Решение № 3136 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3136 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100508250 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435-438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. П. М.-длъжник срещу разпореждане на ЧСИ М.Б. по изп.д.№ 20128380408217 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Жалбоподателката излага доводи, че постановеното разпореждане е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.Излага твърдения, че изпълнителното дело е перемирано, тъй като са изтекли повече от две години от последното изпълнително действие-запорно съобщение от 16.03.2022 г., след която дата не са предприемани никакви действия от ЧСИ.Твърди, че в случая изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, който следва само да констатира настъпилото прекратяване и да преустанови изпълнинието и да вдигне наложените обезпечения.Излага оплаквания, че в мотивите на обжалваното разпореждане само лаконично е посочено, че е имало постъпления от запор на банкова сметка в последните две години, но нито е конкретизирано откога са тези постъпления, нито кой ги е извършил и в какъв размер са същите.Моли съда да отмени разпореждането от 10.04.2024 г. на 1

ЧСИ М.Б. по изп.д.№ 20128380408217 г. и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК да прекрати изпълнителното производство.

Ответникът по частната жалба-„ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва същата.Изразява становище, че перемпцията е средство за защита на длъжника при положение, че кредиторът се е дезинтересирал от изпълнителното производство в продължение на две години и че в случая такъв извод не може да бъде направен, тъй като по делото са предприемани изпълнителни действия, чиято цел е събиране на вземането, като последното такова е от 07.02.2024 г.-постъпление от наложен запор.Твърди, че постъплението от наложен запор е годно изпълнително действие, прекъсващо давностния и перемпционния срок, с оглед на което отказът на ЧСИ М.Б. за прекратяване на изпълнителното дело е основателен, тъй като не е настъпила перемпция и изпълнителното дело следва да остане висящо.Моли съда да отхвърли жалбата.

ЧСИ М.Б. е изложил мотиви за неоснователност на частната жалба.Твърди, че след 16.03.2022 г. има постъпления, като разпределянетона суми към взискателя по изпълнителното дело води до прекъсване на срока за настъпване на перемпция, съответно на 14.07.2022 г., 04.08.2022 г., 31.10.2022 г., 09.03.2023 г., 12.06.2023 г., 07.11.2023 г., 07.02.2024 г. и 21.06.2024 г.Наред с това взискателят е депозирал молби за предприемане на изпълнителни действия от ЧСИ с цел удовлетворяване на вземанията си с молби с вх.№ 50085/31.10.2023 г. и с вх.№ 24689/12.06.2024 г.Позовава се на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя по чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица, какъвто е случаят по изпълнителното дело.Постъпилите в периода 04.12.2012 г.-21.06.2024 г. суми, платени от трети задължени лица във връзка с наложен запор, са своевременно разпределени към взискателя и в случая не е налице необходимост от предприемане на други изпълнителни 2 действия, защото вече предприетите такива водят до удовлетворяване на вземането му.

Изпълнително дело № 20128380408217 е образувано по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД / с вх.№ 44072/31.08.2012 г. срещу К. П. М. въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 2385/2012 на СРС, по силата на който К. П. М. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 16 291,69 лв.-просрочена главница; просрочена редовна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 02.04.2012 г. вкл.-1 506,76 лв.; просрочена наказателна лихва за периода 05.08.2011 г.-18.05.2012 г.-512,48 лв. заедно със законната лихва върху главницата от 21.05.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 366,22 лв. и 616,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на основание чл.18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжника по делото и да определи способа за изпълнение.

На 11.10.2012 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до множество банки за налагане на запор върху сметки на длъжника.

С молба от 31.03.2015 г. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е уведомил ЧСИ за сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.01.2011 г., анекс от 10.08.2012 г. и договор за цесия от 18.02.2015 г. за прехвърляне на вземането, предмет на изпълнителното дело на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

С молби от 16.09.2016 г. и от 21.03.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 04.02.2020 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и до „УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, съответно върху банковите сметки на длъжника.

На 16.03.2022 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до „Те Дже Зараат Банкасъ-клон София“ за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С молби вх.№ 50085/31.10.2023 г. и вх.№ 24689/12.06.2024 г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

С молба вх.15548/08.04.2024 г. К. Ц. е поискала прекратяване на изпълнителното производство, тъй като са изтекли повече от 2 години от 3 последното изпълнително действие-запорно съобщение от 16.03.2022 г.

С разпореждане от 10.04.2024 г. ПЧСИ И.Р. е отказал да прекрати изпълнителтото дело, тъй като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист освен през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., в полза на взискателя след 16.03.2023 г. са превеждани суми съответно на 12.06.2023 г., 07.11.2023 г., 21.06.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата за издръжка.Съгласно ТР № 2/26.05.2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.За наличие на това прекратително основание от значение е активността на взискателя-дали същият е поискал извършването на изпълнителни действия.Без значение е дали такива са били поискани, но не са били приложени или не са дали резултат.Ако изпълнителният способ е приложен или се прилага, бездействие също не е налице в периода на прилагането му.Изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и когато е върнато уведомление по чл.508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката /т.5 от ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/15 г., ОСГТК на ВКС/. Видно от приложените материали по изпълнителното дело взискателят е правил искания за извършване на изпълнителни действия, съответно са постъпвали плащания в резултат на наложени запори на интервал, по-малък от две години, поради което не е било налице бездействие на взискателя и не е настъпила перемпция.

Поради изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. П. М.-длъжник срещу разпореждане на ЧСИ М.Б. по изп.д.№ 20128380408217 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5