246 кв.м., съставляващо УПИ XII-62 в кв. 13 от продавачите С.Ш. С. и А.Н. С. за сумата от 2 000 лв., както и че ответниците А.Н. С. и Ш.С.Ш. упражняват фактическа власт върху жилищната сграда и стопанската постройка, изградени в имота и предмет на горната продажба начиная от 29.08.2001г. до предявяване на исковата молба на 07.05.2015г., както и понастоящем.

В Община П. е съставен

АЧОС № 1278 от 10.08.2009г. на основание § 42 от ПЗР на ЗОС по отношение на УПИ XII-62 в кв. 13 по РП на гр. П., с площ от 246 кв.м. и при граници: УПИ I-61, УПИ II-62, УПИ XI-63 и от две страни улица. С договор за продажба по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС сключен на 12.11.2009г. А.И.М. *** дворното място, върху което е изградена сградата, съставляващо УПИ XII-62 в кв. 13 по РП на гр. П. за сумата от 3 800 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Е.К.и Р.Ч., ангажирани от въззиваемите. В показанията си същите споделят, че познават А.М. и знаят, че той притежава имот в гр. П. на ул. „Георги Димитров“.

Описват същия като къща с гараж и остъкление пред къщата. Първият свидетел споделя, че е посещавал имота 5-6 пъти във връзка с намерение за направа на хидроизолация на покрива на къщата, както и понастоящем за почистване на гаража веднъж годишно по поръчение на А.. Вследствие изчезване на хидроизолацията от гаража, изолация на покрива не е била направена. Вторият свидетел сочи, че е присъствал на уговорка между страните в деня на сключване на договора за покупко продажба, когато А.М. казал на продавачите „Ще останете в имота при условие, че ще го поддържате“. Същевременно твърди, че А. заявил намерението си да прави ремонт на къщата, както и им казал да си търсят друга къща, в която да живеят. Продавачите се съгласили да си търсят друга „квартира“. И двамата свидетели описват достъпа до имота чрез верига с катинар, който А. отключвал.

Разпитани в качеството на свидетели са и Ф.М./сестра на С.С., съпруг на ответницата/ и И.А., ангажирани от ответниците. От показанията им се установява, че ответниците А. С. и Ш.Ш. *** от 1980г., откогато и до сега живеят в същия. След смъртта на съпруга на първата, в имота живеят заедно със сина си Ш.. Свидетелката Мустафа споделя, че минава покрай имота всеки ден, когато отива на работа, като през годините не е виждала други хора в него. А. не е напускала имота, правила е ремонти по къщата.

При новото разглеждане на делото пред ПРС е разпитана и сведителката Д.К.. Като непосредствен съсед на имота /“….ограда ни дели“/, свидетелката сочи, че ответниците живеят в къщата от 1980г., като не е виждала други хора в имота.

Посещава същия по 4-5 пъти на ден, като А. е сама, а сина й ходи на работа. Не е виждала някой да почиства имота. Поради влага на приземния етаж и запален комин, преди 3-4 години са правили основен ремонт на къщата – изкъртили до камък, сменяли керемиди, мазали.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното право да се иска предаване фактическата власт върху недвижим имот, включва установяване правото на собственост на ищеца върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат без правно основание, противопоставимо на ищеца.

Ищците основават правото си на собственост по отношение на спорния имот на твърдения за придобиване чрез правна сделка, чиято валидност е оспорена. Възраженията за унищожаемост на договора, поради измама обаче, са недоказани. Фактическият състав на измамата като основание за унищожаване на сделка включва следните елементи: 1/да е сключена сделка; 2/ едната /измамената/ страна по сделката да е била в заблуждение; 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката трябва да е знаела или да не е могла да знае за това; 4/ сделката да е сключена /извършена/ поради /вследствие/ заблуждението, при преценка на събраните доказателства и твърденията на страните. Въвеждането в заблуждение на страната може да стане чрез предизвикване на погрешна представа, чрез поддържане на съществуващо заблуждение, чрез изопачаване на последиците от сделката и т.н. Невярната представа може да засяга елемент от съдържанието на сделката, но може да е насочена към мотивиране на страната да волеизяви. Състоянието на заблуждение следва да е предизвикано умишлено и измамата следва да е мотивирала измамения към конкретното волеизявление.