Решение № 2758 от 19.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2758 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20261110201236 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ ***** „ ЕООД срещу НП № 22 - 2500605/17.12.2025г. , издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда ” - София , с което на основание чл. 415 /1/ КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. - за това, че в качеството му на работодател – предприятие , осигуряващо временна работа , не изпълнил принудителна административна мярка за спазване на трудовото законодателство , приложена от контролните органи на дирекция „ Трудова мобилност“ към

ИА „ Главна инспекция по труда

„ с протокол за извършена проверка на дейността на дружеството от 14.10.2024г. – предписание по т.4 , с което на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ към работодателя е издадено задължително предписание : „ При сключване на трудови договори за изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, „*****" ЕООД, в качеството на предприятие, осигуряващо временна работа, да определя в тях условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им, съгласно чл. 3 ал. 2 т. 2 от 1

Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги нарушение на чл. 415 ал.1 КТ .

С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения при индивидуализиране на нарушението и формиране на фактическите изводи по НП . Поддържа се , че не е обсъдено подаденото възражение срещу АУАН , също, че е нарушен чл. 34 ЗАНН , също, че е нарушен материалният закон , като се твърди ,че нарушението по НП е маловажно по смисъла на 28 ЗАНН .

Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва изцяло основателността на жалбата .

И двете страни поддържат искане за присъждане на правна помощ по делото . разноски за

По отношение на фактите по делото:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото , прие за установено следното като факти по делото :

При извършена през месец октомври 2024г проверка от контролните органи на дирекция „ Трудова мобилност“ към ИА „ Главна инспекция по труда

„ за спазване в дейността на жалбоподателя на трудовото законодателство било установено , че , в качеството на предприятие, осигуряващо временна работа , при сключване на трудови договори за изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги по см. на чл. 121а ал.2 КТ , не определял в тях условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им съгласно чл. 3 ал. 2 т. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Въз на това с протокола за извършената проверка от 14.10.

2024г. – т.4 на осн. чл. 404 КТ ал. 1 т. 1 от КТ спрямо жалбоподателя 2 е приложена принудителна административна мярка - задължително предписание работодателят да преустанови нарушаването на

Наредбата , като при сключване на трудови договори за изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, в качеството на предприятие, осигуряващо временна работа, да определя в тях условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им, съгласно чл. 3 ал. 2 т. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

Със същия протокол от страна на контролните органи са указани редът и сроковете по АПК за обжалване на наложената принудителна административна мярка и на осн. чл. 402 ал.1 т.2 КТ е изискано уведомяване на дирекцията за изпълнение на предписанието , указана е и отговорността по чл. 415 ал.1 КТ за неизпълнение .

Протоколът с предписанието е връчен на упълномощен представител на жалбоподателя на 14.10. 2024г..

След влизане в сила на предписанието била извършена повторна проверка от контролните органи , при която на 13.10 2025г било установено , че предписанието по т.4 от протокола за проверка от 14.10. 2024г не било изпълнено при сключване на трудов договор с А. А. В.. Предоставен бил от жалбоподателя трудов договор, сключен на 05.05.2025г. между служителя и жалбоподателя като работодател , с който били уговорени условията, при които А. А. В. ще бъде изпратена за временна работа в предприятие - ползвател - дружество във *** , но договорът не определял условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им във връзка с изпращането на служителя за работа под ръководството и контрола на предприятието ползвател. С чл. 17 от договора се посочвало , че служителят ще работи при предприятието - ползвател при спазване на френските законови норми на колективните договори в хотелиерството, отнасящи се до продължителността на работата и до седмичната почивка , приложимите правила за максимално дневно и седмично работно време , както и правилата за извънреден труд и неговото компенсиране.

За така констатираното при проверката нарушение по чл. 415 ал.1 3

КТ е съставен АУАН обжалваното НП . по делото , въз основа на който е издадено

По отношение на доказателствата :

Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал

- представените по делото документи копия на процесния трудов договор за служител от 05.05.2025г., констативен протокол за извършена проверка от 14.10. 2024г. с приложена принудителна административна мярка - задължително предписание по т.4 , констативен протокол за последваща проверка от 13.10. 2025г , възражение срещу АУАН , доказателства за компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган и останалите приобщени по делото документи .

По отношение на правната страна :

При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна . Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Законосъобразно от административнонаказващия орган е прието , че жалбоподателят не е изпълнил задължително за изпълнение предписание по чл. 404 КТ ал. 1 т. 1 от КТ , според която 4 разпоредба - за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки

- да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

Задължителното за изпълнение предписание на контролните органи по чл. 404 КТ ал. 1 КТ представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на контрол по указания на жалбоподателя ред по АПК

, а доказателства за иницииране на такъв контрол не са посочени по делото . Поради изложеното съдът прие , че процесното предписание е валиден и влязъл в сила административен акт , обвързал жалбоподателя със задължение за неговото изпълнение.

С оглед на това неотносими към спора - предмет на делото се явяват възражения относно законосъобразността на издаденото предписание , за неизпълнението на което жалбоподателят е санкциониран .

Санкционирането за неизпълнение на административния акт е в съответствие с материалния закон .

Законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че текстът на сочения в жалбата и във възражението срещу АУАН чл.

17 от процесния договор не изпълнява предписанието на

5 контролните органи , тъй като не определя , съгласно чл. 3 ал. 2 т. 2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им. Текстът е бланкетен , без конкретно определено съдържание .

Законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 415 ал.1 КТ , която разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв на отговорните за нарушението лица за неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Не са ангажирани доказателства нарушението , от което са произтекли вредни последици за служителя , да е отстранено и към настоящия момент , поради което няма основание да се приеме , че нарушението по чл. 415 ал.1 КТ е маловажно по см. на чл. 415в КТ .

Съгласно посочената разпоредба, в редакцията на разпоредбата към датата на нарушението , маловажно по см. на КТ нарушение е това , което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работника или служителя.

Като взе предвид , че с НП е определен минимален по закон размер на санкцията , съдът прие , че НП следва да бъде изцяло потвърдено .

За неоснователни съдът прие и възраженията за нарушено право на защита, тъй като във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението е изложено подробно описание на обстоятелствата от значение по делото , индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното НП , поради което несъстоятелни са възраженията , че жалбоподателят не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за административното наказване.

Нарушението е установено с АУАН от 13.10. 25г

6 при проверка , извършена от 03.09. до 13.10 25г , поради което възражението за нарушение на чл. 34 ЗАНН при съставяне на АУАН е явно неоснователно. Явно неоснователно е и твърдението , че чл. 17 от процесния договор определя условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им. Поради изложеното липсата на изрично обсъждане на тези възражения в НП не е опорочило формиране на фактическите изводи по НП , реално не е ограничило правото на защита и не се явява съществено процесуално нарушение .

По отношение на разноските:

При така приетото на осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в размер 70 евро .

По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 2500605/17.12.2025г. , издадено от директора на дирекция “Инспекция по труда ” - София , с което на основание чл. 415 /1/ КТ на жалбоподателя „ ***** „ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

7

ОСЪЖДА „„ ***** „ ЕООД да заплати в полза на

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда „ сумата от 70 евро - възнаграждение за участие на юрисконсулт по делото .

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Адм. съд – София .