Решение № 177 от 24.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ловеч, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500551 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 436 ГПК.

Производството е образувано по жалба на ЗД "Бул Инс" АД срещу Постановление от 12.08.2024 г. по изпълнително дело № 20248790401469 по описа на ЧСИ, рег. № 879 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да измени постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение №30138/06.08.2024 г., като намали разноските на взискателя за адвокатски хонорар поради прекомерност, както и Постановление от 16.08.2024 г. по изпълнително дело № 20248790401469 по описа на ЧСИ, рег.

№ 879 на КЧСИ, с което изпълнителното дело е приключено.

Жалбоподателят счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 200 лв., представляващи възнаграждението само за образуване на изпълнителното производство, като заплатеното от взискателя възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело не следва да се възлага в тежест на длъжника с оглед на конкретното развитие на производството. По отношение на обжалвания акт от 16.08.2024 г. жалбоподателят излага, че същият е постановен от ЧСИ въз основа на молба, изхождаща от лице без представителна власт. По тези съображения моли съда да отмени Постановление от 16.08.2024 г., както и да 1 намали претендирания адвокатски хонорар до сумата от 200 лв., евентуално да го намали до минималния размер по чл. 10, вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ.

Взискателят е депозирал писмени възражения, с които намира, че процесната жалба е недопустима поради неспазване на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поддържа, че ЧСИ правилно е наложил запор. Намира за неоснователни твърденията за липса на извършени действия по изпълнителното дело от процесуалния му представител. По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение като недопустима, евентуално неоснователна.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната недопустимост при твърдение, че постановлението за прекратяване не подлежи на обжалване от длъжника. При условията на евентуалност намира жалбата за неоснователна, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери, определени в НМРАВ. Поддържа, че действията му по налагане на запор са законосъобразни.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От представения препис на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист №77, издаден на 31.07.2024 г. по в.т.д. №66/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, въз основа на молба от 06.08.2024 г., подадена от взискателя М. П. Л. чрез процесуален представител – адв. М. Б.. С молбата е поискано и събирането на разноски по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, като е представен договор за правна защита и съдействие №8287/05.08.2024 г., видно от който същото възлиза на 3179,92 лв. В процесния договор за правна защита е отбелязано, че сумата е заплатена от взискателя в брой. В молбата за образуване на производството е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, като освен това взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни действия (по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).

Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение изх. №30138/06.08.2024 г., получена от същия на 07.08.2024 г., видно от представеното известие за доставяне, както и запорно съобщение до „Обединена българска банка“ АД.

2

С писмо изх. №230-ОПЗ/240079735/07.08.2024 г., получено при съдебния изпълнител на 12.08.2024 г., т. е. в срока за доброволно изпълнение, банката го е уведомила, че признава вземането за основателно, като сметките на длъжника са блокирани.

От молба изх. №ОК-599829/07.08.2024, ведно с разписка от 07.08.2024 г. се установява, че 07.08.2024 г. длъжникът е подал до ЧСИ молба за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатски хонорар , възложени му с поканата за доброволно изпълнение №30138/06.08.2024 г. На 09.08.2024 г. взискателят е изразил становище за неоснователност на молбата.

С Постановление от 12.08.2024 г. изх. №30931/12.08.2024 г. ЧСИ рег.

№879 на КЧСИ е оставил молбата без уважение. Към процесното постановление е съставено и придружително писмо изх. №31072/13.08.2024 г., с което на длъжника е изпратен препис от Постановлението от 12.08.2024 г.

Видно от извлечение 14266/ОББ, на 14.08.2024 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 35279 лв. за погасяване на пълния размер на задълженията му по процесното изпълнително дело.

От представената имейл кореспонденция се изяснява, че на 14.08.2024 г. лице, посочено като Елиана Тричкова, е изпратила приложено до ЧСИ молба за разпределение на заплатената сума и за приключване на изпълнителното дело.

Предвид това, на 16.08.2024 г. на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК ЧСИ е постановил Постановление за приключване на процесното и.д. №1469/2024, като е изпратил същото на длъжника, който го е получил на 20.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка по отношение на жалбата срещу Постановление от 16.08.2024 г. съдът намира от правна страна следното:

На първо място, следва да се изясни, че доколкото обжалваният акт е постановен с оглед пълното погасяване на задълженията от длъжника по изпълнителното дело, то същият има характер на постановление за приключване, а не за прекратяване на делото. Този извод не се променя и при съобразяване посочването в постановлението на разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.2 ГПК като правно основание за издаването на акта, доколкото по делото 3 липсва молба, депозирана от взискателя в този смисъл. Напротив, налице е молба от длъжника за приключването на изпълнителното дело поради пълно погасяване на задълженията му.

Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в т.8 на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 ОСГТК на ВКС, при действието на отменения ГПК на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес. С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, и разноските по изпълнението. Ето защо при съобразяване на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 ОСГТК на ВКС, съдът намира, че длъжникът не е носител на процесуалното право на жалба срещу приключването на изпълнителното дело, доколкото то не попада сред лимитативно изброените действия в ал. 2 на чл. 435 ГПК, които подлежат на обжалване. Предвид това, съдът намира, че в тази част жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

За пълнота следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Тълкувайки 4 граматически нормата на чл. 433, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, съдът приема, че приключването на изпълнителното производство поради изплащане на вземанията и разноските по делото настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в разпореждане вече настъпилото приключване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Доколкото по делото не е спорно, че е извършено плащане, с което длъжникът е погасил задълженията си в пълен размер, то е налице хипотезата на чл. 433, ал.2 ГПК, за осъществяването на която не е необходима нарочна молба от страна на длъжника за приключване на и.д. с оглед настъпване на ефекта още с удовлетворяване на вземанията. Предвид това, възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

По отношение на Постановление от 12.08.2024 г.:

На първо място, следва да се отбележи, че по делото липсват данни обжалваното постановление да е връчено на длъжника. Предвид това, това обстоятелство следва да се тълкува в полза на длъжника, още повече, че в мотивите си ЧСИ рег. №879 на КЧСИ посочва като дата на връчване 21.08.2024 г., която съвпада със сочената от жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че депозираната жалба е в срок.

При анализа на представеното изпълнително дело, съдът намира, че действията на процесуалния представител на взискателя се заключват в депозиране на молба за образуване на изпълнителното производство, в която е посочен като изпълнителен способ налагането на запори по вземанията на длъжника по банковите му сметки.

Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното производство е елемент от редовността на същата. Следователно с направеното в молбата искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки взискателят, съответно процесуалният му представител, е извършил само едно общо процесуално действие – по образуване на изпълнителното производство.

Също така следва да се съобрази и това, че изпълнителното производство е приключило почти незабавно чрез плащане на сумата по запора от страна на длъжника, което е станало в срока за доброволно изпълнение. При това не е било необходимо и извършването на други действия, включително с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу застрахователно 5 дружество, за което поначало се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение в конкретния размер.

Следователно в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се ограничат само до възнаграждение за образуването на изпълнителното производство. Както се посочи, в конкретния случай поначало е било ясно, че няма да е необходимо предприемането на допълнителни действия в производството, а освен това взискателят е възложил тази преценка на съдебния изпълнител. С оглед на това, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя следва да се заплатят от длъжника, но само за действието по образуване на изпълнителното производство. Съгласно чл.10, т.1 НМРАВ, минималният размер на възнаграждението за посоченото действие възлиза на 200 лв. Следва да се заплати именно минималният размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнително производство в случая.

По разноските:

Претенция за разноски в настоящото производство е отправена само от длъжника ЗД „Бул Инс“ АД. С оглед изхода на спора и доколкото настоящото производство е аналогично на това по чл. 248 ГПК, съдът намира, че не следва да се дължат нови съдебни разноски за провеждането му. Предметът на производството по чл. 248 ГПК, съответно по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови съдебни разноски в процес относно разноски. В този смисъл са Определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, 1во ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3то ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то ГО. Предвид горните мотиви искането за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство не следва да се уважава.