Определение № 175 от 23.04.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Смолян, 23.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500140 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 51/17.01.2025 г. по гр.дело № 234/2024 г.

Девинският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата на „Сити Кеш“ ООД по чл.248 ГПК за изменение на Решение № 100/17.09.2024 г. по същото дело в ЧАСТТА на съдебните разноски.

Срещу това определение е постъпила допустима частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ЕООД-гр.София, чрез адв.Х.М., с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата по чл.248 ГПК на същото дружество да му се присъдят направените по делото разноски.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответницата по частната жалба Ф. С. Т., чрез пълномощника адв.И.Н., оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на определението.

Съдът установява следното:

С решение № 100/17.09.2024 г. по гр.дело № 234/2024 г.

Девинският районен съд осъжда „Сити Кеш“ ООД-гр.София да заплати на Ф.

Т. сумата от 90,86 лв. платени без основание по недействителен Договор за кредит с *** ведно със законната лихва върху главницата от 90,86 лв., считано от 05.06.2024 г.. до окончателното им изплащане; както и 186 лв. разноски;

1 като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част за разликата над уважения размер от 90,86 лв. до претендираните 367 лв. и законната лихва върху разликата.

Препис от решението е връчен на ответното дружество

„Сити Кеш“ ООД на 01.10.2024 г. В рамките на едномесечния срок дружеството подава молба с вх.№ 3418/10.10.2024 г. по чл.248 ГПК, с която иска да му бъдат присъдени направените разноски по договор за правна помощ съобразно отхвърлената част от исковете. Към същата молба е приложено копие от договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД-гр.София и Адвокатско дружество „Н.У.М.“.

Към същата молба по чл.248 ГПК е приложено и копие от фактура *** г. за плащане от „Сити Кеш“ ООД в полза на посоченото адвокатско дружество възнаграждение за процесуално представителство, съгласно опис, в размер общо на 16 800 лв. с ДДС; както и от платежно нареждане 02.08.2024 г. за плащане в полза на адвокатското дружество на 16 800 лв. по същата фактура от „Сити Кеш“ ООД.

Приложено е към фактурата и копие от описа по нея, в който срещу името на Ф. Т. за отговор по чл.131 ГПК по дело № 234/2024 г. са отбелязани 480 лв. с ДДС адвокатски хонорар.

За да остави без разглеждане молбата по чл.248 ГПК,

Девинският районен съд приема, че тя е недопустима, защото молителят не е представил списък по чл.80 за разноските, както изисква приетото по т.9 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Този извод на Девинския районен съд е правилен, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

ВКС в т.9 от същото тълкувателно решение разяснява, че:

„Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на 2 правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо.“

Частният жалбоподател възразява, че това правило се прилага, когато съдът има произнасяне по въпроса за разноските, а в случая съдът изобщо не се бил произнесъл по този въпрос; затова и молбата на дружеството била всъщност решението да се допълни по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, тъй като липсвало произнасяне по отправеното от него искане в тази насока. Позовава се на две определения на ВКС и на едно определение на ОС-Благоевград.

Действително, съгласно постановеното след горното тълкувателно решение определение № 725/08.11.2023 г. по гр.дело № 6061/2013 г. на ІV г.о., ВКС, позовавайки се на разрешенията по т.8 и т.9 от ТР, приема, че „пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски, не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.

По друг начин се поставят нещата при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски и е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото, поради което правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.“

В случая обаче е налице произнасяне в обжалваното решение по въпроса за разноските, като в мотивите съдът обсъжда направените от ищцата Т. разноски и посочва, че следва да и се присъдят 186 лв. от тях според уважената част от исковете, а относно разноските на ответника „Сити Кеш“ ООД изтъква, че ответникът не е представил списък на разноски. Поради това и не му присъжда разноски според отхвърлената част от исковете.

Както се вижда от проверката на делото, не само, че не е представен изобщо списък по чл.80 ГПК на разноските от ответника; а и не е представено от него никакво доказателство, че такива са направени в срока за 3 това – до приключване на устните състезания пред Девинския районен съд.

Според разясненията, дадени с т. 11 на същото Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГТК, „след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително във връзка с претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК. Тази забрана обезпечава приложението на основните принципи на гражданския процес – равенство, равно право на защита и състезателност, установени в чл. 8 и 9 ГПК. Макар и акцесорна, претенцията за разноски, съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и индивидуализирано до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.“

Както се посочи, доказателство за направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение не са представени с отговора на исковата молба, с молбата вх.№ 2946/09.09.2024 г. или по друго време преди приключване на устните състезания на съдебното заседание от 10.09.2024 г., а чак с молбата по чл.248 ГПК. Ето защо, дори да се приеме, че в случая е приложимо разрешението по т.8 от горното ТР, практически резултатът би бил идентичен – на ответника-молител не може да бъдат присъдени разноски според отхвърлената част от исковете, тъй като до приключване на устните състезания пред Девинския районен съд не е представил доказателства за извършването им.

Наред с това, на ответника–молител не биха се присъдили разноски и с оглед разрешението по въпроса за разноските в случай като настоящия – частично уважаване на иск за връщане на недължимо платени суми по недействителен договор за кредит, прието в определение № 366/18.08.2022 г. по ч.търг.дело № 1085/2022 г. на І т.о. на ВКС, на което се позовава Ф. Т. в своя отговор на частната жалба, а именно: „По настоящото дело е уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер, но частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, като отговорността за разноски е разпределена само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК . Както е прието в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския 4 съюз, подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната практика на ВКС - определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на ВКС, I т. о. / С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено а по същество следва да бъде оставена без уважение молбата на банката за присъждане на разноски за отхвърлената част на иска по чл. 55, ал.

1 ЗЗД.“

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 51/17.01.2025 г. по гр.дело № 234/2024 г. на Девинския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5