Решение № 1070 от 23.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100501612 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1180/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4754/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, частично са уважени предявените от „Дженерали застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено между страните, че ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ дължи н а ищеца „Дженерали застраховане“ АД следните суми, за които е издадена Заповед № 18088/23.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

28319/2023 г. на Районен съд – София в размер на 189 лв., представляваща част от платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0312211301004885 за настъпило на 07.10.2021 г. застрахователно събитие, по което е образувана щета № 210969282, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на заявлението в съда – 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 22,81 лв. – мораторна лихва, за забава върху горепосочената главница за периода от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г., като исковете са отхвърлени за следните суми: 2 6 1 лв., представляваща част от платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0312211301004885 за настъпило на 07.10.2021 г. застрахователно събитие, по което е образувана щета № 210969282, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на заявлението в съда – 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 28,95 лв. – мораторна лихва, за забава върху горепосочената главница за периода от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г. Със същия съдебен акт е уважен и предявеният от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу третото лице – помагач „Пътища и мостове“ ЕООД обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 189 лв., като искът е отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 450 лв.

Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ищеца „Дженерали 1 застраховане“ АД в отхвърлителните му части по главните искове. Въззивникът навежда оплакване, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като същото е необосновано и неправилн о . Излага се, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилн о и превратно събрания по делото доказателствен материал и е достигнал до грешен извод, че е установен процент на съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач в размер на 60%.

Поддържа се, че съдът неправилно е възприел показанията на свидетеля И., тъй като същият е заявил, че е намалил скоростта в момента, в който е видял жалоните, което е значително преди настъпването на удара, т.е. към този момент вече не се е движил със скорост 100 – 120 км./ч., както е приел съдът. Сочи се, че водачът не е имал възможност да забележи знака за ремонт поради тъмнината, пълната липса на осветление, както и поради разположението на пътния знак – извън платното за движение. Твърди се, че в открито съдебно заседание свидетелят и вещото лице отбелязали, че пътният знак не се забелязва, поради което преди навлизането в зоната на жалоните водачът не е имал основание да предполага, че следва да се движи с намалена скорост в сравнение с допустимата за процесния пътен участък. В показанията на свидетеля се съдържали данни, че имало и други пострадали водачи, което означавало, че инцидентът не е настъпил поради субективните действия на И. И., а причината е в неадекватното означаване и сигнализиране на участък от пътя, в който са се провеждали ремонтни дейности. Навежда се довод, че при навлизане на автомобила в зоната на жалоните, поради недоброто им поставяне, водачът е бил в невъзможност да се ориентира накъде следва да шофира, а препятствието е било паднало на пътя, което допълнително е затруднявало неговото разпознаване. Забелязал го е едва при преминаването през него. Според въззивника не е ясно поради какви мотиви съдът прави извода, че при по-ниска скорост водачът е щял да забележи жалона, предвид факта, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието на напълно неосветен участък. Сочи се, че съдът не е следвало да кредитира заключението на САТЕ в оспорената част относно диаграмата на осветеност на пътното платно и възможността водачът да забележи знака за ремонт. Самото вещо лице е заявило при изслушването му в открито съдебно заседание, че при прегледа на записа на видеорегистратора той изобщо не е забелязал знака. Експертизата потвърждавала механизма на ПТП, без да прави изводи относно възможността за предотвратяване на ПТП от водача. Поддържа се, че напълно необоснован и немотивиран се явява изводът на съда досежно определянето на процента на съпричиняване, тъй като водачът на застрахования автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил правилата за движение по пътищата, управлявал е технически изправно пътно превозно средство, със съобразена с пътните условия скорост. От изслушаните свидетелски показания на последния се доказвало, че водачът на процесния автомобил е бил в обективна невъзможност да забележи препятствиет о . Излага се, че лошото поддържане и несигнализиране на процесния пътен участък за извършващ се ремонт не може да се вмени във вина на водачите на превозни средства, които спазват действащото в страната законодателство. В условията на евентуалност въззивникът счита, че дори да се приеме, че в случая е налице съпричиняване, то следва да в много по-нисък процент, съобразно конкретиката на настоящия казус и изложените съображения. Моли се за отмяна на атакуваното решение в обжалваните отхвърлителни части и уважаване на исковите претенции в цялост. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Третото лице – помагач „Пътища и мостове“ ЕООД, конституирано на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, не е депозирало становище по жалбата.

2

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД са уважени за сумата от 189 лв., представляваща част от платено застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0312211301004885 за настъпило на 07.10.2021 г. застрахователно събитие, по което е образувана щета № 210969282, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на заявлението в съда – 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 22,81 лв. – мораторна лихва, за забава върху горепосочената главница за периода от 07.04.2022 г. до 25.05.2023 г., поради което решението в тези части е влязло в сила. Като необжалвано от страните решението е влязло в законна сила и в частите, с които е частично уважен, респ. отхвърлен, предявеният обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателствени средства, както и заключението на съдебно-автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Районен съд – Варна, 51 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право на застрахователя при изплащане на застрахователно обезщетение да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото вино в н о и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената от ответника работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Тъй като в частта, в която е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, първоинстанционното решение е влязло в сила, като със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, основният правен спор пред въззивния съд се съсредоточава върху обстоятелството налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахованото МПС и в какво съотношение, респ. какъв е размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.

Установява се от представеното по делото допълнително задание от 22.06.2021 г. за ремонт на дилатационни фуги по АМ „Хемус“ през месец юни 2021 г., че на ответника са възложени ремонтно-възстановителни работи на АМ „Хемус“ при км.382+600, км.389+150 и Естакада „Девня“ от км.400+100 до км.400+750.

3

Съгласно т. 3 от приложената Заповед № РД-11-802/14.07.2021 г. на инж. И. Д. член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласувана със С.

С. - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ изпълнителят на СМР е задължен да постави необходимата сигнализация, която следва да отговаря на изискванията на БДС 1517/2006.

Според приложената скица за временна организация и безопасност на движението първите пътни знаци, указващи ремонтни дейности А23 – „Участък от пътя в ремонт“, са поставени на 2 км преди Ограничителни табели С4.3 (т.нар. жалони). На 600 м. преди Ограничителни табели С4.3 е поставен пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената 120 км/ч.“, на 500 метра е поставен пътен знак Ж15 – „Край на пътна лента“, сочещ, че движението преминава в лява пътна лента, на 400 м. пътният знак за ограничение на скоростта е до 100 км.ч., на 300 м. има втори пътен знак Ж15, а на 200 метра – пътен знак В26 за ограничение на скоростта до 80 к.м.ч. На 100 метра преди Ограничителни табели С4.3 е поставен пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената 60 км/ч.“

Установява се от свидетелските показания на св. И. И. – водача на застрахованото МПС при процесното ПТП, че преди настъпване на същото е управлявал автомобила с включени дълги светлини със скорост между 100 км/ч. – 120 км/ч., а зад него имало друг автомобил на голямо разстояние. Той не забелязал, знаците за ремонт по пътя по време на шофиране, а след това при преглед на направения от него видеозапис видял, че имало поставени знаци. Пътният участък не бил осветен. Твърди, че обозначението за проблем по пътя било съборено на земята и не го видял по време на шофиране, а след настъпване на инцидента. Свидетелства, че забелязал, че има жалони по средата на пътя, но не видял указание в коя лента следва да продължи движението, затова намалил скоростта и останал в дясната лента за движение.