Решение № 1156 от 12.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Перник, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20251720100920 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от Е. М. С. срещу „Топлофикация-Перник” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

В исковата молба са изложени доводи, че посещавайки ответното дружество в средата на месец януари 2025 г. за извършване на справка относно непогасени задължения за топлинна енергия за недвижим имот с абонатен № 00900*****, ищцата е установила, че такива съществуват и са отразени по партидата неприключили изпълнителни дела, образувани по описите на ДСИ и ЧСИ Е. Д., с peг. № 751 изпълнително делото № 117/2013 г., преобразувано в изпълнително дело № 1702/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. – p e г. № 813, преобразувано в изпълнително дело № 9803/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К. – peг. № 924. След извършена справка в кантората на съответния съдебен изпълнител ищцата твърди, че сумите, присъдени с изпълнителен титул от 21.11.2012 г., са погасени по давност поради липса на активност на кредитора-ответник в период, по-дълъг от пет години. Уточнено е, че сумите, във връзка с които са образувани посочените дела са присъдени в полза на ответника със заповед за изпълнение на парично задължение № 4580/18.09.2012 г. и изпълнителен лист от 21.11.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 6124/2012 г. по описа на Районен съд Перник, както следва: 2857,19 лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 00900*****, находящ се в гр. П., ул. „К.

М.“ блок №** апартамент №** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 557,18 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012 г., ведно със законна лихва върху размера на главницата от 2857,19 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски в размер на 268,29 лева. Съобразно изложеното се поддържа, че вземанията 1 по процесния изпълнителен лист не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, което се иска да бъде признато за установено от съда.

Претендира разноски.

В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника. В хода на делото излага становище за неоснователност на исковата претенция, Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е предявен от ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено спрямо ищеца, че вземанията на „Топлофикация-Перник” АД спрямо него по изпълнителен лист от 21.11.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнениепо чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 6124/2012 г. по описа на Районен съд - Перник, въз основа на който е образувано изпълнително делото № 117/2013 г., преобразувано в изпълнително дело № 1702/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. – peг. № 813, преобразувано в изпълнително дело № 9803/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К. – peг. № 924, не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

Според константната съдебната практика /определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о. и др./, длъжникът – ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес или изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти за издаден изпълнителен лист в полза на ответника, въз основа на който ответникът е инициирал изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането, предявеният иск е по чл. 439 ГПК е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Между страните не е спорно, че въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № /2015 г. по описа на Pайонен съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 21.11.2012 г. срещу ищеца, за следните суми: 2857,19 лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 00900*****, находящ се в гр. Перник, ул. „К. М.“ блок №** апартамент №** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 557,18 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012 г., ведно със законна лихва върху размера на главницата от 2857,19 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и направени разноски в размер на 268,29 лева.

Между страните не е спорно, че за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист са образувани следните изпълнителни дела: изпълнително делото № 117/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Д., изпълнително дело № 1702/2021 г. по описа на ЧСИ А. В. – peг. № 813, образувано по молба на ответника от 03.08.2021 г., и преобразувано в изпълнително дело № 9803/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К. – peг. № 924. Видно от писмо с рег. № 13.02.2025 г. от ЧСИ Е. Д., изпълнително дело № 20137510400117/2013 г. е унищожено.

Видно от отбелязване на гърба на процесния изпълнителен лист за погасяване на вземанията по него са извършени четири плащания в размер на общо 665,06 лв. в периода до 24.10.2014 г., като липсва отбелязване на начина на събиране на 2 отбелязаните за платени суми – не е ясно дали са събрани по принудителен ред или са погасени доброволно от длъжника по изпълнителното дело. На гърба на листа е обективирано и постановление на ЧСИ от 14.01.2020 г., съгласно което последното изпълнително действие е извършено на 07.05.2013 г., поради което и производството по изпълнително дело № 117/2013 г. е прекратено поради т.н. перемция.

Видно от депозираното писмо с вх. № 25488/10.10.2025 г. от ЧСИ С. М.,по изпълнителното дело с № 20218130401702 по описа на ЧСИ А. В. и по изпълнително дело № 20239240409803 няма постъпили плащания и преведени на взискателя суми.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание, т.е. предпоставка за допустимостта на исковете е да е налице годно изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната хипотеза ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.

С постановеното по делото определение с рег. № 1718/21.05.2025 г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание /л. 17 сл./ и в проведеното открито съдебно заседание на 02.07.2025 г., на ответника са дадени указания, че негова е доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване, че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност за вземанията по обсъждания изпълнителен лист, но от него не са предприети процесуални действия в тази насока.

При анализ на въпроса погасено ли е правото на принудително изпълнение за непогасените вземания по процесния изпълнителен лист, на първо място, съдът съобрази, че видно от негово съдържание, същият е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл: решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС/.

Независимо от разпределената доказателствена тежест, от ответника са изложени единствено твърдения, но не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания за установяването на действия, който са прекъсвали и/или спирали погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист в периода от 07.05.2013 г. – датата на последно изпълнително действие по изпълнителното дело от 2013 г., до 2021 г., когато е образувано ново изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, която не е приложена по делото, но в която е направено искане за прилагане на изпълнителен способ. При така установените факти, съдът намира, че правото на принудително изпълнение за вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност, тъй по делото от ответника не са представени доказателства, като съществено е и че не твърди, в период по-дълъг от пет години, считано от 07.05.2013 г., да са извършвани от него действия, имащи последица спиране и/или прекъсване на погасителната давност за процесните вземания. При преценката относно основателността на разглежданата 3 искова претенция съдът съобрази и срока на въведеното в страната извънредно положение през 2020 г. и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/.

В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Е.

М. С. срещу „Топлофикация-Перник“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищеца, от който претендира такива в размер на общо 720,70 лв., от които 120,70 лв. – държавна такса, и 600 лв. – платен адвокатски хонорар, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г.

С оглед изхода на спора, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. М. С., ЕГН **********, с адрес: град Перник, ул. „К. М.“ №**/**, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище в град Перник и адрес на управление: кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че вземанията на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, спрямо нея по изпълнителен лист от 21.11.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6124/2012 г. по описа на Районен съд - Перник , както следва: 2857,19 лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № 00900*****, находящ се в гр. Перник, ул. „К. М.“ блок №**, апартамент №** за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 160,41 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 20.08.2012 г., ведно със законна лихва върху размера на главницата от 2857,19 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, не подлежат на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.