Решение № 134 от 26.08.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Е.П. 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П. I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20231820200420 по описа за 2023 година

„Ф.........." ЕООД,- Е.П. с ЕИК.........., чрез управителя С.Б.Н., е обжалвало с искане за отмяна на Наказателно постановление № 53-00- 314/11.03.2022 г. издадено от Главен юрисконсулт на ОПУ София при АПИ ОПУ - София, респ. наложеното на жалбоподателя административно наказание “имуществена санкция в размер на 3000.00 / три хиляди / лева на основание чл.54, ал.1, вр. с чл.53, ал.1 от Закон за пътищата /ЗП/ за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „в" от Закона за пътищата.

В жалбата се въвеждат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП.

Претендират се разноски по делото – адвокатско възнаграждение.

АНО, чрез юрисконсулт Н., по същество на спора намира жалбата за неоснователна.Иска се да бъде потвърдено НП.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разходи за адвокатско възнаграждение .

РП Е.П. не е изпратила представител, редовно призована за с.з. и не е депозирано становище по жалбата.

Приета е по делото представената в цялост административнонаказатена преписка, в т.ч.: писмо от ОПУ София, писмо до С.Б.Н., писмо от ОПУ до „Ф.........“, Заповед от 04.02.2022г., пълномощно, заявление, писмо от 15.11.2022г., известие за доставяне, писмо от 19.07.2022г., писмо от ОПУ София, НП от 11.03.2022г., известие за доставяне, състояние към 23.01.2020г. на „Ф.........“, констативен протокол от 07.10.2021г., писмо от ОПУ-София от 13.10.2021г., обратна разписка, известие за доставяне, писмо от ОПУ-София от 26.11.2021г., известие за доставяне, съобщение от ОПУ София от 08.11.2021г., АУАН №17/15.12.2021г., разписка, писмо от СРС, писмо от ОПУ София от 11.01.2023г., писмо от ОПУ София от 1

18.01.2023г., известие за доставяне.

В показанията си св. М. твърди, че е подписал процесния АУАН в качеството на актосъставител. Съставил е АУАН, след като с колегата му констатирали на АМ”Т.”, на км 14+950 посока гр. Пловдив, изградено рекламно съоръжение. След направената констатация изпратил писмо до жалбоподателя на адрес по търговски регистър в срок да премахне съоръжението, но в този срок не било премахнато и изпратил покана за съставяне на АУАН.

На съставянето и връчването на акта не се явил управителя на дружеството- жалбоподател или упълномощено лице. Съоръжението представлявало метален кол с табела с надпис “Фар Петролеум”. За експлоатиране на рекламно съоръжение се изисквало разрешение.

Констатираната на място реклама не отговаряла на изискванията за стандартните рекламни съоръжения и типови проекти на А”ПИ”. Свидетелят направил опит лично да връчи АУАН, но се наложило да изпрати акта в Община Е.П. за връчване. В последствие АУАН бил връчен, но не е получавал възражение по акта. Имало издадено разрешение за изграждане на рекламно съоръжение на друго километрично съоръжение и с друг проект, на 50 м. по посока гр. Пловдив и при съвсем друга одобрена конструкция на съоръжението, но която не била още поставена. Не си спомня точната дата на връчване на АУАН, който бил издаден на 15.12.21г..

В показянията си св. И. твърди, че работи в ОПУ-София , и е координатор на АМ “Т.”. Запозната е с поставените рекламни табели и при обход на пътя ги е виждала. През месец декември 2021г. била свидетел на актосъставителя за изградено на АМ рекламно съоръжение без валидно разрешение за специално ползване на пътищата. Не е била лично на провеката. Нарушителят не присъствал лично при съставянето и подписване на акта.

Актосъставителят уведомил управителя на дружеството-жалбоподател, че е бил в нарушение и имало писмо за това. Нямало издадено разрешение за експлоатация на процесното съоръжение.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът намира депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното НП е издадено против „Ф.........." ЕООД за това, че на 07.10.2021г., на АМ Т., км 14+950 / дясно /, жалбоподателят експлоатира рекламно съоръжение без валидно разрешение за специално ползване, с което нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за пътищата".

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗП "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия експлоатацията на рекламни съоръжения". За извършената на място проверка от свидетеля М., заедно със А.Х. - ръководител РПС-Т., ОПУ-София, е съставен Констативен протокол за незаконно изградено рекламно съоръжение № 58/07.10.21г., свидетелстващ достоверност на изложените в обстоятелствената част на съставения АУАН обстоятелства. От събраните доказателства се установява, че на АМ”Т.” св. М. /заедно с колегата си/ са констатирали изградено рекламно съоръжение в посока към гр.

Пловдив.Свидетелят е отправил писмено известие до жалбоподателя, да отстрани съоръжението /табела на метален кол с надпис “Фар Петролеум”/ , но в срок не е било премахнато / в потвърждение на което са и показанията на св. Й./ след което св. М. е предприел процедура по съставянето и връчване на АУАН /връчен на 13.01.22г./ . Видно от съдържанието на АУАН № 17/15.12.2021г. в процесния пътен участък на 07.10.21г. е имало изградено рекламно съоръжение без валидно разрешение. За нарушена рапоредба със 2 съставения АУАН се сочи чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗП. Процесният АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл.42, ал.1 ЗАНН, а НП е издадено при спазване изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН.

От показанията на св. М. е видно, че на името на жалбоподателя е имало и издадено дуго разрешение за изграждане на различно от процесното километрично съоръжение, което по проект и с одобрена конструкция. Независимо от това обстоятелство към 07.10.21г. жалбоподателят е експлоатирал рекламно съоръжение без валидно разрешение за специално ползване на км.14+950 на АМ”Т.”, дясно , посока гр. Пловдив, с което е нарушил чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗП, и което обосновава ангажиране административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение.

Съгласно чл.54, ал.1 ЗП: „При нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000.00 до 5000.00 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000.00 до 8000.00 лева". Следователно по отношение размера на наложената с обжалваното НП имуществена санкция, съдът намира, че същата е определена при абсолютния минимум / в размер на 3 000.00 лева /, поради което не са налице предпоставки за обсъждането й в контекст на нейното редуциране.

В този смисъл настоящият състав намира, че като законосъобразно обжалваното НП следва да се потвърди.

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на АНО за разноски по делото. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В съдебно заседание и с нарочно писмено становище от по същество на спора Гл. юрисконсулт претендира юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 150 лева . Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение съдът следва да извърши съобразно чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ. В този смисъл съдът намира, че следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева .

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 53-00- 314/11.03.2022 г., издадено от Главен юрисконсулт на ОПУ София при А“ПИ“ ОПУ - София, с което на „Ф.........." ЕООД- Е.П. с ЕИК.........., е наложено административно наказание “имуществена санкция в размер на 3000.00 / три хиляди / лева “ на основание чл.54, ал.1, вр. с чл.53, ал.1 от Закон за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „в" от Закона за пътищата.

ОСЪЖДА „Ф.........." ЕООД - Е.П. с ЕИК.........., да заплати на А“ПИ“ ОПУ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет /лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

3

4