Решение № 7109 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7109 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100506187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20111371/19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 71833/2019 г. на СРС, ГО, 44 състав, е признато за установено по предявен иск по чл. 108 ЗС по отношение на М. И. А., ЕГН **********, че М. А. Ц., ЕГН **********, е собственик на л.а. марка „Пежо“, модел „407“, произведен през 2007г., с ДКН ********, като М. И. А., ЕГН **********, е осъден да предаде на М. А.

Ц., ЕГН **********, владението върху л.а. марка „Пежо“, модел „407“, произведен през 2007г., с ДКН ********.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от М. И. А.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният да бъде отхвърлен.

Въззиваемият М. А. Ц. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за 1 наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По иска по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че той е собственик на процесния автомобил на заявеното основание, както и че последният е във фактическа власт на ответника.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че правото на собственост върху процесния автомобил му е прехвърлено от ищеца.

Не е спорно между страните, а и от приетото като доказателство свидетелство за регистрация на процесния автомобил ЧАСТ 1, издадено на 08.11.2016 г. от Министерство на вътрешните работи се установява, че същият е бил собственост на ищеца и е бил регистриран на територията на Република България. Страните не спорят и за това, че автомобилът се намира във фактическата власт на ответника.

Спорно между страните е обстоятелството дали процесният автомобил е бил продаден от ищеца на ответника през 2017 г. Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП, При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени, т.е. условие за действителност на прехвърлителната сделка е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите. Доколкото процесният автомобил е бил регистриран и няма данни за прекратяване на регистрацията му, именно това е законоустановената форма за прехвърляне правото на собственост. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за наличието на сключен договор в законоустановената форма, поради което и по делото не се доказва собствеността върху автомобила да е била традирана от ищеца на ответника.

Твърденията и събраните доказателства по отношение наличието на устен договор за продажба на автомобила, респ. за платена продажна цена, са ирелевантни за спора, тъй като дори при тяхното доказване не би се установило валидно традиране на правото на собственост – договорът за продажба на регистрирано МПС е формален и неспазването на формата води до нищожност ан сделката – чл.26,ал.2 ЗЗД. Ето защо и към настоящия момент ищецът е собственик на процесния автомобил, и доколкото по делото не се спори, че същият е във владение на ответника, то предявеният иск се явява основателен.

2

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че неправилно в мотивите първоинстанционният съд е приел, че е сезиран и с евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД - в случай на установяване на сключен устен договор за продажба на автомобила, за обявяване на сключения в устна форма договор за нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма.

Предявяването на евентуално съединени искове е форма на първоначално обективно съединяване на искове от ищеца, като връзката на съединяване е отрицателна – само при отхвърляне на главния иск, ищецът има интерес от разглеждане на евентуално предявения иск. Връзката на съединяване може да е само по отношение основателността на предявените в производство искове, но не и по отношение на приети в мотивната част на съдебния акт фактически или правни положения. Ето защо и е напълно недопустимо предявяването на „евентуален“ иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, обуславен не от изхода на спора на другия предявен иск по чл.108 ЗС, а от това дали съдът ще установи наличието на сключен в устна форма договор за покупко – продажба в своите мотиви. Разглеждането на такъв иск от първоинстанционния съд е недопустимо, но доколкото липсва диспозитив в решението по отношение на този иск /с оглед приетия за недоказан факт, от който зависи разглеждането на иска/, то тази част от акта на първоинстанционния съд не е предмет на въззивна проверка, респ. не се дължи и произнасяне.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна. Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 1500 лв., но въззивникът е направил възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК. Съдът намира възражението за основателно с оглед цената на предявения иск, ниската фактическа и правна сложност на делото и вида на извършените процесуални действия, като възнаграждението следва да се намали на 900 лв. Ето защо в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер от 900 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111371/19.12.2023 г., постановено по гр.д. № 71833/2019 г. на СРС, ГО, 44 състав.

ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, да заплати на основание 3 чл.78,ал.1 ГПК на М. А. Ц., ЕГН **********, разноски в размер от 900 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4