Решение № 255 от 08.02.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Варна , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502826 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ***, представлявана от Д. С. П., чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение № 3459 от 27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18213/2019 г. по описа на РС - Варна, XIX състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“, бл. *, вх. *, ап. *, сумата от 1828,60 лева (Хиляда осемстотин двадесет и осем лева и 60 ст.), представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал.

5, т. 2 ЗМВР.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Навежда оплаквания за нередовно призоваване за открито съдебно заседание по гр. д. № 18213/2019 г., проведено на 01.07.2020 г., извършено по телефон, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди още, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на 1 горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение.

Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. М. Д., чрез адвокат Златка Ненова - РАК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1,143. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призована, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Д. М. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“, бл. *, вх. *, ап. *, срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ***, иск с правно основание чл. 178, ал.

1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2027,02 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.11.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебноделоводни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши оперативен дежурен в Пето РУ към ОД на МВР - Варна. Излага, че съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива; съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Сочи, че съгласно чл. 9 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. За периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът е работил на смени и е положил нощен труд от 1680 часа, който, преизчислен с коефициента 1,143, възлиза на 1920,24 часа, или води до извънреден труд от 240,24 часа, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 2027,02 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Н е оспорва , че ищецът за процесния период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва 2 възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.

В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявения от Д. М. Д. срещу ОД на МВР – Варна, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР чрез намаляването му, като вместо за предварително предявената сума от 2027,02 лева, главницата на същия да се счита предявена за сумата от 1828,60 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 258,55 часа за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г., на осн. чл. 214 от ГПК. Производството по делото е прекратено за разликата над 1828,60 лева до първоначално предявената сума от 2027,02 лева, поради отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът Д. М. Д. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.

Видно от Кадрова справка № 62859/04.12.2019 г., Д. М. Д. в процесния период е заемал длъжността младши оперативен дежурен в ОДЧ към Пето РУ – Златни пясъци, при ОД на МВР – Варна, считано от 27.06.2016 г., до датата на издаване на справката.

В представените от ответника платежни бележки са отразени получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, часовете отработен нощен и извънреден труд, ползваният отпуск и болнични дни.

Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи, справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, за процесния период ищецът е положил нощен труд по тримесечия, както следва: от 1 ноември до 31 декември 2016 г. – 128 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 120 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 152 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 168 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 152 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 144 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 176 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 144 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 136 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 168 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 112 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 152 часа; от 1 октомври до 31 октомври 2019 г. – 56 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2019 г. Д. М. Д. е положил общо 1808 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1828,60 лева за разликата от 258,55 часа преобразуван нощен труд.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Възражението на въззивната страна, че същата не е била редовно призована за единственото открито съдебно заседание по гр. д. № 18213/2019 г. по описа на РС - Варна, XIX състав, проведено на 01.07.2020 г., съдът намира за неоснователно. С Определение № 5014 от 02.04.2020 г., във връзка с гласуваното на 13.03.2020 г. Решение на Народното събрание на РБългария за обявяване на извънредно положение на територията на Република България, последващи решения на Съдийската колегия на ВСС и издадена въз основа на тях на 16.03.2020 г. Заповед на Председателя на Районен съд – Варна, първоинстанционният съд 3 отсрочва делата на XIX състав на РС – Варна, насрочени за 13.05.2020 г., за дата 01.07.2020 г., при запазване поредността и часа за разглеждането им. В изпълнение на горецитираните решения и заповед, на осн. чл. 42, ал. 3 от ГПК, в Определението е указано уведомяването на страните да се извърши по телефон. Видно от Списък на лицата, призовани по гр. д. № 18213/2019 г., насрочено за 01.07.2020 г., 9:30 ч. (лист 54 от първоинстанционното дело), Областна дирекция на МВР – Варна, е уведомена за промяната от деловодител И. С. на 07.04.2020 г. в 15:30 ч. на тел. ***. На страницата е отразено и удостоверено с подпис, че проверка за уведомяването на страните е направена на 23.06.2020 г. Съгласно чл.

42, ал. 3 от ГПК, съдът може да разпореди връчването да стане по телефон в случаите на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства. Обявяването на извънредно положение на територията на Република България е именно такова обстоятелство. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ОД на МВР – Варна, е била редовно призована за откритото съдебно заседание по делото и правата й като страна по съдебното производство не са нарушени.

Оплакванията на въззивната страна по съществото на казуса съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d319831-636e-4cff-8874-65d045b24543