Решение № 393 от 31.03.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Русе, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520104298 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД срещу „Голд-Къмпани-ИС“ ЕООД, в която се твърди, че ответното дружество е потребител на електроенергия по смисъла на §1, т.42 от Закона енергетиката и двете дружества се намирали в облигационно правоотношение относно продажбата на електрическа енергия. Ответникът бил потребител на енергийна услуга и като краен клиент купувал енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес по смисъла на §1, т. 41Б от Закона за енергетиката. В качеството си на такъв той е потребявал мрежови услуги за определен период от време, които не е заплатил по няколко издадени фактури - за дължимата цена за достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност: фактура №***/11.08.2020г. на стойност 9,26лв. за периода от 05.06.2020г. до 04.07.2020г., фактура №***/10.09.2020г. на стойност 71,78лв. за периода от 05.07.2020г. до 04.08.2020г., фактура № **********/08.10.2020г. на стойност 118,10лв., за периода от 05.08.2020г. до 04.09.2020г.

Ответникът дължал и мораторна лихва в общ размер от 10,21 лв. за 1 забавата по трите фактури за периода от техния падеж до 06.04.2021 година.

Тъй като нямало плащане по трите фактури ищецът инициирал образуване на заповедно производство и такова било образувано с №*** от 2021г. на Районен съд – Русе и срещу ответното дружество издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за дължимите суми по трите фактури.

С оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на сумите и дадените от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да бъде признато за установено задължението на ответното дружество „Голд-Къмпани-ИС“ ЕООД към „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД за сумите от: 199,14 лв. главница, представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност по посочените 3 броя фактури, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, лихва за забава в размер на 10,21 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 06.04.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021г. Претендира се присъждане и на направените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че ответникът е бил потребител на мрежови услуги за обект в гр. Търговище, с административен адрес ул. „Александър Стамболийски“, до „Лидл“ и с предназначение лунапарк. За периода от 11.06.2014г. до 22.06.2014г. ответното дружество в качеството си на импресарио на хърватски лунапарк „Гертнер“ наел този терен по силата на сключен договор със собствениците и след издадено от община Търговище разрешение за поставяне на преместваеми съоръжения на открито и заплащане на съответната такса за присъединяване на временен обект. Същият бил захранен с електроенергия и монтиран електромер за отчитането им. Откритата партида е с клиентски № ***. След изтичане срока на наемното правоотношение и разрешението за поставяне на преместваеми съоръжения на открито, представители на ищеца в присъствие на представител на ответника демонтирали електромера и прекъснали снабдяването на обекта с електроенергия на 27.06.2014г. След този период ответното дружество не е наемало същия този обект.

Твърди се, че съгласно Наредба № 6 от 2014г. на КЕВР и Общите условия на ответното дружество, лицето което имало разрешение за 2 поставяне на временен обект подавало писмено искане за присъединяване и посочвало срока, за който е необходимо да бъде присъединен. След изтичане на срока електроснабдяването се прекратявало и следвало да бъде отчетена потребената енергия до този момент. Прекратяването настъпвало след заплащане на дължимите суми.

Твърди се, че след прекратяване на електроснабдяването ищцовото дружество незаконосъобразно не е заличило откритата партида, след като е прекратило електроснабдяването. След издаване на процесните фактури се наложило за преустановяване начисляването на такси за достъп до мрежата ответникът отново да подаде заявление, за да се стигне отново до демонтаж на поставен електромер на 24.09.2020г. Ответникът счита се, че след като не е ползвател на терена, за който е имал временно присъединяване, не следва да бъдат начислявани претендираните суми за мрежови услуги. По изложените съображения се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По силата на сключен договор ответното дружество „Голд-КъмпаниИС“ ЕООД е било ползвател на недвижим имот в гр. Търговище, кв. „Запад 3“, УПИ ІІ, кв.2 по плана на града и адрес ул. „Александър Стамболийски“ – до „Лидл“, за периода 11 – 22 юни 2014г. За този период и имот Община Търговище е издала на ответното дружество разрешение за поставяне на преместваеми обекти и осъществяване на дейността по договор от 01.06.2014г. За този имот по искане на ответното дружество е осигурено електрическо захранване, за ползването на което между него и ищцовото дружество са възникнали облигационни правоотношения. На ответното дружество е разкрит абонатен и клиентски №*** за обекта. С протокол №*** от 27.06.2014г., служители на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД в присъствието на управителя на ответното дружество Ирена Анастасова са отчели показанията на електромера за посочения по-горе обект и са го демонтирали.

Според протокола не е монтиран друг измервателен уред.

Според представения по делото констативен протокол №*** от 19.09.2019г., по инициатива на „Електроразпределение Север“ АД на ул.

„Александър Стамболийски“ в гр. Търговище за клиентски №*** е извършена „подмяна на СТИ по инициатива на ЕРП Север АД“

3

Представена е справка от ищцовото дружество, обхващаща период от 04.09.2018г. до 05.08.2020г., видно от която няма отчитано потребление на електроенергия по клиентски №***. Според представената справка за дължими суми по този клиентски номер, такива са само по три фактури – процесните - №***/11.08.2020г. на стойност 9,26лв. за периода от 05.06.2020г. до 04.07.2020г., фактура №***/10.09.2020г. на стойност 71,78лв. за периода от

05.07.2020г. до

04.08.2020г., фактура

№

**********/08.10.2020г. на стойност 118,10лв., за периода от 05.08.2020г. до 04.09.2020г. Начислените суми по фактурите представляват дължима сума за „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност“.

Последната според посочените приложения „А“ към фактурите е от 94кВт и е съответно по първата фактура за 4 дни, по втората за 31 дни, а по третата за 51 дни.

На 14.09.2020г. в ищцовото дружество са депозирани две заявления от управителя на ответното дружество, с които е поискано да бъде закрита „временно преместваемата партида считано от 17.09.2020г.“ и прекратен достъпа до електропреносната мрежа за обект на клиентски №*** в гр.

Търговище, ул. „Александър Стамболийски“ , използван за лунапарк.

Според констативен протокол №***, служители на „ЕРП Север“ АД на 24.09.2020г. са демонтирали СТИ с фабр. №*** на адрес гр. Търговище, ул.

„Александър Стамболийски“.

Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Русе и срещу ответното дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за дължима главница за предоставени мрежови услуги по посочените по-горе три фактури в размер на 199,14лв., обезщетение за забава в размер на 10,21лв. представляващо сбора от мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 06.04.2021г., законната лихва върху главницата считано от 27.04.2021г. до окончателното й заплащане, както и 75лв. разноски за заповедното производство.

Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника и на осн. чл.

415, ал.1 т.1 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск за претендираното вземане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

4

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото писмени доказателства и изразеното от страните становище по делото дава основание да се приеме, че не е спорно, че между тях е възникнало облигационно правоотношение във връзка с доставянето на електрическа енергия за имот, намиращ се в гр. Търговище, ул. „Александър Стамболийски“, до магазин „Лидл“, за който обект е разкрит клиентски №***. Няма спор по делото, че захранването с електрическа енергия за посочения клиентски номер е възникнало по инициатива на ответното дружество и във връзка с необходимостта да бъде осигурено функционирането през месец юни 2014г. на временни и преместваеми обекти (лунапрак). Спорно е между страните кога облигационните правоотношения между тях са прекратени – дали след изтичането срока на функциониране на преместваемите обекти и за който срок ответното дружество е било ползвател на терена, за който е осигурено захранване с ел. енергия и съответно то е преустановено с демонтиране на СТИ на 27.06.2014г. или с демонтажа на СТИ извършен на 24.09.2020г.

Предмет на исковата претенция е дължимостта на суми за предоставени мрежови услуги – достъп до разпределителната мрежа с определена мощност.

Съгласно чл. 33, ал.1 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на електрическа енергия при предполагаем режим на едновременната им работа с максимален товар в продължение на 5 минути.

Заплащането на „такса“ достъп до разпределителната мрежа отделно от цената на потребената електроенергия е предвидено от месец юли 2020г. за небитовите клиенти на ищцовото дружество. Тя представлява нов начин за ценообразуване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ в съответствие с предоставената и реално необходима мощност. Новият начин на ценообразуване отразява както възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената им мощност, така и задължението на 5

ЕРП Север да осигурява същата без оглед на потенциалните искания от други клиенти. Заплащането на тази такса е независимо от реалното потребление на електрическа енергия от клиента. Т.е дължимостта й предполага наличието на действащи облигационни отношения между страните, както и реално предоставяне на услугата от електроразпределителното дружество на клиента, т.е. последният във всеки един момент да може да потреби енергия със заявената мощност.

В случая, с оглед естеството на исковата претенция, в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че за процесния период - 01.07.2020г. до 24.09.2020г. ответникът му е бил клиент за посочения имот и, че е заявил мощност, с която той да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа в размер на 94 кВт. Между страните няма спор относно размера на тази мощност, съответно и дължимата за нея цена. Исковата претенция е оспорена по основание – че облигационните отношения са прекратени още преди процесния период, че ответното дружество не е клиент на ищцовото за посочения обект след 27.06.2014г.

Безспорно е обстоятелството, че ответното дружество е станало клиент на ищцовото във връзка с доставката на електроенергия за процесния обект, но липсват убедителни доказателства за времето и основанието на което тези отношения са прекратени.