Решение № 113 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002102209 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2437/23.02.2023 година, подадена от ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ гр. Благоевград, срещу решение № 694/23.12.2022 година на Окръжен съд Благоевград, четвърти въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 817/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 283/26.05.2022 година на Районен съд Благоевград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 2203/2021 година, в частта му, с която по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ, предявени от В. К. А. срещу ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ гр. Б., е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на А. от длъжността „педагогически съветник“, извършено със заповед № РД-08499/07.07.2021 година и заповед № РД-09-501/08.07.2021 година на Директора на ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ гр. Б., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като В. К. А. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а 1

ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ гр. Б. е осъдено да и заплати сумата от 1027.27 лева, представляваща обезщетение за разликата от по-ниска платената работа, която е заемала след уволнението, спрямо трудовото възнаграждение, което би получила, ако беше на работа, за периода от 13.07.2021 година до 03.08.2021 година, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В подадената от ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ гр. Б. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В.

К. А. срещу ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ гр. Б. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ да бъдат отхвърлени.

Ответницата по подадената касационна жалба В. К. А. е подала отговор с вх. № 6222/15.05.2023 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ гр. Б. е била уведомена за обжалваното решение на 23.01.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 2437/23.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1255/19.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това може ли да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най‑тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, когато поведението на работника е довело до нарушаване на етичните правила, но същото е породено от личен, а не от служебен конфликт?; за това необходимо ли е да възникнат вреди за работодателя, за да се обуслови налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ или е достатъчно да е налице неизпълнение на възложена работа?; за това може ли да се приеме, че педагогическият съветник се 2 приравнява на учител по отношение на задълженията на учителите да спазват морално-етичните норми за поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата-пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал? и за това следва ли работното време на педагогическия съветник да бъде приравнено на приемното му време?.

По първите два въпроса съдът намира, че съгласно чл. 186, изр. 2 от КТ работодателя разполага с правото да налага предвидените в КТ дисциплинарни наказания в случай, че работникът или служителят е допуснал нарушение на трудовата дисциплина (дисциплинарно нарушение). Кога е налице такова нарушение е предвидено в чл. 186, изр. 1 от КТ, където е посочено, че виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Разпоредбата предвижда, че работодателят е носител на дисциплинарна власт даваща му възможност да налага дисциплинарни наказания за определени нарушения, като доколкото това му право не му е предоставено в качеството му на орган на власт, то може да се упражнява само в рамките на правоотношението, в което работодателят участва, т. е. съответното индивидуално трудово правоотношение с работника или служителя. От това произтича, че дисциплинарно наказание може да бъде наложено за дисциплинарно нарушение на работник или служител, изразяващо се във виновно неизпълнение на задълженията му към работодателя. Това са задълженията на работника или служителя произтичащи от трудовото му правоотношение със съответния работодател и установени с индивидуалния му трудов договор, с длъжностната характеристика за съответната длъжност или с вътрешен акт на работодателя, който той е оправомощен да издава. Работникът или служителят е длъжен да изпълнява задълженията си установени с посочените актове, както и законните нареждания на работодателя. Когато е налице виновно неизпълнение на същите, било чрез действие или бездействие, е налице противоправно поведение, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност и следва да понесе съответната санкция чрез евентуалното налагане на дисциплинарно наказание. От това следва, че за да възникне дисциплинарната отговорност на работника или служителя на първо място трябва да е налице неизпълнение на трудовите му задължения.

Поначало морално-етичните норми не са част от установените с посочените актове трудовите задължения на работника или служителя и неспазването им 3 не представлява дисциплинарно нарушение и не може да обуслови налагането на дисциплинарно наказание. Това положение се променя когато по силата на законова разпоредба или чрез вътрешен акт на работодателя се изисква спазването на тези правила от работниците или служителите. В тези случаи работниците или служителите са задължени да спазват тези норми поради съществуващото с работодателя трудово правоотношение, което превръща нарушението им в дисциплинарно такова по смисъла на чл. 186, изр. 1 от КТ.

За да е налице такова обаче то трябва да е извършено виновно, поради небрежност или умисъл, а не да е предизвикано от обективни причини-такива на които работникът или служителят не може да влияе или да преодолее. Тези обстоятелства са достатъчни за възникване на отговорността на работника или служителя за дисциплинарно нарушение като законът не поставя като изискване за това настъпването на вреди за работодателя от неизпълнението, което е видно и от посочените в чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 от КТ дисциплинарни нарушения. Евентуалните вреди представляват последица от нарушението, затова те ще обусловят осъществяването на дисциплинарното нарушение само ако са предвидени като част от фактическия му състав в изрична законова разпоредба. Възможността от нарушението да настъпят вреди или настъпилите такива като последица от него се преценяват от работодателя при преценката му по чл. 189, ал. 1 от КТ за тежестта на нарушението с оглед на определяне на съразмерно на същото дисциплинарно наказание. Също така, с оглед чл. 186, изр. 1 от КТ, подбудите и обстоятелствата мотивирали работника или служителя да извърши дисциплинарното нарушение са без значение за възникването на дисциплинарната отговорност на същия и не представляват елемент от фактическия състав на нарушението. Те, както и евентуално настъпилите вреди подлежат на преценка от работодателя по реда на чл. 189, ал. 1 от КТ относно обстоятелствата, при което е извършено нарушението за определяне на съответното за същото дисциплинарно наказание. Затова в случаите, когато е налице нарушение на етичните правила, което представлява дисциплинарно нарушение, е без значение за пораждането на отговорността на работника или служителя, дали то е мотивирано от обстоятелства свързани с трудовото правоотношение или с такива стоящи извън него.

Третият от въпросите е поставен във връзка с приетото в решение № 324/06.01.2017 година, постановено по гр. д. № 2302/2016 година по описа на 4

ВКС, ГК, ІV г. о., където след като е прието, че тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа-с оглед характера на възложените трудови функции и доколко те са свързани с повисока степен на отговорност при изпълнение на работата и че следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни последици е посочено, че изпълнението на длъжност в областта на образователна система на децата е работа с изключително висока отговорност. Изпълняващият длъжността „учител“ отговаря не само за учебната подготовка на децата, но и за възпитанието им по време на учебния процес. Учителят следва да спазва морално-етични норми на поведение от най-висок порядък, давайки личен пример с постъпките си на децата‑пример за достойно поведение в обществото и безупречен морал. Затова и стандартите за етично поведение на работещите с деца в сферата на образованието са високи, изискващи опазването на моралните ценности и принципи, а нарушаването на тези задължения при изпълнение на учителската професия съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно чл. 175, ал. 1 от ЗПУО всяко училище има етичен кодекс на училищната общност, който се приема от представители на педагогическия съвет, обществения съвет, настоятелството и на ученическото самоуправление по ред, определен в правилника за дейността на училището.

Нормативното установяване на това задължение сочи на това, че законодателят е придал обвързваща сила на този етичен кодекс и изисква спазването му от всички работещи и учащи се в съответното училище. Затова и нарушаването му следва да се разглежда като нарушение на трудовата дисциплина от страна на педагогическите специалисти в училището. Такива специалисти, по силата на чл. 211, ал. 1 от ЗПУО са учителите, директорите, както и заместник‑директорите, които изпълняват норма преподавателска работа. Съгласно ал. 2 на разпоредбата обаче такива са и ръководителите на направление

„Информационни и комуникационни технологии“, възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт. Освен специфичните за всяка отделна длъжност задължения всеки педагогически специалист е задължен да изпълнява и тези 5 отнасящи се общо до всички специалисти, независимо от заеманата длъжност.

Такова общо задължение е и това за спазване на установения с етичния кодекс на училищната общност правила, като неизпълнението му представлява дисциплинарно нарушение. С оглед на това, че както учителите, така и педагогическите съветници са педагогически специалисти, че по смисъла на закона имат общи задължения, както и че работят с деца то изискванията за спазване на етичния кодекс и отговорността за нарушението му следва да са аналогични за двете длъжности.

По отношение на последния въпрос трябва да се прави разлика между работно и приемно време. Работното време е периодът, през който работникът или служителят изпълнява трудовите си задължения по трудовото правоотношение, независимо от това дали работи или е длъжен да бъде на работното си място, дори и да не полага труд през цялото време, или пък е длъжен да е на разположение на работодателя, за да започне да изпълнява задълженията си. Продължителността на това време може да бъде определена както нормативно, така и в индивидуалния трудов договор на работника или служителя или в правилника за вътрешния трудов ред на работодателя. От своя страна приемното време е част от работното такова, през който работникът или служителят осъществява контакти с трети лица, различни от работодателя, когато тези контакти са във връзка с извършваната от него дейност и са необходими за точното изпълнение на задълженията му по трудовия договор. Приемното време се определя в рамките на работното време, за да се регламентира, точно кога се осъществяват контактите с третите лица и представлява част от последното, като в останалата част от него работникът или служителят осъществява други действия свързани с изпълнението на трудовите му задължения. Работното време и приемното такава могат да съвпаднат като времетраене само ако контактите с третите лица са единствените трудовите задължения на работника или служителя и не се изисква той да извършва допълнителни действия за изпълнение на тези задължения.