Решение № 143 от 11.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500170 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 60 от 18.01.2024 г.,постановено по гр. д.

№1006/2023 г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район Възраждане, бул./ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., чрез пълномощник адв.Н. Ш. от АК - П., със съдебен адрес: гр. П., площад „К. Ч.“ № *, вх. *, ет. * да заплати в полза на Д. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** и М. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв.П. Д. Д. от АК - Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „К. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * по банкова сметка с IBAN**********, BIG********* с титуляр П. Д. 13 Д. сумите от по 120 000 (сто и двадесет хиляди) лв. на всяка от тях, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от смъртта на тяхната майка Ж. К. Ж. вследствие от станалото на **.**.**** г.

ПТП, причинено от Д. Т. В. – водач на МПС: л.а.м.“Опел“ модел „Зефира“ с ДК № А 66 13 НВ, ведно със законната лихва от 01.09.2020г., до окончателното изплащане, като исковете до претендираните по 150 000 лв.е ОТХВЪРЛИЛ като недоказани.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177,представлявано от упълномощения 1 адвокат Н. Ш.

С въззивната жалба решението на БОС е оспорено от ответниказастраховател като неправилно,необосновано и незаконосъобразно в частта,в която съдът е уважил предявените искове за неимуществени вреди над размера от 80 000 лева до присъдения размер от по 120 000 лв.

Излагат се оплаквания,че съдът не е обсъдил в решението си становището на вещото лице по приетата САТЕ,което е в смисъл,че не е изключена като възможна вероятността пешеходката да е виждала,че автомобилът се е движил с висока скорост и в резултат на това да е била в момент на спиране,което да е „объркало“ сметките на водача и затова да е станало ПТП.Вещото лице също така е било категорично,че ако пострадалата е избързала да премине напред е нямало да се стигне до произшествието. Този вариант съдът неправилно не е обсъдил,в резултат на което неоснователно е приел,че няма съпричиняване на вредоносния резултат.Счита,че възражението за съпричиняване е основателно и съдът следва да признае такова най-малко в размер на 10%.На следващо място са изложени подробни доводи в подкрепа на становището,че съдът неправилно е приел за справедлив размерът на обезщетенията от по 120 000 лв.Подчертава се,че съдът не е отчел в нужната степен установените чрез СМЕ факти и обстоятелства относно здравословното състояние на пострадалата и заболяванията,от които тя е страдала.Сочи се,че експертът е бил категоричен,че всяко едно от тези заболявания може да доведе до усложнения,както и че съществуващите изменения на белия дроб преди ПТП в комбинация със залежаването са допринесли за настъпването на фаталния край. Този факт е останал без коментар в решението,доколкото приносът на съществуващите преди датата на ПТП заболявания за настъпването на смъртта на пострадалата е изцяло игнориран.Прави се довод,че изборът на лечебно заведение от близките на пострадалата е бил изцяло неправилен,а възражението на ответника в тази връзка е обсъдено лаконично. Въззивникът счита,че съдът не е съобразил и актуалната практика на ВКС относно определянето на справедливия размер на обезщетението,която цитира.Според въззивника определеният размер на обезщетенията не е адекватен и не съответства на реално причинените неимуществени вреди,а е завишен и несъобразен с икономическата и социална действителност,както и със стандарта на живот на пострадалата преди ПТП.Отправеното до БАС искане е за отмяна на решението на БОС в обжалваната му част и отхвърляне на исковете над размера от по 80 000 лв.до присъдения с решението на БОС размер от по 120 000 лв.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В депозирания писмен отговор и насрещна въззивна жалба ищците Д.

И. М. и М. И. Г. са оспорили въззивната жалба,изразявайки становище за неоснователността и. Изразяват становище,че БОС е извършил правилна и законосъобразна преценка на събраните по делото доказателства,като е достигнал до обосновани изводи за размера на обезщетенията,както и за 2 липсата на съпричиняване на вредоносния резултат. Намират за правилен и съответстващ на критериите за справедливост изводът на съда относно справедливия размер на присъдените обезщетения.

В отговора се сочи,че срещу виновния водач е било образувано ДП,което е приключило с присъда №30 от 12.10.2021г.по нохд 674/2021г.по описа на БОС,влязла в сила на 19.04.2022г. С присъдата водачът на л.авт. Д. Т.

В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.с ал.3 предл.последно вр.с ал.3 б.“Б“ предл.първо вр.с чл.342 ал.1 НК вр.с чл.119 ал.1 ЗДвП.Изготвената по делото САТЕ е е потвърдила изцяло обстоятелствата по настъпването на ПТП и допуснатите нарушения на ЗДвП от водача В., като вещото лице е било категорично в становището си,че пострадалата Ж. Ж. не е допринесла за настъпването на ПТП и нейните действия са били изцяло правомерни.Възражението за съпричиняване намират за изцяло неоснователно,тъй като по делото не са събрани доказателства,установяващи неправомерно поведение на пострадалата.Намират за неоснователни и оплакванията завишен размер на обезщетенията ,като се сочи,че в заключението на СМЕ е изразено категорично становище,че пострадалата е страдала от определени заболявания,но стриктно е изпълнявала предписаната и терапия и ако не бе претърпяла пътния инцидент,Ж. е щяла да продължи да живее,тъй като заболяванията и не са били животозастрашаващи. Излагат доводи,че при определяне размера на обезщетенията съдът се е ръководил изцяло от съдебната практика на ВКС,като също цитират такава.Първоинстанционният съд е посочил и обсъдил обстоятелствата,които според него са относими към размера на обезщетенията, направил им е правилен анализ,но въпреки това е определил несправедлив размер на обезщетенията ,присъждайки по 120 000 лв.

Въззивниците-ищци считат,че съдът не е съобразил пълния интензитет на претърпените от тях неимуществени вреди,като неправилно е занижил размера на присъдените им обезщетения в нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Молят въззивната жалба на ответниказастраховател да бъде оставена без уважение. Молят решението на БОС да бъде отменено В ЧАСТТА,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове над уважените размери от по 120 000 лв.до претендираните размери от по 150 000 лв. ,като въззивната инстанция постанови решение,с което да уважи исковете и в тази им част. Нямат доказателствени искания,претендират разноски.

Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответника,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.В отговора е изразено становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба,като са изложени доводи,че обезщетенията не само не са занижени,а са завишени според застрахователя,който намира за справедлив размер от по 80 000 лв.Оспорва и становището на въззивниците-ищци относно липсата на 3 съпричиняване,както и относно връзката между заболяванията на пострадалата и настъпилата и смърт. Излага подробна аргументация на тезата си,че смъртта на пострадалата е в причинна връзка с неправилния избор на медицинско заведение за долекуване след изписването и от болницата.Счита,че съдът не е следвало да кредитира показанията на св.Божилова,като излага аргументи по този въпрос. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се представлява от адв.Ш.,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.Представя две платежни нареждания от 07.02.2024г., с които удостоверява плащане на обезщетенията за неимуществени вреди ,присъдени на ищците до необжалвания размер от по 80 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на уведомяване- 01.09.2019г.

В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,не се явяват и не се представляват.Постъпила е писмена молба от пълномощника им адв.П.

Д.,в която е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника-застраховател.Поддържат насрещната въззивна жалба,нямат доказателствени искания,претендират разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС намери следното:

В съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита правната квалификация на предявените искове е по чл.432 КЗ вр. чл.45,чл.52 ЗЗД,вр.с чл.497 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания , претърпени от ищците вследствие на процесното ПТП, с участието на лек автомобил,застрахован при ответниказастраховател.

Исковете са уважени частично от първоинстанционния съд,като решението не е обжалвано в частта,с която е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от по 80 000 лева за всяка от ищците.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в горепосочените части, то основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на присъдено нещо.

Във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение досежно основанието/правопораждащите юридически факти/ на предявения иск- по настъпването и механизма на процесното

ПТП/изключая съпричиняването/,както и относно факта,че ПТП е причинено от Д. Т. В., водач на л.автомобил марка „Опел“ ,модел „Зефира“ ,с ДК№А 6613 НВ. Не е 4 спорно също,че за горепосочения лек автомобил е бил сключен валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ с въззивното застрахователно дружество.

По отношение на механизма на настъпилото ПТП и вината на водача В. е установено безспорно по делото,че е налице влязла в сила присъда №30 от 12.10.2021г. по нохд №674/2021г.по описа на БОС, с която Д. Т. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.с ал.3 предл.последно,букви „а“ и „б“,предл.първо,вр.с ал.1,б.“б“ и б.“в“,вр.с чл.342 ал.1 предл.трето НК вр.с чл.119 ал.1 от ЗДвП – за това,че на 12.07.2019 г.в гр.

Б.,ж.к. “С.“,на пешеходна пътека ,находяща се на ул.“Яни Попов“ ,в близост до блок №80 ,при управление на МПС л.автомобил марка „Опел“ ,модел „Зефира“ ,с ДК№А 6613 НВ е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119 ал.1 ЗДвП,като с действията си е причинил средна телесна повреда на едно лице и смъртта на друго лице - Ж. Ж., настъпила на **.**.**** г.,вследствие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност,развили се в резултат на хипостатична бронхопневмония,възникнала от продължителното залежаване поради травмите,получени при блъскането от автомобила,а именно: счупване на сакрума,счупване на срамната и ишиадичната кости,контузио абдоминис,ретроперитонеален хематом и разкъсно-контузна рана на гърба на дясна ръка.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Ж. К. Ж. се установява,че същата е починала на **.**.**** г.и е оставила за свои законни наследници двете си дъщери –ищците Д. И. М. и М. И. Г.

По гореизложените съображения въззивният съд намира,че не следва да излага повторно мотиви по фактите,релевантни за установяване на основанието на предявения иск,идентични с изложените в първоинстанционното решение.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на заявените оплаквания във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.