Решение № 229 от 05.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000133 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 202 от 20.06.2023г., постановено по т.д. № 464 по описа за 2022г. на ОС С., поправено с решение № 346 от 08.11.2023г., постановено по същото дело, в следните части: с която е осъдено З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул.

С. № 13 сумата над 40 000 лв. до пълния пресъден размер от 120 000лв., частично от 140 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие телесни повреди, причинени при ПТП, станало на 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното й изплащане и с която е осъдено З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1 да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул.

С. № 13 сумата над 750 лв. до пълния присъден размер от 1500лв., 1 представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие телесни повреди, причинени при ПТП, станало на 12.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2019г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноски.

Решението е обжалвано от ответника З. АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1, представлявано от юристконсулт Б. М. с твърдения за неправилност, поради нарушения на материалния закон и при допуснати съществения процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено друго, с което исковете за сумата над 40 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции в т.ч. и юристконсултско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул. С. № 13, представлявана от адв. П. К., с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба от адв. П. К. против определение № 756 от 08.11.2023г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК, с която съдебния акт е оспорен като неправилен и незаконосъобразен, а искането е при определяне адвокатското възнаграждение на адв. К. да бъде приложена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, актуална към датата на приключване на устните състезания.

Частна жалба срещу определение № 756 от 08.11.2023г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК е постъпила и от З. АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1, която по съдържание и искане следва да се определи на отговор на частната жалба на адв. П. К..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по обективно, активно съединени искове на Д. С. А. ЕГН ********** от с. К., обл. С., ул. С. № 13 срещу З. АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Г. № 1 с правно 2 основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основават исковете се свеждат до следното: при ПТП, станало на 12.12.2018 г. около 9.50 ч. на територията на общ. М. по път *, км. 320 + 80 са се движили л.а. М. * с рег. № *, управляван от К.К.С. и л.а. А с рег. № *, управляван от А.С.С., като двамата водачи нарушават правилата за движение по пътищата и предизвикват ПТП, вследствие което е загинал водачът на л.а. „А.“ А.С., а ищцата, като пътник в л.а. „А.“, е получила телесни увреждания. За станалото ПТП ищцата твърди, че е образувано ДП 1377/2019г. по описа на РС Казанлък, покурорска преписка 4039/2019г. по описа на РП Казанлък. Сочи, че вследствие ПТП-то е получила следните увреждания – Contusio capistis et corporis, Haemorrhagia subarachnoidalis traumatica hemispheri billateralis, Contusio cerebri, Fractura femiris sinistri, Fracturae fibulae sinistry, както и че непосредствено след ПТП-то била хоспитализирана в Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „П.“ АД в гр. С. в неадекватно състояние, без спомен за инцидента, с контузии по главата и тялото, а след направените й изследвания е констатирано по отношение на главата – състояние след съдов инцидент в ЛММХ, екстракраниален хематом двустранно париетално и вляво фронто – париетално и с хеморагично съдържимо в ляв латерален вентрикум, на става – фас и профил фрактура на диафизата на лява фибула, фрактура на таза, хематом на глава, открита рана на носа, за което и е назначено съответното медикаментозно лечение. На 21.12.2018г. ищцата твърди, че била преместена в Клиника по ортопедия и травматология на същата болница за оперативно лечение, наложено от фрактурата на долния крайник, като на 23.12.2018г. й е извършена операция за открито наместване на фрактурата с външна анестезия и вътрешна фиксация, а на 27.12.2018г. е изписана с препоръки за щадящ двигателен режим, превръзки, сваляне на конците на 12 – 15 ден от операцията и ранна рехабилитация. Сочи, че вследствие получените увреждания търпи силни болки и много страдания, стрес и неудобства в периода на лечение и възстановяване. Твърди, че възрастта й – 69 години е оказала влияние на периода и степента на възстановяване, както и на поносимостта на болките, което допълнително е влошило здравословното й състояние. Вследствие инцидента, ищцата сочи, че се е превърнала от активна и дейна жена, в добро здравословно състояние в нуждаеща се непрекъснато от чужда помощ и подкрепа от близките си, лишена от възможността да води обичайния си начин на живот, която и понастоящем не 3 се е възстановила. Сочи, че станалото се отразило отрицателно и на психиката й, страда от безсъние, напрегнатост и безспокойство. Твърди, че вследствие станалото е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекараства в размер на 1500 лв., които настояа да й бъдат възстановени. Като твърди, че гражданската отговорност на виновните за ПТП-то водачи към момента на настъпването му е била застрахована в ответното дружество, както и че ищцата е отправила претенция до отговорния застраховател, но той нито е определил, нито заплатил обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да й заплати сумата от 18 000 лв., частично от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лекарства, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до окончателното й заплащане. С определение от 19.09.2022г. е допуснато изменение размера на предявения иск за неимуществени вреди, като същия е увеличен от 18 000 лв. на 50 000 лв., частично от 60 000 лв., което е наложило и прекратяване на производството пред сезирания РС и изпращането му по подсъдност на ОС С..

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.03.2023г. е допуснато изменение на размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в посока неговото увеличаване и същия е заявен за сумата от 120 000 лв., частично от 140 000 лв..

Ответникът – З. АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на основния елемент от фактическия състав на деликта – противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач и размера на предявената претенция като счита същата за завишена.

Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния разултат, като твърди, че пострадалия не е изпълни изискването за поставяне на предпазен колан. Оспорва и претенцията за присъждане на законната лихва, както и момента, от който същата се претендира, като твърди, че застрахователя изпада в забава, след като ищеца е представил всички необходими документи към застрахователната си 4 претенция, което не е сторено.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение и за наличие на принос от страна на пострадалата за настъпилото увреждане. Оспорва и възраженията за недължимост на законната лихва, като счита, че непредставянето на банкова сметка не освобождава застрахователя от забава.

В срока за подаване на допълнителен отговор не е постъпил такъв от ответника.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция вх. № 633 от 21.02.2019г., по която е уведомил заявителя, че са необходими за представяне още документи и като последица не е определил, нито заплатил обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Няма спор между страните, че с присъда, влязла в законна сила на 11.10.2022г., постановена по НОХД № 567/2022г. по описа на ОС С., подсъдимия К.К.С. ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 12.12.2018г. на първокласен път ПП – 1 – 6 при км. 320 - 800 в землището на гр. М., обл. С. при управление на лек автомобил марка «М.», модел *, с рег. № * в посока запад – изток е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 77, ал.1 ППЗДвП, чл.21, ал.1 и чл. 20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.С.С. и средна телесна повреда на 5

Д. С. А., изразяваща се в контузия на главата – разкъсноконтузна рана на носа, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки двустранно, контузия на мозъка, кръвонасядане двустранно теменно и челно теменно вляво, пертрохантерно счупване на лява бедрена кост и счупване на левия пищял на лявата подбедрица, за което му е наложено съответното наказание.

Не се спори и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка «М.», модел *, с рег. № * е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.

Няма спор, а това се установява и от приложеното преводно нареждане от 07.08.2023г., че дружеството застраховател е заплатило на увредената сумата от 59 630.40 лв., представляваща сбора от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди; 18 532.91 лв., представляваща законната лихва върху главницата от 40 000 лв. за периода от 21.02.2019г. до 08.08.2023г.; 750 лв., обезщетение за имуществени вреди и 347.49 лв., законната лихва върху главницата от 750 лв. за периода от 21.02.2019г. до 08.08.2023г..

Спорните между страните във въззивното производство факти и обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до това спазена ли е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението на увредената, в т.ч. и неоснователно ли е наведеното своевременно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.