Определение № 233 от 05.06.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. ХАСКОВО, 05.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600363 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 вр. с чл. 306, ал. 3, пр. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия П. Р. Т., чрез неговия защитник адв. А. Г., срещу Разпореждане № 481/25.04.2024 г., постановено по н.ч.х.д. № 595/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което първоинстанционният съд е върнал молба с вх. № 3367/25.04.2024 г. по описа на същия съд с правно основание чл. 248 от ГПК и искане за изменение на Определение № 203/11.04.2024 г. в частта относно разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното Разпореждане поради нарушение на закона и основание за приложението на чл. 248 от ГПК в производството по НПК по аналогия. Моли се настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на РС – Свиленград за произнасяне по молбата по същество.

ОС - Хасково, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:

С Определение № 203/11.04.2024 г., обективирано в протокол № 202/11.04.2024 г., съдът е прекратил производството по н.ч.х.д. № 595/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград, като е осъдил частният тъжител и граждански ищец Д. А. Ж. с ЕГН ********** от село М. Г., ул. „В. Л.“ № **, община Л., да заплати на подсъдимия на П. Р. Т. с ЕГН ********** от село М.

Г., ул. „О.“ № *, община Л., сумата в размер на 1 200 лв., разноски - заплатено адвокатско възнаграждение.

В мотивната част на определението съдът е изложил аргументи, че не следва да се присъждат разноски на подсъдимия за договорено възнаграждение относно гражданската претенция в размер на 1000 лева.

1

Постъпила е Молба с вх. № 3367/25.04.2024 г. от подсъдимия, с която се иска изменение на постановеното протоколно определение в частта му за разноските на основание чл. 248 от ГПК, като е наведено искане частният тъжител и граждански ищец да бъде осъден да заплати още 1 000 лв.

– адвокатско възнаграждение за осъществена защита срещу гражданския иск в производството.

С обжалваното Разпореждане № 481/25.04.2024 г. съдът е приел, че въпросът за разноските е уреден изрично в чл. 189-190 от НПК и законодателят не е предвидил възможност страна да иска изменение на акта на съда, както предвижда разпоредбата на чл. 248 от ГПК, а е предвидил ред за обжалване на съдебния акт. С оглед на това съдът е върнал молба с вх. № 3367/25.04.2024 г.

Настоящият съдебен състав, като разгледа доводите, изложени в частната жалба и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е допустима. По аргумент от чл. 341, ал. 2 от НПК по реда на глава 22 се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено. В настоящия случай обжалваното разпореждане касае присъждането на разноски по делото и по аргумент от 306, ал. 1, т. 4 пр. 2 вр. с чл. 306, ал. 3, пр. 2 от НПК е подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице и в законоустановения срок от връчване на препис от атакувания акт.

Съдът се произнася по разноските с присъдата - аргумент от чл. 301, т. 12 НПК, или с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Настоящата инстанция споделя довода на първата такава, че въпросът за разноските е уреден изрично в чл. 189-190 от НПК и законодателят не е предвидил възможност страна да иска изменение на акта на съда на основание чл. 248 от ГПК.

Подадената молба по чл. 248 от ГПК обаче обективира повторно искане в наказателното производство за присъждане на разноски по делото.

Произнасянето по чл. 189 от НПК, съответно по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, е всякога възможно, независимо от това на кой етап се намира производството и дали е приключило. Поради своят специфичен характер, произнасянето по разноските не съставлява „res judicata“ и не е валидирано с окончателно решение (в този смисъл Определение от 25.09.2019 г. по н.д. № 224/2019 г., 1 НО, ВКС).

Първоинстанционният съд е следвало да разгледа подадената молба по същество и да се произнесе с определение по обективираното искане за присъждане на разноски. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по подадената молба.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 481/25.04.2024 г., постановено по н.ч.х.д.

№ 595/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ВРЪЩА н.ч.х.д. № 595/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград на същия съдебен състав за произнасяне по молба с вх. № 3367/25.04.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3