Решение № 2748 от 22.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. Варна, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Й. при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Й. Гражданско дело №

20223110114532 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „*** срещу И. Й. Н. качеството й на наследник на ***с ЕГН ********** (починал), с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл.79 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца

•сумата от 216,47 лева - незаплатени дължими суми за главница, от които 200 лева разрешен овърдрафт и 16,47 лева - неразрешен овърдрафт;

• сумата от 132,72 лева - представляваща дължими лихви за периода от 03.05.2019 г. - 31.10.2022 г.;

• законна лихва върху сумата от 216,47 лева от подаване на исковата молба до изплащане на вземането; както и

• разходи за уведомяване в размер на 72,00 лева с ДДС

Ищецът поддържа, че между него /кредитор/ и **** /кредитополучател/наследодател на ответника е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 1766 от 28.03.2014 г. с разрешен лимит/овърдрафт в размер на 200,00 лева (двеста лева), който договор по счетоводната система на банката е с уникален номер ***. Кредита бил ползван по разплащателна сметка на Димитров. Ползването от кредитополучателя на овърдрафта, в общ размер на 200,00 лева, е отразено в Информация за сметка за период 27.03.2014 г. 19.10.2022 г. под формата на тегления от ATM и ПОС терминали. Договорът е бил сключен със срок до 28.03.2015 г., но при предпоставките на т. 12.1. от Договора / кредитополучателят не е бил в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора и не е направил искане за отказ за удължаване срока на овърдрафта/ срокът е бил удължен с период от една година, съответно до 28.03.2016 г., до 28.03.2017 г., до 28.03.2018 г., до 28.03.2019 г., след който момент и поради неиздължаване на задълженията договорът не е с продължен срок и задълженията са станали изискуеми.

Сочи се, че възнаградителната лихва по кредита, съгл. т.4 от Договора, е под формата на годишен лихвен процент, в размер на 12,74 %, представляващ сбор от базов лихвен процент, формиран от едномесечен SOFIBOR, в размер на 0,449 % към датата на отпускане на кредита и надбавка към базовия лихвен процент, в размер на 12,291 %.

1

Съгласно т. 11.2 от Договора, при неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница и/или лихви съгласно договорените в т.7. и т. 12.2.1., както и в случаите на т.

12.2.2. срокове, както и в случаите на предсрочна изискуемост, цялата ползвана, но неиздължена част над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 4.2 от Договора. Съгласно т.4.2. от Договора лихвата по просрочен дълг (ползван неразрешен овърдрафт) е в размер на 19,74 % представляващ сбор от Базов лихвен процент. Кредитополучателят е усвоил изцяло кредитния лимит (разрешен овърдрафт), в размер на 200,00 лева, поради което неиздължената ежемесечна лихва към 31.05.2019, в размер на 16,47 лева е отнесена като неразрешен овърдрафт.

Поддържа се, че тъй като на датата на изтичане срока на договора (28.03.2019 г.) не са били погасени дължимите суми по кредитния лимит, на 03.05.2019 г. е била начислена лихва за просрочена главница, в размер на 131,23 лева. До подаване на настоящата искова молба лихвообразното обезщетение за забава - лихва за просрочена главница, е в размер на 132,72 лева, дължимо за периода 03.05.2019 г. - 31.10.2022 г.

Независимо от факта на изтичане крайния срок на договора, банката отправила волеизявление до задълженото лице за размера на дължимия остатък от кредита, ведно с обезщетителните лихви и сторила 72,00 лева разноски за изготвяне и връчване на покана уведомление до кредитополучателя, чрез ЧСИ Петя И.а с искане за връчване на поканата, на основание чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ. Била издадена фактура № 0000008521/11.08.2021 г. за връчване на покани за събиране на вземания възложени през месец август 2021 г., ведно с Приложение № 1 - опис по фактура за м. август 2021 г., която била заплатена от ищеца на 24.08.2021 г. Поканата била лично връчена на наследодателят на отвентика на 10.09.2021 г., но не са постъпили плащания за погасяване на задълженията по кредита.

Ищецът сочи, че 28.02.2022 г. на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, подал в Районен съд Провадия заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ***за вземания, основаващи се на Извлечение от счетоводните книги на Банката от дата 28.02.2022 г. и произтичащи от горепосочения договор, по което било образувано частно гражданско дело № 207/2022 г. по описа на Районен съд Провадия, като с разпореждане на съда Заявлението бе отхвърлено, тъй като при извършване на служебна справка по реда на Наредба № 14/18.112009 г. съдът е констатирал, че кредитополучателят *** е починал.

При изложеното се иска осъждане на ответника да заплати посочените суми като наследник на***.

Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника чрез работодателя му. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

С изявление от о.с.з. от 14.07.2023 г. процесуалния представител на ответника, надлежно упълномощен с това право на осн. чл.34, ал.3 ГПК е направил признание на иска.

С молба от 13.07.2023 г. ищецът е направил искане за произнасяне с решение при признание на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Спазени са изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като ответникът е признал исковата претенция за основателна по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски. Ищецът е представил доказателства за сторени разноски – 50,00 лв.- държавна такса и 360,00 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение, с оглед на което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от общо 410,00 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА И. Й. Н., ЕГН:**********, адрес: гр.*** качеството й на наследник на *** с ЕГН ********** (починал) да заплати на „***, съдебен адрес: гр. *** на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл.79 вр. чл. 82 ЗЗД:

•сумата от 216,47 лева - незаплатени дължими суми за главница, от които 200 лева разрешен овърдрафт и 16,47 лева - неразрешен овърдрафт, ведно със законна лихва върху сумата от 216,47 лева от подаване на исковата молба до изплащане на вземането • сумата от 132,72 лева - представляваща дължими лихви за периода от 03.05.2019 г. - 31.10.2022 г.;

• разходи за уведомяване в размер на 72,00 лева с ДДС

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. Й. Н., ЕГН:**********, адрес: *** да заплати на „****, съдебен адрес: гр. *** сумата от 410,00 лв.- разноски в исковото производство

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3