Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16809 от 28.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7734/2026
Вид
Решение № 16809
Подписан
28.08.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16809 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107734 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 91985/23.03.2026 г. о т А. Н. Ч., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес в ********* срещу ******, ЕИК: *******, ******** (*****), ет.10 обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, сключен между А. Н. Ч., ЕГН:

********** и ******, ЕИК: *******, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-20, чл.19 ЗПК.

2. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД противоречие със закона), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и ******, ЕИК: ******* .

3. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202203070952490058, сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и ******, ЕИК: ******* .

4. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който 1

******, ЕИК: ******* да бъде осъден да заплати на А. Н. Ч., ЕГН:

********** сумата от 639.11 евро, заплатена без правно основание ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (19.03.2026 г.) до окончателното й заплащане

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от застраховка, гаранцията, обезпечението и неустойката се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-20 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Твърди, че ищецът е погасил изцяло заема, а заплатеното от него по недействителния договор подлежи на връщане като платена без основание.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото с ДДС.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда ако отхвърли исковете да не се присъждат разноски, тъй като нарушава принципа за ефективно упражняване на права. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка, както следва на своя адвокат: IBAN: BG23STSA******

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва сключването на договор с посочените параметри. Посочва, че ищецът е образувал други дела срещу него, като моли на основание чл.213 ГПК да бъдат обединени. Твърди, че ищецът злоупотребя с процесуални права.

Изцяло оспорва твърденията, че процесният договор е недействителен. Излага правин съображения за законосъобразността на договора със ЗПК, като се позовава на решение на ВАС.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски за юрисконсулт в размер на 100 евро. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Двете страни не се явяват в о.с.з. Депозират писмени молби.

Претендират разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване 2 правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

С молба с вх. № 260677/20.08.2026 г. ищецът прави оттегляне на иска за горницата от 85.71 евро до пълния претендиран размер от 639.11 евро за осъдителния иск. Молбата е направена преди първото по делото съдебно заседание, поради което съгласие на ответника не се изисква. Съгласно представеното пълномощно по делото, същият има тази власт, съгласно чл.34, ал.3 ГПК. Ето защо производството в тази част следва да се прекрати, поради оттегляне на иска.

По основателността на иска

С определение № 24025/01.07.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 127-133 от делото).

За да бъде уважен положителния установителен иск по чл.22 ЗПК, ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва да установи, следните обстоятелства:

1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, 2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание 3. да не е ясно как е сформиран ГПР и да не е посочен ГПР – чл.11, ал.1 т.9-11, чл.19, чл.10а ЗПК

4. съдържанието на договора да противоречи на императивна законова разпоредба (чл.10 , чл.10аЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК) и/или на добрите нрави (чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД).

При условията на насрещно доказване за установителния иск, ответникът следва да установи

1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.

По осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът следва да установи плащането на процесната сума, а ответникът при условията на насрещно и главно доказване наличието на основание за получаване на сумата.

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи и за действителност на договора с потребители.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато хората не отговаря на закона.

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 202203070952490058/07.03.2022 г. Не е спорно, че заемната сума е била 1800.00 лева. ГПР – 49.08 %, ГЛП – 40.61 %. Договорната лихва е в размер на 420.00 лева. Общата сума, която заемателят е следвало да върне на заемодателя е 2220.00 лева. Било договорено, че сумата ще се върне на 12 месечни анюитетни вноски с падеж 8. число на месеца. Първа вноска била на 08.04.2022 г., а последната 08.03.2023 г.

Не е спорно, че страните се договорили, че договорът ще бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител в срок до 1 ден от датата на сключване на договора. Не се спори, че 3 при липса на предоставено обезпечение ищецът се е задължил да заплати сумата от 1440.00 лева като неустойка, която се начислява към месечната погасителна вноска. Така общата сума, която следва да върне ищеца с неустойката е 3660.00 лева.

Не се спори, че страните се договорили, че ищецът ще се задължи да заплаща разноските по извънсъдебно събирани на кредита, съгласно Тарифа, определена от ответника.

Спори се дали ищецът е предоставил обезпечение на заема. Начислена ли е неустойка.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9-11 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.

Спорно е дали клаузата за неустойка дали не противоречи на закона и добрите прави, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД.

Спорно е дали заемателят е предоставил обезпечение, т.е. начислена ли е неустойката.

Спорно остава дали неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.3 ЗЗД.

Спорно остава каква сума заемателят е платил по договора.

Спорно остава дали ответникът е имал право (основание) да получи процесната сума.

Спорно остава дали заемодателят е върнал процесната сума.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключение съдът напълно кредитира, тъй като е изготвено от компетентно вещо лице, обосновано и пълно. От него се установи, че в посочения в договора ГПР е включена само възнаградителната лихва по договора, но не и процесната неустойка и такси. Ищецът не е предоставил обезпечение на заема, поради което е начислена неустойка в размер на 1 440.00 лева. При включване на неустойката в ГПР същият ще бъде 336.23 %. Размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с МПС към датата на сключване на договора, а именно 07.03.2022 г. е 10.00 %, а нейният петкратен размер е 50.00 %. Установи се, че главницата е в размер на 1 800.00 лева, а ищецът е заплатил общо по кредита сумата от 1 967.63 лева (л.155-160 от делото).

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на предоставено обезпечение, което кредитодателят е начислил, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, тъй като води до оскъпяване на кредита.

Същевременно този пакет не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

4

При това положение съдът приема, че към момента на сключване на договора потребителят не е могъл да разбере действителния ГПР по договора, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Освен това, действителният ГПР надвишава определения от закона размер по чл.19 ГПК.

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, ответникът, като кредитодател, заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен срок, от сключване на договора. Следователно обезпечението не е елемент от задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото изпълнение, т.е. след сключване. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде обявен за недействителен.