Определение № 12 от 10.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20225001000445 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№ 10060/22.12.2022 г. от адвокат В. В. О. от Софийска адвокатска колегия – пълномощник на Ц. Н. Н. и М. Я. Н., с посочен съдебен адрес: С., ул. „И.“ 13, ап. 4. Иска се на основание чл. 248 от ГПК да бъде изменено Решение 535/08.12.2022 г. по в.т.д. 445/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, като въззивникът КЗ ЗД „Б.И.“ АД бъде осъден да му заплати като адвокатско възнаграждение сумата от 20760 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В молбата се излагат мотиви, които се свеждат до това, че следва да бъде определено и присъдено дължимото възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, съобразно правилата в редакцията

„към ДВ бр. 88/04.11.2022 г., в сила от

08.11.2022 г.“, като дължимото възнаграждение следва да бъде по 10380 лева с ДДС за всяко едно от представляваните лица, или общо 20760 лева с ДДС.

Постъпил е отговор с вх.№ 82/06.01.2023 г. от КЗ ЗД „Б.И.“ АД, в който се заявява, че в постановеното решение разноските за присъдено адвокатско възнаграждение са правилно изчислени, съобразно момента на сключване на договора за правна помощ. Моли да бъде отхвърлена молбата.

Молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските 1 е подадена в срока за неговото обжалване по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – упълномощен адвокат на страни по делото, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Адвокат О. е сключил договори за правна помощ с първоначалните ищци по делото – Ц. Н. и М. Н. на 16.02.2020 г. (л. 288 и л. 289 от дело ПОС).

Съгласно раздел първи от двата договора страните са се договорили за процесуално представителство по делото до окончателното му приключване във всички инстанции. Относно договореното възнаграждение в раздел втори на всеки един от двата договора е посочено, че правната помощ чрез осъществяваното процесуално представителство пред съда на основание чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв се предоставя безплатно.

Съгласно чл. 38, ал. 2, изр. II от ЗАдв при условията на безплатна адвокатска помощ и съдействие по ал. 1, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Приложима е посочената по-горе Наредба № 1.

Във въззивното производство не са представени други договори за правна помощ.

Съдебното дирене и устните състезания пред настоящия съд са приключили на 04.11.2022 г.

На същата дата е публикувана в ДВ 88 Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1, като съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ същата е влязла в сила три дни след обнародването и едва тогава става част от действащото право.

Съдебното решение е постановено на 08.12.2022 г., като са присъдени на адв. О. общо разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 8472 лева.

Приложимите норми при определяне на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1 са с материално-правен характер и като такива имат действие занапред. Не се откри придадена обратна сила на Наредбата за ИД на Наредба № 1 обн. в ДВ 88/22 съгласно чл. 14 от ЗНА.

Ето защо моментът на сключването договорите за правна защита и съдействие с оглед материално-правния характер на разпоредбите на Наредба 2

№ 1 (за които обратно действие не е предвидено) е релевантният при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. С оглед действащите разпоредби на Наредба № 1 към 16.02.2020 г., както и към момента на приключване на устните състезания на 04.11.2022 г., настоящият съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение. Недопустимо е прилагане с обратна сила на сочените от молителя материално-правни разпоредби.

С оглед на гореизложеното молба с вх.№ 10060/22.12.2022 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх.№ 10060/22.12.2022 г. от адвокат В. В.

О. от Софийска адвокатска колегия – пълномощник на Ц. Н. Н. и М. Я. Н., с посочен съдебен адрес: С., ул. „И.“ 13, ап. 4 за изменение на основание чл.

248 от ГПК в частта му за разноските на Решение 535/08.12.2022 г. по в.т.д.

445/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Определението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3