Решение № 105 от 03.12.2021, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Тетевен, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело № 20214330100646 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожност на договорна клауза,съединен с осъдителен иск за заплащане на недължимо платена сума.

Ищцата излага,че е страна по договор за потребителски кредит №3024683882,подписан с ответното дружество.Съгласно договора трябва да върне сумата по кредита в размер на 730.40 лева,при месечна вноска в размер на 66.40 лева,при срок на кредита от 11 месеца.

Заедно с това,съгласно договора трябва за заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга в размер на 660.55 лева,разпределени на 11 месечни вноски по 60.05 лева.По този начин общата сума която трябва да заплати е в размер на 1390.95 лева,разпределени на 11 месечни вноски по 126.45 лева.

Счита,че клаузата по договора за потребителски кредит,предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер на 660.55 лева е нищожна,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и поради това,че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а,чл.11,чл.19,ал.4 от ЗПК,във в-ка с чл.22,както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП,поради обстойно изложени съображения в исковата молба.

Моли да бъде постановено решение,с което се приеме,че клаузата от договор за потребителски кредит №3024683882,сключен между страните,предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга в размер на 660.55 лева е нищожна,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД,във в-ка с чл.22,в-ка с чл.10а,чл.11,чл.19 от ЗПК,както и по чл.143,ал.1 от ЗПК,чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Моли да бъде осъден ответника,на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,да и заплати 1 сумата от 660.55 лева,недължимо платена по недействителната клауза за пакет от допълнителни услуги,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба,до окончателното и заплащане.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който са изложени съображения за недопустимост на иска,поради липса на интерес от търсената защита.По отношение основателността на исковата молба е отразено в отговора,че в същата са посочени множество неверни твърдения,моли да бъде отхвърлен като неоснователен установителният иск.По отношение на иска по чл.55 от ЗЗД излага,че към 25.04.2018г ищецът е погасил сума в размер на 758.70 лева,от които за допълнителни услуги 360.30 лева.На 15.05.2018г е погасил за допълнителни услуги 40.03 лева,т.е. заплатените допълнителни услуги са в размер на 400.33 лева.С оглед на това моли да бъде отхвърлен иска,като неоснователен, а в случай,че съдът го приеме за основателен,да бъде уважен до сумата от 400.33 лева.

Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2017г е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 3024683882,архивно число 128430 между страните С. М. П. от хх и „Профи Кредит България“-ЕООД-град София,като в раздел шести от договора-„Параметри“, е отразено следната информация: Сума на кредита-600 лева,срок на кредита 11 месеца,размер на вноската по кредита 66.40 лева,

ГПР 49.88%,годишен лихвен процент 41.17%,лихвен процент на ден 0.11,дължима сума по кредита 730.40 лева.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги-660.55 лева,размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги-60.06 лева.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 1390.95 лева,Общ размер на вноската-126.45 лева.

Дата на погасяване:25 ден на месеца.

Договорът е представен от ответника,в изпълнение на указания на съда.Към отговора на исковата молба е приложено и преводно нареждане от датата на сключване на договора20.10.2017 година,удостоверяващо нареждане превод на сумата в размер на 600.00 лева,от ответника на ищцата.

Представен е документ от дата 07.07.2021г.,обозначен като извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №3024683882,с който ищцата е уведомена за извършените и предстоящи плащания по договора.В документа е отразено,че са извършени плащания на 11 вноски ,всяка в размер на 60.05 лева,на посочените в документа дати или обща сума на платени вноски по закупена допълнителна услуга в размер на 660.55 лева.Посочени са и 2 дните забава на кредитополучателя/ищцата/ съобразно погасителния план.

В документа е отразена,че към 07.07.2021г ищцата няма остатъчни задължения по договора за кредит.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим,доколкото е ноторно,че искането за прогласяване нищожност на сделките не е ограничено с никакъв срок,от друга страна касае се за договор между страните,по който кредитодателят би могъл да се възползва от оспорените от кредитополучателя клаузи,за да претендира срещу него изискуемо вземане,каквото всъщност е предмет и на съединения иск,квалифициран по чл.55 от ЗЗД.

Ответникът „Профи Кредит България“-ЕООД-град София е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., І т.о., ТК. От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

Решаващият състав,съобразявайки и константната съдебна практика/в т.ч. по спорните въпроси,намерила изражение в разглежданите заповедни производства от РСТетевен/,споделя изцяло доводите на ищцата за нищожност на оспорените клаузи на сключения между страните на дата 20.10.2017г договор за потребителски кредит,предвиждащ заплащане на възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги,посочени в договора като „Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“-стр.2/2 от договора,чието съдържание е обяснено в чл.15 от договора.

Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона.

3

На първо място, предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, посочени са прекалено общо,като следва да се има предвид, че в чл.10а,ал.4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." В настоящия случай в договора за потребителски кредит не са посочени видът,размерът и действието,за което се събират съответните такси за допълнителните услуги. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че клаузите на договора,в частта за споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.143 и следв. от ЗЗП. Цитираните клаузи на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се прекомерно кредита/заема/ и това води до неоснователно обогатяване. По този въпрос е формирана непротиворечива практика на съдилищата,в т.ч. и по решаване заповедни производство от РС-Тетевен/в.ж. Определение от 12.07.2018г по ч.гр.дело №269/2018г по описа на ОС-Ловеч и други/.

Изброените допълнителни услуги не водят до някакава икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето на услугите,в този смисъл възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за възможността на длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора, а не за реално предоставени такива. Не са ангажирани и доказателства по делото, на ответника да е предоставена някоя от сочените услуги. В случая и възнаграждението, което следва да се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер по-голям дори от размера на главницата-предоставената в заем парична сума. Или касае се до близки по размер суми, което води до извода, че уговореното възнаграждение е прекомерно и е в противоречие с принципите на справедливост. На практика, заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или еквивалентна престация.

В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая не е налице тази хипотеза.

Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението за допълнителни услуги,са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК

4

Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая е определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги, като от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да бъде изведена единствено стойността на възнаграждение за първата услуга, но не и на останалите такива.

Както се изложи по-горе в мотивите,разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на допълнителните услуги, се явяват и неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора, което означава, че той следва да плати предварително за възможност, която е изцяло зависи от волята на кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за нещо, което има по силата на самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на същите.