Решение № 15804 от 21.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15804 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20221110156650 по описа за 2022 година

Предявен е конститутивен иск по чл.30 ЗН.

В исковата молба ищцата К. С. К. твърди , че тя и ответницата са наследници по закон на С. Н. К. , починала на 12.08.2022г. , която е била майка на ищцата и на бащата на ответницата– Х. С. К. (починал на 09.01.2015г.) , т.е. баба на ответницата. Посочва, че запазената й част от наследството на С. Н. К. е накърнена с извършеното на 20.11.1997г. от наследодателката и от нейния съпруг С. Х. К. дарение в полза на сина им Х. С. К. (брат на ищцата и баща на ответницата) на притежавания от тях в съпружеска имуществена общност недвижим имот с идентификатор **************, находящ се в град ****************, с площ от 59,36 кв.м. , състоящ се от стая, хол , кухня и сервизни помещения , заедно с принадежащото му мазе № 14 и 2, 026% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Искането към съда е да възстанови запазената част на ищцата от наследството на майка й С. Н. К. чрез намаляване с 1/6 идеална част на дарственото разпореждане, извършеното от нея и съпруга й С. Х. К. с нотариален акт № 99/20.11.1997г., том LLLXХХІХ, дело № 57102/1997г. на нотариус при СНС при СРС в полза на наследодателя на ответницата – Х. С. К. на недвижим имот с идентификатор **************, находящ се в град ****************, с площ от 59, 36 кв.м. , състоящ се от стая, хол , кухня и сервизни помещения , заедно с принадежащото му мазе № 14 и 2, 026% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения 1 иск. При устните състезания в заседанието на 21.05.2025г. адвокатът на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представените на 29.05.2025г. писмени бележки от адвоката на ищцата .

Ответната страна Д. Х. К. оспорва изцяло предявения иск видно от изявленията на пълномощника й в представения на 27.04.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи , според които с процесното дарение на бащата на ответницата и нейн наследодател Х. К. не е накърнена запазената част на ищцата от наследството на майка й С. К., тъй като дарителите на процесния имот С. и С. К. са дарили на ищцата , която е тяхна дъщеря, „голяма сума пари , с която тя купува апартамент, в който живее и в момента , а именно в ***************, а С. К. е прехвърлила на ищцата и „земи и имоти в с. Петково, община Елина Пелин” през 2015г. и през 2017г. , като тези сделки според ответната страна „макар и оформени като „продажба” , няма каквото и да е съмнение , че това също са дарения”, и освен това „малко преди да почине С. К. нейните сметки в „***********” са закрити и парите от тях са изтеглени от К. К.”. Посочва се , че полученото от ищцата в резултат на изброените сделки и банкови сметки „не само покриват претендираната 1/6 част от процесния апартамент , но и многократно го надвишават”. Описват се нанесени от ищцата щети в процесния апартамент и в съседните на него имоти поради предизвикан от действията й теч. Искането на ответната страна искът да бъде отхвърлен, алетернативно , ако искът бъде уважен , „да бъде присъдена на ищцата паричната равностойност на 1/6 от данъчната оценка на имота , намалена със стойността на причинените от нея щети на апартамента”.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата поддържа оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 21.05.2025г. пълномощникът на ответницата е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността му са обосновани и в представената на 02.06.2025г. писмени бележки от адвоката на ответницата.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на ищците по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявеният конститутивен иск по чл.30 ЗН е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Според изричната разпоредба на чл.30,ал.2 ЗН когато наследникът , чиято запазена част е накърнена , упражнява правото си за възстановяването й спрямо лица , които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Според Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005г. на ОСГК на ВКС наследници по закон по смисъла на чл.14 ЗН и на чл.30,ал.2 ЗН са само призованите към наследяване , а не всички лица по чл.5-чл.9 ЗН. С това тълкувателно решение е обявена за загубила сила т.15 от Постановление на пленума на ВС № 4/1964г. и е възприето становището по тълкувателно решение № 28/1962г. на ОСГК на ВС. Следва да се приеме , че с ТР № 1/04.02.2005г. са обявени за загубили сила и становищата, според които описът на наследството не е предпоставка за предявяването на иска по чл.30 ЗН, а е само доказателствено средство за установяване състава на наследственото имущество.

2

Според т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството под опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен , който не е призован към наследяване.

Искът по чл.30 ЗН по настоящото дело е предявен от дъщеря на наследодателката- К.

С. К. (която е наследник по чл.5,ал.1 ЗН-б.с.) против внучка на наследодателката – Д. Х. К., която в конкретния случай е наследник по заместване по чл.10,ал.1 ЗН на наследодателката С. Н. К. (починала на 12.08.2022г.) , тъй като е дъщеря на починалия преди наследодателката нейн син Х. С. К. (починал на 09.01.2015г.), което се устанявява от представеното с исковата молба Удостоверение , изх. № УГ01-9472/17.08.2022г. за наследниците на С. Н. К., издадено от длъжностно лице в район „Надежда”, Столична община.

Материално-правната пасивна легитимация на ответницата Д. Х. К. по предявения иск по чл.30 ЗН се основава на наследственото правоприемство между нея и наследодателя й Х. С. К. , който е страна по процесния договор за дарение от 20.11.1997г.– надарен.

Но за приложението на чл.30,ал.2 ЗН по разглеждания иск по чл.30 ЗН от правно значение е дали ответницата Д. Х. К. е призован към наследяване наследник по закон на наследодателката С. Н. К. , в чието наследство е запазената част , чието възстановяване претендира ищцата К. С. К..

От представеното Удостоверение , изх. № УГ01-9472/17.08.2022г. се установява , че ответницата Д. Хистова К. е наследник по закон на наследодателката С. Н. К. , и като такава наследница би следвало да бъде призована към наследяване. Но с протоколно определение, постановено в първото открито съдебно заседание на 10.04.2024г. по настоящото дело, по твърдения на пълномощниците и на двете страни и по тяхно искане изрично е обявено за безспорно обстоятелство в настоящото съдебно производство заявеният от ответницата Д. Х. К. отказ от наследството на С. Н. К..

Според гражданско-правната доктрина и според съдебната практика „когато призован към наследяване наследник се откаже от наследството , се счита , че никога не е бил наследник и не имал никога права върху наследството”, поради което „лицето , което се е отказало от наследството , се изключва от числото на наследниците” , затова и неговата част от наследството уголемява дяловете на останалите наследници съгласно чл.53 ЗН (изрично в този смисъл: Х. Т., Г. П. С. Т. , „Българско наследствено право. Нова редакция”, изд. 1993г. , стр. 152 и цитираното там решение 33-79-ІІ на Върховния съд). Това означава , че наследник по закон , който се е отказал от наследството, следва да се счита , че не е призован към наследяване.

Следователно ответницата Д. Х. К., която се е отказала от наследството на С. Н. К., не може поради отказа от наследството да се счита призована към наследяване на наследството на същата наследодателка - С. Н. К., от чието наследство ищцата претендира възстановяване на запазената й част.

Без правно значение за приложението на чл.30 ,ал.2 ЗН по разглеждания иск по чл.30 3

ЗН е факът , че ответницата е приела наследството, оставено от наследодателя й Х. С. К. , защото ищцата не претендира възстановяване на запазена част от наследството на Х. С. К.

(тъй като не е негов наследник), а претендира възстановяване на запазена част от наследството на С. Н. К..

От гореизложеното се установява , че предпоставка за предявяването на иска по чл.30 ЗН по настоящото дело срещу ответницата , която се е отказала от наследството на С. Н. К. , е ищцата да е приела под опис това наследство, което не е направено. Ищцата дори не твърди , че е приела наследството на С. Н. К. по опис (чл.61 и сл. ЗН).

В конкретния случай не са налице изключенията, посочени в т.4 от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, защото разглеждания иск е за намаляване на дарение , а не на завещание.

Според съдебната практика изискването на чл.30,ал.2 ЗН не следва да се прилага и когато се иска намаляване на дарение , когато стойността на дарения имот е единствен актив в наследствената маса по чл.31 ЗН , но в конкретния случай според твърденията на ответника в отговора на исковата молба в наследствената маса по чл.31 ЗН на наследодателката С. Н. К. следва да се включат и други активи – стойността на дарени на ищцата парични суми и имоти, поради което и това изключение от правилото по чл.30,ал.2 ЗН е неприложимо по настоящото дело.

Тъй като не е налице специалната предпоставка по чл.30 ,ал.2 ЗН за предявяването на иска по чл.30 ЗН , този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, без да се изследва наличието на останалите предпоставки.

Относно разноските по делото:

Съдът не присъжда разноски на ищцата, тъй като няма правно основание за това, доколкото искът е отхвърлен. Според ГПК разноски се присъждат на ищеца само при уважаване на исковете (чл.78,ал.1 ГПК).

Ответницата претендира присъждане на направените от нея разноски по делото, които се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение (700 лв според посоченото в представеното Пълномощно за процесуално представителство от 09.04.2024г. , което по естеството си видно от съдържанието му е договор за правна защита , подписан от двете страни ).

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от К. С. К. , ЕГН: ********** , град *****************, със съдебен адрес : град ****************** , чрез адв. В. К. Н., против Д. Х. К., ЕГН: **********, град *************, със съдебен адрес : град ****************, чрез адв. К. К. , конститутивен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка й С. Н. К. чрез намаляване с 1/6 4 идеална част на дарственото разпореждане, извършеното от нея и съпруга й С. Х. К. с нотариален акт № 99/20.11.1997г., том LLLXХХІХ, дело № 57102/1997г. на нотариус при СНС при СРС в полза на наследодателя на ответницата – Х. С. К. на недвижим имот с идентификатор **************, находящ се в град ****************, с площ от 59, 36 кв.м. , състоящ се от стая, хол , кухня и сервизни помещения , заедно с принадежащото му мазе № 14 и 2, 026% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

ОСЪЖДА К. С. К. , ЕГН: ********** , град *****************, със съдебен адрес : град ****************** , чрез адв. В. К. Н., ДА ЗАПЛАТИ н а Д. Х. К., ЕГН:

**********, град *************, със съдебен адрес : град ****************, чрез адв. К. К.

, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 700 лв (седемстотин лева), представляващи направените от ответницата разноски по настоящото дело- платеното от нея адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5