Решение № 133 от 27.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20213110205052 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. П. Т. , ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, *** против Наказателно постановление № 460а-434/29.12.2020 г. на Директор ОД на МВР Варна, с което й е наложено: административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 209а., ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се, че същото е незаконосъобразно и не обосновано, като при неговото издаване са допуснати редица нарушения на административно производствените правила. Оспорва се изяло описаната в НП фактическа обстановка.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Ф., ВАК която поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото процесуалния 1 представител моли за отмяна на НП, като акцентира върху аргументите посочени в жалбата. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.10.2020 г. св. Н.Д. и св. С.П. били на работа, като изпълнявали задълженията си на полицаи в униформено облекло към Пето РУ при ОД на МВРВарна. При извършване на обход на обслужвания от тях район, около 16. 00 ч. те се позиционирали пред магазин "Ситимаркет-Кубчето", находящ се в гр. Варна, на ул..

"Арх. Манол Йорданов". Служителите на реда застанали пред входа на търговския център и няколко минути извършили наблюдение към търговската му площ. Тогава служителите на реда забелязал, че вътре в търговския център, във фоайето, до пекарната, в близост до входната врата, се намира една жена- възз. Т.Т., която била без поставена предпазна маска или друго средство, покриващо устата и носа и водела разговор с други лица. По това време в търговския център се намирали и други клиенти и служители на центъра. Служителите на реда влезли в търговския център, поискали личната карта на възз.Т. и я поканили до служебния автомобил за съставяне на АУАН. Възз. била изведена от служителите на реда от търговския център, като още същия ден св. Н.Д. издала срещу нея АУАН, серия АА, бл. № 322372/31.10.2020 г. В него св. Д. посочила, че съставя АУАН срещу възз.Т. " за това, че на 31.10.2020 г., около 16. 00ч, в магазин Ситимаркет-Кубчето" на адрес гр. Варна, на ул.. "Арх. Манол Йорданов"гр. Варна, при извършване на полицейска проверка лицето не е поставило защитна маска за лице, кърпа, шлем или друго покриващо носа и устата средство. ".

Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по т. I. 7 от Заповед № РД01609 от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, вр. чл. 209а., ал. 1 от ЗЗ.

Актът бил предявен и връчен на въззивницата, която го подписала с отбелязване, че в магазина е била с маска, като на излизано до входната врата я свалила.

Допълнителни възражения постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. Във връзка с възраженията, постъпили от възз. АНО взел становище от служител при Пето РУ-Варна, ОД МВР - Варна, който снел сведения от актосъставителя Д..

2

Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта, като не възприел възраженията на въззивницата, че са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В НП, АНО приел, че следва да наложи санкция на възз. за това, че на 31.10.2020 г., в 16. 00ч, в магазин Ситимаркет-Кубчето" на адрес гр. Варна, на ул..

"Арх. Манол Йорданов"гр. Варна, при извършване на полицейска проверка лицето не е поставило защитна маска за лице, кърпа, шлем или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушава т. 7 от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.

Прието било, че е допуснато нарушение на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, като бил цитиран като нарушен следният текст от ЗЗ: "Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1 000 /хиляда/ лв. до 2 000 /две хиляди/ лв.. АНО изложил и мотиви, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ издал процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, докладна записка, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, от Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването / последните две публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/, справки от ОД на МВР-Варна, справка от "Ситимаркет" и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Н.Д. и С.П., които са очевидци на нарушението. Същите с необходимата конкретика посочиха фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото.

Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му 3 задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- старши полицай в Пето РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з1952/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020 г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. Д., същата е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия, доколкото работи като старши полицай в ОД на МВР-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.

Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу 4 факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. не носи на закрито обществено място предпазни средства, покриващи носа и устата, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. Твърдението, че в НП била посочена неразбираема правна квалификация- чл. 209, ал. 1 от ЗЗ не се възприема от настоящия състав. Да действително, в НП е посочено, че е нарушен чл.

209, ал. 1 от към цифрова квалификация, но безспорно от изписаната словесна квалификация е видно, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, на каквото основание е посочено, че е наложена и санкцията. В теорията и съдебната практика се е наложило разбирането, че обвиненият се защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхното цифрово изражение. А фактите, както в АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено изложени, което не налага никакво съмнение за какво е наложена санкцията спрямо възз.

Посоченото от процесуалния представител на възз. "процесуално нарушение, служещо за основание за отмяна на НП", а именно, че НП било издадено въз основа на АУАН от 23.11.20 г. също не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно в НП е цитиран и бланковият номер на АУАН и издателят на същия, така че е безспорно ясно въз основа на който АУАН е издадено НП. Очевидно е, че възз. е разбрала в какво е обвинена, което личи и от депозираните срещу АУАН възражения.

Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл.

52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията посочени в АУАН за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)

ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията 5 на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Впоследствие извънредното положение е удължавано неколкократно, като действа и към настоящия момент. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването, впоследствие отменена със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването. В т. 7 от посочената заповед № РД-01-609 от 21.10.2020 г. за определен период – от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., е въведена посочената в АУАН-а и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.). Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, който прекратява действието на предходния, т. е. по волята на самия издател, първоначалната заповед вече не съществуват в правния мир. Към момента на съставяне на АУАН, обаче, Заповедите са създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Освен горното, изрично в Заповед № РД01-675 от 25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването- отново в т. 7 е възпроизведено идентично съдържание като на това в т. 7 от № РД-01-609 от 21.10.2020 г. т. е. идентично задължение за носене на предпазни средства в открити обществени места, която мярка важи и до днес. Т. е. към дата 31.10.2020 г. когато възз. е установена без предпазно средство, покриващо носа и устата на в закрито обществено място / търговски център/ заповедта е била действаща. Такава задължение, за носене на предпазно средство в закрито обществено място съществува и понастоящем.