Решение № 723 от 05.12.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. В., 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420101800 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от РБ представлявана от министъра на земеделието и храните, чрез директора на ОД-З. – В., против Ц. Т. Д., ЕГН:

**********.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за аренда с № 04/12.08.2016 г., вписан в Служба по вписванията – гр. В. с дв.вх. № 5318/18.08.2016 г., Акт 40, Том 8, сключен между Директора на ОД-З. – В., оправомощен със заповед № РД 46-716/02.09.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите, от една страна като арендодател, и Ц. Т.

Д., от друга страна като арендатор, е предоставена на арендатора за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ), както следва: 9.864 дка в землището на с. Б., общ. К., обл. В.; 21.560 дка в землището на с. Г., общ. К., обл. В.; 72.374 дка в землището на с. Г.Б., общ. К., обл. В.; 97.439 дка в землището на с. Р., общ. К., обл. В..

Посочва се, че според клаузите на договорите за аренда, касаещи заплащането на годишната арендна вноска, а именно в т. 5 от раздел I и т. 5.3. „Арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01-ви октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 100 % от годишната арендна вноска по т. 5.1 и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ“. Поддържа се, че договорът за аренда е прекратен от арендодателя с Нотариална покана с peг. № 382/22.01.2021 г. пред Р.С., нотариус с район на действие Районен съд – В., която е връчена на длъжника на 11.03.2021 г. с уведомление съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че договорът е прекратен на 26.03.2021 г., към който момент е изтекъл 14-дневният срок за плащане на сумите по нотариалната покана. Изтъква се, че до настоящия момент длъжникът не е изпълнил задълженията си по договор за аренда № 04/12.08.2016 г., като за стопанската 2020/2021 г. дължи заплащане на арендната вноска в размер на 8 950,57 лв. Сочи се, че вноската е дължима и с падеж 02.10.2020 г., като с оглед на това арендаторът дължи на ищеца лихва за забава в размер на 1 210,91 лв., начислена за периода от 02.10.2020 г. до 31.01.2022 г.

Предвид тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че между страните действително е съществувало арендно правоотношение по цитирания в исковата молба договор за аренда за посочените в исковата молба земеделски земи от ДПФ в землищата на с. Б., с. Г., с. Г.Б. и с. Р., общ. К., обл. В., но през процесната стопанска година (2020/2021 г.) ответницата е била лишена от възможността да ползва отдадените й под аренда земеделски земи с процесния договор за аренда като последица от незаконосъобразните действия на директора на ОД-З. – В., явяваща се териториална структура на Министерство на земеделието, защото въпреки заявяването на отдадените под аренда земи за ползване чрез включването им в масиви за ползване по реда на чл. 70 ППЗСПЗЗ, ответницата не е получила като разпределение съответните масиви или части от тях. Твърди се, че освен това фактически не е могла да ползва арендуаваните имоти, тъй като същите или са били включени в площта на масивите, но са разпределени на други ползватели, или оставайки извън площта на масивите за ползване, достъпът до тях е бил невъзможен, тъй като със заповеди на директора на ОД „Земеделие“ – В. са разпределени за ползване между останалите ползватели и полските пътища. Сочи се, че ответницата не е имала физически достъп до арендуваните имоти, за да ги ползва съгласно предназначението им в техните реални граници. Поддържа се, че видно от съдържанието на Заповед № 239/09.12.2020 г., Заповед № 2/04.01.2020 г., Заповед № 207/11.11.2020 г. и Заповед № 215/17.11.2020 г., всички издадени от директора на ОД „Земеделие“ – В. (първата по реда на чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ, а втората по реда на чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ), и за четирите спорни землища разпределението на масиви за ползване е извършено въз основа на доброволни споразумения, каквито ответницата не е подписвала, въпреки че е посочена като ползвател, участващ в разпределението (със сгрешено име), макар и с нула дка разпределена площ.

Твърди се, че ответницата не е виждала въпросните споразумения и няма представа съдържат ли неин подпис, тоест дали друго лице е положило подпис от нейно име или е направило опит за подправка на подписа й, но същата не е подписвала представените доброволни споразумения, не е упълномощавала друго лице за подписването им, и не потвърждава никакви действия, извършени от мним представител, действащ от нейно име без представителна власт. Сочи се, че в случай че ответницата не е участвала в доброволните споразумения, заявените от нея земи е следвало да бъдат разпределени в масиви по служебен път съгласно разпоредбата на чл. 34в, ал. 4 ЗСПЗЗ, но това не е направено. Прави се възражение за неизпълнен договор, което се твърди, че дава правото на ответницата да откаже да изпълни насрещните си задължения, а доколкото изпълнението на насрещните задължения на ищеца да осигури необезпокояваното ползване на арендуваните имоти е станало невъзможно, поради факта че се касае за минал период и договорът за аренда е прекратен, се поддържа, че задълженията на ответницата са погасени изцяло.

Излагат се съображения, че претенцията на ищеца се явява лишена от основание за периода след 26.03.2021 г. до края на стопанската 2020/2021 г. (30.09.2021 г.), защото както сочи ищецът, договорът е прекратен считано от тази дата. Посочва се, че тъй като се касае за договор с продължително изпълнение, прекратяването на който има действие занапред съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, от момента на прекратяване се погасява аредното правоотношение, както и всички права и задължения на страните по него, включително и за плащане на уговорената рента. Твърди се, че от деня на прекратяване ищецът няма право да търси рента по договора, нито обезщетение за ползване на имотите от ответницата, защото такова ползване не е имало през процесната стопанска година, а и след прекратяване на договора ищецът е възстановил фактическата си власт върху имотите, за което има съставен констативен протокол, намиращ се при него.

Поддържа се, че като акцесорно вземане, което зависи от съществуването на главно вземане, претенцията за обезщетение за забава също е неоснователна и по основание и по размер.

2

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Приет като доказателство е Договор за аренда № 04/12.08.2016 г., вписан в Служба по вписванията – гр. В. с дв.вх. № 5318/18.08.2016 г., сключен между ищеца като арендодател, и Ц. Т. Д. като арендатор, по силата на който на арендатора е предоставена за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ), както следва: 9.864 дка в землището на с. Б., общ. К., обл. В.; 21.560 дка в землището на с. Г., общ. К., обл. В.; 72.374 дка в землището на с. Г.Б., общ. К., обл. В.; 97.439 дка в землището на с. Р., общ. К., обл. В., за срок от 5 стопански години, считано от стопанската 2016/2017 г. Съгласно т. 2 от договора аредодателят е длъжен да предаде на арендатора обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му. Според т. 2.1 арендуваният обект се предава с протокол-опис, подписан между страните при сключването да договора, представляващ неразделна част от договора и съдържащ точно описание на вида на арендувания обект, неговите характеристики с оглед предназначението по договора, както и действителното му състояние към момента на предаването, а според т. 2.3 протокол-опис се съставя и при връщане на обекта по договора. Съгласно т. 4 от договора арендатора дължи на арендодателя годишно арендно плащане в пари за съответната стопанска година, като арендното плащане се индексира с коефициента на инфлация, определен от НСИ, за съответния 12-месечен период. В т. 5.1 от договора са определени арендните плащания, както следва: 44,00 лв./дка за землището на с. Б., 43,00 лв./дка за землището на с. Г., 44,00 лв./дка за землището на с. Г.Б. и 44,00 лв./дка за землището на с. Р.. Посочено е, че общата арендна вноска възлиза на 8 844,44 лв. С т. 5.3 от договора е уговорено, че арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01-ви октомври на всяка следваща стопанска година: да заплати 100 % от годишната арендна вноска по т. 5.1 и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ.

Видно от представения протокол-опис от 12.08.2016 г. арендодателят е предал на арендатора арендуваните земи.

Представена е нотариална покана от 22.01.2021 г. от директора на ОД-З. В. до ответника, в която са описани задълженията на арендатора по процесния договор за стопанската 2020/2021 г., като същият е поканен в 14-дневен срок доброволно да плати дължимите суми и е посочено, че в случай на неизпълнение в този срок договорите ще се считат развалени от деня, следващ 14-дневния срок. Арендаторът е поканен в случай че не заплати сумите да се яви в 7-дневен срок, считано от момента на разваляне на договора, в ОД-З. – В. за съставяне на протокол-опис относно връщане на обекта по договора. Съгласно представения констативен протокол изх. № 1432/30.03.2021 г., съставен от помощникнотариус К.Г., адресът на ответника е посетен многократно, не е открито лице, на което да се връчи поканата и е залепено уведомление на 11.03.2021 г.

Видно от представения констативен протокол от 05.04.2021 г. опис относно връщането на земите не е съставян, тъй като ответницата не се е явила в посочения срок.

При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от които за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 950,57 лв., представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2020/2021 г., дължима по договор за аренда № 04/12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, а вторият от които за заплащане на сума в размер на 1 210,91 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 02.10.2020 г. до 3

31.01.2022 г.

По предявения иск за реално изпълнение на парично задължение по договор за аренда по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за аренда, съгласно който за ответника е възникнало задължение за арендно плащане за процесния период и в претендирания размер; предаването на арендатора на обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването по договора, както и размера на вземането си.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задължението му.

Ответникът не оспорва, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото е било налице облигационно правоотношение по валидно сключен Договор за аренда № 04/12.08.2016 г., вписан в Служба по вписванията – гр. В. с дв.вх. № 5318/18.08.2016 г. , съгласно който ищецът като арендодател е предоставил на ответника като арендатор за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд за срок от пет стопански години, считано от стопанската 2016/2017 г. Видно от представения по делото протокол-опис от 12.08.2016 г. арендодателят е предал на арендатора арендуваните земи.